2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
[населено място], 15.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 830 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение от 16.05.2012г. на Окръжен съд – Монтана по гр.д. № 113/2012г., с което е отменено изцяло решение от 20.12.2011г. на Монтански районен съд по гр.д. № 226/2011г. и вместо това е признато за установено по отношение на Ж. А. Т., Т. И. Б. и И. И. М., че Д. Я. Т. и М. Т. М. са собственици общо на * ид.ч. от поземлен имоти – УПИ * от кв.* по плана на [населено място], обл. М., целия от * кв.м., заедно със същата идеална част от построената в имота двуетажна полумасивна жилищна сграда; отменен е издадения на Ж. А. Т. констативен нотариален акт за имота досежно размера над * ид.ч.; отхвърлен е предявения от Д. Я. Т. и М. Т. М. иск за собственост на същия имот за размер от * до * ид.ч. от имота.
Касационна жалба е подадена от ответниците по иска Ж. А. Т., Т. И. Б. и И. И. М. чрез пълномощника им адв. Ц.. Тя е насочена единствено срещу присъдения размер на разноските.
Касационна жалба е подадена и от ищците Д. Я. Т. и М. Т. М.. Тя е насочена срещу отхвърлянето на предявения от тях иск за разликата над * до * ид.ч. от имота. На първо място те поддържат, че въззивният съд не е следвало да отменя изцяло първоинстанционното решение „за прецизност”, както е посочено, тъй като по този начин е извършил отмяна и в необжалвани и влезли в сила части на решението, а именно за отмяната на нот.акт № *, т.*, рег.* *, нот.д.№ */*г. на нотариус Р. П. на основание чл. 537, ал.2 ГПК. Незаконосъобразно е според тях и решението спрямо конституираната в първата инстанция Д. К., която съдът е приел, че не следва да участва, но не е изразил това в диспозитив. В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че съдът е разрешил три правни въпроса: 1/ може ли въззивният съд да отменя решението и в необжалваните му части; 2/ следва ли да се обсъжда възражение за придобивна давност по иск за собственост, ако в производството не участват всички сънаследнии; 3/ може ли да се признае право на собственост на неучаствало в производството лице, ако между страните не се спори, че то няма права върху имота. Разрешаването на втория въпрос е в противоречие с други влезли в сила решения на ВКС, а разрешаването на първия и третия е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците Ж. А. Т., Т. И. Б. и И. И. М. са представили писмен отговор, в който поддържат, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение при извършената проверка на допустимостта на подадените касационни жалби приема следното:
Жалбата, подадена от Ж. А. Т., Т. И. Б. и И. И. М., е насочена срещу решението в частта му за разноските и поради това представлява молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в тази част. Сега действащия ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на решението относно разноските, каквато бе уредена в чл. 70, ал.1 ГПК/отм./. Поради това подадената т.нар. „касационна жалба” следва да се разгледа от въззивния съд по реда на чл. 248 ГПК.
Жалбата, подадена от Д. Я. Т. и М. Т. М., е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК са изключени от касационното обжалване въззивните решения постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000лв. Видно от приложеното на л.31 от първоинстанционното дело удостоверение на [община] данъчната оценка на спорния имот е 1622,30лв. При тези данни и тъй като предмет на спора е * ид.ч. от имота, то е очевидно, че цената на иска, определена по реда на чл. 69, т.2 ГПК, е под 5000лв. Поради това обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК.
Ето защо при условията на иззета компетентност, настоящата инстанция следва да върне подадената касационна жалба от Д. Я. Т. и М. Т. М. на основание чл. 286, ал.1, т.3 ГПК и да прекрати образуваното касационно производство. Жалбата на Ж. Т., Т. Б. и И. М. следва да се изпрати на въззивния съд за разглеждането й като молба по чл. 248 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационна жалба вх. А-775 от 04.07.2012г. подадена от Д. Я. Т. и М. Т. М., двамата от [населено място], срещу решение от 16.05.2012г. на Окръжен съд – Монтана по гр.д. № 113/2012г.
ИЗПРАЩА на Окръжен съд – Монтана „касационна жалба” вх. № А-773 от 03.07.2012г., подадена от Ж. А. Т., Т. И. Б. и И. И. М., тримата от [населено място], за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 830 по описа за 2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението, в частта за връщане на касационната жалба, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: