1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
[населено място], 16.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4800 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 285 от 16.05.2013г. на Плевенски окръжен съд по гр.д. № 23/2013г., с което е обезсилено решение № 165 от 03.12.2013г. на Кнежански районен съд като постановено по недопустим иск по чл. 109а ЗС и е прекратено производството по иска с посочено правно основание, предявен от И. С. П. против В. С. П. за определяне границата между УПИ * и УПИ * в кв.* по плана на [населено място], [община].
Касационната жалба е подадена от ищеца по иска И. С. П.. В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателят сочи, че разрешеният случай не е единствен за регулационния план на [населено място]. Вярно е, че селото има одобрен регулационен план, но между двата имота регулацията не е приложена и няма точно определена граница, нито ограда. Такава хипотеза не е разглеждана в съдебната практика и ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и с оглед разрешаване на други подобни случаи на неприложена регулация.
Ответникът по жалбата В. С. П. чрез пълномощника адв. С. в писмения отговор поддържа, че следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване на решението. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /доколкото искът е разгледан като неоценяем/ и е допустима.
Искът по чл.109а ЗС е предявен от И. П. срещу В. П.. Двамата са собственици на съседни недвижими имоти в [населено място], съответно УПИ * и УПИ * в кв.* по плана на селото. И. сочи, че между двата имота никога не е имало ограда и границата се явява спорна, поради което иска определянето й от съда. Първоинстанционният съд, въз основа на писмените доказателства и приетата експертиза, е приел, че има несъответствие между отразените в скиците и в документите за собственост размери на имотите и е определил къде следва да минава границата между тях.
В. съд е обезсилил решението и прекратил производството по делото. Посочил е, че е налице приет застроителен и регулационен план на селото, при което границите между имотите са определени по силата на плана. Затова искът за определяне на граници между урегулирани имоти е недопустим.При спор относно прилагането на регулацията, пътят за защита на засегнатия собственик е друг.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Правният въпрос, който може да бъде изведен от изложението на касатора, е за допустимостта на иск за определяне на граници когато имотите са урегулирани, но регулацията не е приложена спрямо границата между тях. Поддържа се, че разрешаването му е от значение и за други имоти в селото, т.е. позоваването е на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. То не е налице доколкото по повдигнатия въпрос е налице утвърдена съдебна практика, посочена и в решението на въззивния съд, според която искът за определяне на граници по чл. 109а ЗС е недопустим за имоти, обхванати от влязъл в сила план за регулация, тъй като границите на тези имоти са определени по административен ред именно по силата на плана. Що се отнася до възникнали спорове във връзка с прилагането на регулацията, каквито са твърденията на ищеца, те не се разглеждат по реда на чл. 109а ЗС. Изводите на въззивния съд са в пълно съответствие с практиката и липсва основание за достъп до касационен контрол.
В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 285 от 16.05.2013г. на Плевенски окръжен съд по гр.д. № 23/2013г. по касационната жалба на И. С. П. от [населено място].
ОСЪЖДА И. С. П. от [населено място], общ. К., [улица] да заплати на В. С. П. от [населено място], общ. К., [улица] сумата 250/двеста и петдесет / лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.