О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№125
гр.София, 08.04.2014 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 839/2014 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо във връзка с чл.286, ал.1, т.3 и чл.280, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. М. Я., Д. С. М. и С. С. Я.-Т., срещу разпореждане № 16 от 03.01.2014 год. на Смолянския окръжен съд, с което е върната като недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 5412 от 27.12.2013 год. срещу въззивното решение № 467 от 26.11.2013 год. по в.гр.дело № 343/2013 год.
Според жалбоподателите, предявеният от тях иск по чл.53, ал.2 З. не е оценяем – допуснатата грешка в кадастралната карта няма определен паричен еквивалент. Поддържат още, че дори и искът да е оценяем, по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка от лицензиран оценител, съгласно която пазарната цена на имота по действащи към момента цени възлиза на 6 840 лева.
Върховният касационен съд, състав на І- г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 893 от 05.09.2012 год. /л.4 от гр.дело № 316/2012 год. на Девинския районен съд/ частните жалбоподатели са предявили иск по чл.53, ал.2 З. за признаване за установено, че към момента на утвърждаване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] /18.12.2009 год./ са били собственици на правото на ползване на 53 кв.м., оцветени в жълто на скицата, приложена по делото, записани неправилно като поземлен имот с идентификатор 20465.501.1196, както и че при утвърждаването на кадастралната карта и регистри е допусната кадастрална грешка, като неправилно била заснета югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 20465.501.2041 по черната линия на скицата към исковата молба, вместо по зелената линия на същата скица.
С исковата молба е представено удостоверение изх.№ [ЕГН] от 02.08.2012 год. на [община] /л.16 от делото/, съгласно което данъчната оценка на имота от 570 кв.м., собственост на трите жалбоподателки, възлиза на 2 726,90 лева. С исковата молба е представена вносна бележка от 05.09.2012 год. за внесена държавна такса за завеждане на делото в минималния размер от 50 лева /т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Искът по чл.53, ал.2 З. има за предмет защита на субективни права, които са имуществени по своя характер и имат парична оценка. Искът е оценяем, като цената му се определя по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната оценка на имота, а ако такава няма – цената е равна на пазарната цена на вещното право.
В случая, цената на иска по чл.53, ал.2 З., съгласно чл.69, ал.1, т.2, предл.първо ГПК, е равна на данъчната оценка на имота или възлиза на 2 726,90 лева. Меродавна е цената на иска към момента на предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.70, ал.1, изр.второ ГПК, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Предвид на това, не може да се преразглежда този въпрос след предвидения в закона краен момент, включително и при подаване на касационна жалба срещу въззивното решение. Ето защо, не следва да бъде преценявана представената с частната жалба експертна оценка за определяне пазарната стойност на недвижим имот, изготвена от лицензиран оценител на недвижими имоти на 09.01.2014 год.
След като касационната жалба е подадена срещу въззивно решение, постановено по иск по чл.53, ал.2 З., чиято цена не надвишава 5 000 лева, преценката за допустимостта на касационното обжалване се извършва въз основа на критерия за обжалваемост на решенията по въззивни дела, въведен с чл.280, ал.2 ГПК, който изключва касационния контрол.
В заключение, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 16 от 03.01.2014 год. на Смолянския окръжен съд, с което е върната съгласно чл.280, ал.2 ГПК касационна жалба вх.№ 5412 от 27.12.2013 год. срещу въззивното решение № 467 от 26.11.2013 год. по в.гр.дело № 343/2013 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: