1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№228
С., 07.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 213 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Н. Т. против определение № 946 от 20.03.2012 г. по ч.гр.д. № 695/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено определение от 20.01..2012 г. на съдията по вписванията при Пловдивския районен съд, с което не освобождава Г. Н. Т. от задължението му да внесе държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на Агенцията по вписванията на Постановление за възлагане на недвижим имот от 11.03.2011 г. по изп.д.№ 4225/2006 г. на ДСИ при РС-Пловдив и се отказва вписване на същото постановление до представяне на доказателства за платена държавна такса за вписване в размер на 10 лв.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел, че според декларацията на Г. Т., същият е получил за последните дванадесет месеца три различни по размер суми – 2681 лв., представляваща сбор от пенсия за инвалидност /2361 лв./ и енергийни помощи /320 лв./, 1367 лв. и 3000 лв. . като който и от трите дохода да се вземе предвид, съпоставен с размера нае дължимата държавна такса, налага извода, че молителят има достатъчно средства за заплащането й.
Жалбоподателят поставя въпросите „какъв е критерият за освобождаване от плащане на държавна такса” и „приложим ли е в неговия случай Закона за държавните такси”, като се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По първия поставен въпрос е налице практика на ВКС – определение № 40/1.02.2012 г. по ч.гр.д. № 22/2012 г., ВКС, ІІ г.о. – според която целта на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е да даде възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство и същата ясно определя, че материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория поставен въпрос, свързан с приложението на чл.5, б.”о” ЗДТ. Хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е налице когато конкретна правна норма е неясна или непълна, поради което има нужда от тълкуване за изясняване на точния й смисъл или когато се налага корективно тълкуване поради промяна на практиката на Върховния касационен съд. В случая, такава нужда няма. Заплащането на държавни такси е уредено от императивни правни норми. Такива се съдържат в ЗДТ, ГПК и други специални закони и подзаконови нормативни актове. Законодателят в чл. 5 ЗДТ и чл. 83 ГПК изчерпателно е посочил хипотезите, при които физическите лица са освободени от внасянето на държавна такса по закон. В чл. 5, б. „о” ЗДТ изрично се казва, че инвалидите се освобождават от заплащане на държавна такса само в случаите на прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното определение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 946 от 20.03.2012 г. по ч.гр.д. № 695/2012 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: