3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№135
С., 20.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1507 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 255/19.01.2013 г. на Г. П. Г., чрез пълномощника му адвокат В. П., против определение № 407 от 28.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 926 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с което е потвърдено определение № 1502/5.11.2012 г. по гр.д. № 854/2012 г. на Районен съд-Свиленград за прекратяване производството по делото относно искането за обявяване нищожността на заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание на М. С. и за изпращане на иска на Административен съд София.
Ответника по частната жалба Агенция „М.” не е изразила становище в настоящото производство.
Първоинстанционният съд е приел, че не е компетентен да се произнесе по искането за обявяване нищожност на заповедта на Директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание ма М. С., тъй като съгласно чл.133 АПК местната подсъдност е на административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. В. съд е потвърдил определението за прекратяване на гражданското дело и изпращане по подсъдност на административен съд по съображения, че въпросът за валидността на определен административен акт не е граждански спор, а административен и компетентен да се произнесе по него съгласно чл.128, ал.1, т.1 АПК е административния съд. Прието е, че разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК, според която съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове не урежда правото на иск. Изложени са и съображения, че заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание не представлява административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, тъй като в този случай директорът не действа в качеството си на административен орган, а като страна в трудовото правоотношение /работодател/, на който законът е предоставил възможност едностранно да променя трудовоправния статут на работниците и служителите и съдът следва да обсъди въпросът за нейната законосъобразност при решаване на въпроса за законосъобразността на уволнението.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: за възможността по трудов спор решаващият съд да се произнесе и по въпрос за валидност за заповедта за утвърждаване на щатното разписание; за възможността съдът да се произнесе инцидентно по твърдението за нищожност на заповедта за утвърждаване на щатното разписание; за възможността на бъде спряно производството по трудовия спор, обусловен от искането за обявяване нищожност на заповедта за утвърждаване на щатното разписание.
По тези въпроси, по реда на чл.274, ал.3 ГПК, е постановено определение № 117/21.02.2013 г. по ч.гр.д. № 1248/2013 г. на ВКС, ІV г.о., с което е прието, че гражданският съд е компетентен да се произнесе инцидентно по валидността на всички административни актове, независимо от това дали те подлежат на обжалване пред съд. Отделен иск за прогласяване на нищожността на административен акт не съществува и не може да бъде разгледан от граждански съд. Заповедта за утвърждаване на длъжностно щатно разписание не е индивидуален административен акт и съдът, който разглежда иска за незаконност на уволнението е длъжен да прецени породила ли е действие заповедта или друг акт на работодателя с оглед наличието на действително съкращение на щата.
Настоящият съдебен състав напълно споделя посоченото тълкуване. В. определение в частта, с която е потвърдено прекратяването на производството по делото относно искането за обявяване нищожността на заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание на М. С. съответства на практиката на ВКС, поради което не следва да се допусне касационното му обжалване.
В частта, с която иска за обявяване нищожността на заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание на М. С. се изпраща на разглеждане на Административен съд-София е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като по същество атакуваното определение следва да бъде отменено в тази част.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 от 28.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 926 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е потвърдено определение № 1502/5.11.2012 г. по гр.д. № 854/2012 г. на Районен съд-Свиленград за прекратяване производството по делото относно искането за обявяване нищожността на заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание на М. С..
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 407 от 28.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 926 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с която е потвърдено определение № 1502/5.11.2012 г. по гр.д. № 854/2012 г. на Районен съд-Свиленград за изпращане на Административен съд-София на иска за обявяване нищожността на заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание на М. С..
ОТМЕНЯ определение № 407 от 28.12.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 926 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Хасково в частта, с което е потвърдено определение № 1502/5.11.2012 г. по гр.д. № 854/2012 г. на Районен съд-Свиленград за изпращане на исковата молба за обявяване нищожността на заповедта на директора на Агенция „М.” за утвърждаване на длъжностно щатно разписание на М. С. на Административен съд-София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: