О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№118
гр.София, 03.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 767/2014 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 122578 от 01.11.2013 год. на Едноличен търговец С. Г. П. от [населено място], с фирма [фирма], срещу определение № 19506 от 23.10.2013 год. по ч.гр.дело № 13023/2013 год. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав, с което е потвърдено разпореждането на Софийския районен съд, ГК, 37-ми състав от 28.06.2013 год. за връщане на частната жалба вх.№ 1019469/22.05.2013 год., подадена срещу разпореждането на същия съд от 23.04.2013 год. за връщане на въззивна жалба вх.№ 1015762/22.04.2013 год., подадена срещу решение № І-37-54 от 27.03.2013 год. по гр.дело № 46361/2012 год.
Поддържат се оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи: а/противоречие на обжалваното определение със съдебната практика /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/ с позоваване на определение № 101 от 21.02.2013 год. по в.ч.гр.дело № 88/2013 год. на Варненския апелативен съд и определение № 101 от 26.03.2013 год. по ч.гр.дело № 72/2013 год. на Бургаския апелативен съд; б/ процесуалноправен въпрос: следва ли на съответното лице да бъде съобщавано задължението не само за внасяне на държавна такса, но и представянето й в съда в определения срок?
Ответникът по частната жалба Етажна собственост-гр.С.,[жк]-част І, [жилищен адрес] е на становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С разпореждане от 27.05.2013 год. Софийският районен съд, 37-ми състав е оставил без движение частна жалба вх.№ 1019469/22.05.2013 год. на С. Г. П., като [фирма], [населено място], срещу разпореждането на същия съд от 23.04.2013 год. за връщане на въззивната жалба вх.№ 1015762/22.04.2013 год. срещу решение № І-37-54 от 27.03.2013 год. по гр.дело № 46361/2012 год. На жалбоподателката е било указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 15 лева, като при неизпълнение, жалбата ще й бъде върната.
Съобщението, съдържащо указанията на съда е връчено лично на страната на 13.06.2013 год./л.82 от делото/. В него е посочено: „В едноседмичен срок от съобщ.внесете по сметка на СГС д.т. в размер на 15 лв. и представете платеж.док-нт. При неизпълнение в срок Ч.Ж. ще бъде върната”. Едноседмичният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 20.06.2013 год., без страната да е представила в канцеларията на районния съд документ за внесена държавна такса.
С молба вх.№ 1026890 от 08.07.2013 год. страната е представила в Софийския районен съд вноска бележка за заплатена държавна такса по сметка на същия съд в размер на 15 лева.
В. съд е потвърдил разпореждането на първата инстанция от 28.06.2013 год. за връщане на частна жалба вх.№ 1019469/22.05.2013 год., като е приел, че са били налице основанията за това по чл.275, ал.2 във връзка с чл.262, ал.2, т.2 и чл.261, т.4 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради следните съображения:
Частната жалбоподателка не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, респ. определения по чл.274, ал.3 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното определение разрешение на процесуалноправния въпрос за последиците от неизпълнението в срок на указанията за представяне на документ за внесена държавна такса.
Първото от твърдяните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основание – това по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предполага даденото от въззивния съд разрешение да противоречи на разрешението по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение или определение на първоинстанционен, въззивен или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК /срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/. С изложението са представени преписи от определение № 101 от 21.02.2013 год. по в.ч.гр.дело № 88/2013 год. на Варненския апелативен съд и определение № 101 от 26.03.2013 год. по ч.гр.дело № 72/2013 год. на Бургаския апелативен съд.
Преди всичко, липсват данни, че двете определения са влезли в сила, доколкото са подлежали на обжалване пред Върховния касационен съд.
На следващо място, само едното от тях – определение № 101 от 26.03.2013 год. по ч.гр.дело № 72/2013 год. на Бургаския апелативен съд, би могло да се преценява като постановено по аналогичен случай. Съществената разлика се състои в това, че в съобщението до страната по делото, разгледано от Бургаския апелативен съд е било указано единствено да внесе таксата, но не и да представи в канцеларията на съда екземпляр от вносната бележка за внасянето й.
Предвид на това, липсва основание и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Такава предпоставка би била налице, когато произнасянето на съда е свързано с необходимост от тълкуване на закона, в резултат на което би се достигнало до отстраняване на непълноти или неясноти на конкретни правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се твърди, че съществуват неясноти, непълноти или противоречия в относимите към процесуалноправния спор разпоредби на чл.262, ал.2, т.2 във връзка с чл.261, т.4 ГПК. Смисълът на разглеждането на частната касационна жалба по същество се състои в приносния характер, който тълкуването на закона от Върховния касационен съд би имал за правоприлагането /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/. Отговорът на въпроса, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е даден от съдебната практика, поради което липсва предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19506 от 23.10.2013 год. по ч.гр.дело № 13023/2013 год. на Софийския градски съд, ГК, І-4 състав, по частна касационна жалба вх.№ 122578 от 01.11.2013 год. на С. Г. П., като [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: