О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№373
гр.София, 15.08.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 204/2011 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. И., И. С. И. и А. С. И. от [населено място] срещу определение № 589 от 07.03.2011 год. по ч.гр.дело № 811/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1343 от 26.08.2010 год. на Петричкия районен съд за прекратяване на производството по гр.дело № 1190/2009 год. и връщане на исковата молба.
Поддържат се оплаквания за съществено процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, като се твърди, че евентуалната несъществуваща процесуална предпоставка – правен интерес не обосновава законосъобразност на определението, с което е върната исковата молба поради неотстранени нередовности, а обосновава недопустимост на иска, тъй като е свързано с възникване правото на иск.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от произнасяне по следния въпрос: допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по допустимостта на предявения пред първата инстанция иск, при положение, че се атакува пред него определение, с което е върната искова молба поради неотстранени нередовности, която проверка за допустимост на иска да обуслови законосъобразност на първоинстанционния акт, с който съдът се е произнесъл по реквизитите на исковата молба?
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С искова молба вх.№ 3090 от 18.11.2009 год. частните жалбоподатели са поискали да бъде установено по отношение на ответниците Н. И. И. и Я. Г. И., че последните не са собственици на основание наследство и давност на * идеална част от недвижим имот – дворно място, представляващо УПИ * в кв.* по плана на [населено място] от * год. с площ от * кв.м., идентичен с парцел * в кв.* по плана на града от * год., както и че не са изключителни собственици по наследство и давност на първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с площ * кв.м., построена в дворно място, представляващо УПИ *-* в кв.* по плана на града.
С определение от 22.06.2010 год. районният съд е оставил исковата молба без движение с оглед констатирани в нея противоречиви обстоятелства: заедно с твърденията, че ответниците не са собственици на * ид.ч. от дворното място и на целия първи жилищен етаж от двуетажната сграда, било посочено и че ответницата Я. И. без правно основание живее в същия етаж; не било посочено кой упражнява владението върху имотите, предмет на претенцията, което е от значение за определяне наличието или липсата на правен интерес; начинът, по който били изложени обстоятелствата в исковата молба бил непоследователен и противоречив, което пречело на ответника да разбере какви основания сочат ищците за обосноваване на тяхната претенция. Указано е на ищците да отстранят въпросните нередовности, както и да представят доказателствата, с които може да се снабди и за които няма отказ на съответното учреждение или лице да ги представи /чл.192 и чл.186, изр.второ ГПК/.
Съобщение с препис от определението от 26.08.2010 год. е било връчено на всеки от ищците/частни жалбоподатели/ на 27.08.2010 год. С молба от 30.06.2010 год. ищците са заявили, че изложените обстоятелства са достатъчни за да може въз основа на тях съдът да направи правна квалификация на иска и да индивидуализира предмета на делото, а ответникът да организира защитата си, знаейки основанието, на което претендират право на собственост и отричат правото на собственост на ответника. В молбата е добавено, че колкото до указанието да посочат кой владее имота, то на страница втора и трета ясно било посочено кой осъществява владението върху процесните имоти и по какъв начин.
Първоинстанционният съд приел, че констатираните нередовности са съществени, особено доколкото касаят правния интерес от водене на иска с оглед упражнявано от ответниците владение, и на основание чл.129, ал.2 във връзка с чл.127, т.т.4 и 5 и чл.127, ал.2 ГПК прекратил производството и върнал исковата молба.
В. съд е потвърдил определението, като е приел, че същото е правилно и законосъобразно, като е възприел съображенията на първата инстанция, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на установителен иск и че същите могат да защитават правата си чрез предявяване на ревандикационен иск, след като твърдят, че имота се владее от ответниците.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Частните жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК или на определения по чл.274, ал.3 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправните въпроси.
Липсва позоваване и на влезли в сила решения или определения на съдилища от страната, постановени по аналогични казуси, в които да се разрешават противоречиво процесуалноправните въпроси, предмет на частната касационна жалба, поради което не е налице и втората предпоставка за допускане на касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат твърдения за неясноти, непълноти или противоречия в относимите към формулираните процесуалноправни въпроси разпоредби на чл.124, ал.1, чл.127, ал.1, т.т.4 и 5 и ал.2, чл.129 и чл.130 ГПК. Съдържанието на понятията „точно прилагане на закона” и „развитие на правото” е изяснено в т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, като е посочено, че тяхната същност се състои в приносния им характер в правоприлагането при тълкуването на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В случая, изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа доразвитие на оплакванията за незаконосъобразност на въззивното определение, като се поддържа, че окръжният съд неправилно се е произнесъл по допустимостта на отрицателния установителен иск, при условие, че първата инстанция е върнала исковата молба поради неотстранени нередовности. По основателността на това оплакване обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК предпоставки. Такава в случая липсва и касационно обжалване на определението не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 589 от 07.03.2011 год. по ч.гр.дело № 811/2010 год. на Благоевградския окръжен съд по частна касационна жалба вх.№ 935 от 17.03.2011 год. на В. И. И., И. С. И. и А. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/