4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№353
[населено място], 31.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 4976 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 860 от 19.04.2013г. по гр.д. № 349/2013г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 4482 от 08.11.2012г. по гр.д. №12229/2010г. на Варненски районен съд. С последното: 1/ е възстановена запазената част на К. А. Г. от наследството на П. П. Ф., починала 2007г., чрез намаляване на извършено от нея дарение в полза на Ф. А. Г. на недвижим имот – ? ид.ч. от дворно място от 450 кв.м. в [населено място], на [улица],УПИ II-3352-Е и 3252-д в кв.30 по плана на града, със 22869,84/70 000ид.ч.; 2/ е възстановена запазената част на К. А. Г. от наследството на П. П. Ф., починала 2007г., чрез намаляване на извършено от нея дарение в полза на Ф. А. Г. на недвижим имот – 1/3 ид.ч. от сграда в описаното дворно място, състояща се от: външно стълбище, входно антре, две стаи, покрито стълбище за избата и две изби, с 881,16/2700 ид.ч. В допълнение въззивният съд е постановил надареният Ф. А. Г. да задържи подарения имот – място и сграда, на основание чл.36, ал.1 ЗН поради обективна невъзможност за връщането им в наследството и е осъдил Ф. А. Г. да заплати на К. А. Г. на основание чл. 36, ал.1, пр.2 ЗН сумата 33 780,33лв., представляваща стойността, която тя би получила от дарението след намалението му за общо 23 751/72 700 ид.ч. за допълване на запазената й част.
Касационна жалба е подадена Ф. А. Г. чрез пълномощника му адв. Б.. Като основание за достъп до касационен контрол се поддържа противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса: следва ли произнасянето по иска по чл.30 ЗН да се разпростира и досежно начина на възстановяване на запазената част – в натура или в пари, след като ищецът не е предявил иск за заплащане на сумата, с която надареният се е обогатил вследствие обективната невъзможност дарения имот да се върне в наследството поради отчуждаването му в полза на трето лице.
Ответницата по жалбата К. Г. поддържа в писмения отговор, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск намаляване на дарствено разпореждане по чл.30, ал.1 ЗН, предявен от К. Г. срещу Ф. Г.. Страните са наследници по закон – син и дъщеря на П. П. Ф., починала на 01.01.2007г. През 1975г. наследодателката е извършила дарствено разпореждане в полза на сина си като му е прехвърлила ? ид.ч. от дворно място в [населено място] на [улица] и 1/3 ид.ч. от построената в него сграда. След сделката тази сграда е била премахната и на нейно място въз основа на одобрени строителни книжа е построена жилищна сграда на два етажа, която през 1982г. е била поделена между наследодателката и ответника, като П. Ф. е получила жилището на първия етаж, а Ф. Г. – жилището на втория етаж. Впоследствие и наследодателката, и Ф. Г. са прехвърлили своите обекти на трети лица, а третите лица от своя страна също са отчуждили имотите.
Съдът е приел, че запазената част на ищцата е в размер на 1/3 част от наследството, на толкова се равнява и разполагаемата част. Образувал е наследствена маса от притежаваните от наследодателката земеделски земи и е прибавил стойността на дарения имот. Така е получил наследствена маса в размер на 75 594лв. и запазена част 25 198лв. Съпоставяйки запазената част и чистия актив на наследството 1447лв., съдът е установил, че запазената част е накърнена с 23 751лв. Ето защо, дарението следва да се намали с 23 751/72 700 ид.ч.
При определяне начина на възстановяване на запазената част съдът е намерил за невъзможно връщането на имота в наследството, доколкото той не съществува понастоящем – сградата е разрушена, построена е нова в режим на етажна собственост и жилищата в нея са продадени на трети лица още преди откриване на наследството, така че не подлежат на отмяна по реда на чл.37 ЗН. Затова единствения възможен начин е допълване на запазената част в пари, чрез заплащане на намалението на дарението, но по сегашни цени. Така е определено заплащане на сумата 33780,33лв.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира следното:
В изложението на първо място е поставен въпроса: следва ли при разглеждане на иск по чл. 30 ЗН съдът да се произнася и по отношение начина на възстановяване на запазената част – дали в натура, или в пари и може ли съдът да присъжда сумата, с която се е обогатил надарения, ако това не е поискано от ищеца. По този въпрос се поддържа противоречие с решение№ 367 от 12.12.2012г.по гр.д.№ 155/2012г. В него се приема,че при накърняване запазената част с универсално завещание, в производството по чл. 30, ал.1 ЗН съдът определя размера на запазената част, а начина на възстановяването й – в натура или в пари и обемът на наследствената маса, се установяват в друго производство. Разрешението е неотносимо към настоящия случай, тъй като запазената част не е накърнена с универсално завещание, а с дарствено разпореждане и дареният имот не изчерпва наследството. Жалбоподателят сочи и влязло в сила решение на Варненски окръжен съд по гр.д.№ 2087/2009г., с което е извършено намаляване на дарение по същия начин, както и в настоящия случай, като е прието, че ответникът, срещу когото е постановено намаляването трябва да бъде осъден да попълни запазената част в пари, дори и без да е направено искане за това от ищеца по иска по чл. 30 ЗН. И двете решения /обжалваното и горепосоченото решение на Варненски окръжен съд/ са израз на създадената трайна практика по приложението на чл. 30-36 ЗН в хипотези на накърняване на запазената част чрез дарствено разпореждане. В същия смисъл досежно дължимите от съда действия при предявен иск за възстановяване на запазена част е и решение № 209 от 29.04.2010г. по гр.д. № 1048/2009г. на ІІг.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Представеното решение № 444 ат 13.07.2011г. по гр.д. № 468/2010г. на ІІ г.о. е по приложението на чл. 37 ЗН и разглежда въпроса дали на отмяна подлежат само разпореждания, извършени от надарения в полза на трети лица или искът може да бъде насочван и за отмяна на последващи отчуждавания на имота от третите лица в полза на други лица. Въпросът не е разглеждан в обжалвания акт на Варненски окръжен съд. В представеното решение изрично се сочи, че една от предпоставките за предявяване на иск по чл. 37 ЗН е отчужденията на завещаните или подарени имоти да са извършени от заветниците или надарените преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след вписване на исковата молба за намалението. В настоящия случай отчуждаването на дарения имот е извършено приживе на наследодателя и именно поради това съдът е счел за невъзможна отмяната му по реда на чл. 37 ЗН. Този му извод е съобразен с практиката на ВКС, включително и с Решение № 655 от 29.06.2009г. по гр.д. № 1475/2008г. на І г.о. на ВКС, което е представено от ответницата с отговора.
При горните изводи следва да бъде отказан достъп до касационен контрол.
Ответницата по жалбата има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 1000лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 860 от 19.04.2013г. по гр.д. № 349/2013г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Ф. А. Г..
ОСЪЖДА Ф. А. Г. от [населено място], [улица], ет.4, ап.12 да заплати на К. А. Г. от [населено място], [улица] сумата 1000/хиляда/ лв. разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: