О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 267
София, 29.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 116 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от адв. С. К. като пълномощник на М. Й. К., К. И. З., Г. П. Д., В. Д. Б. и Н. Д. Д. частна жалба срещу определение № 403 от 07.12.2011г. по гр.д. № 1051/2010г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 240 от 21.04.2010г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №488 /2008г. Според жалбоподателите обжалваният акт е неправилен. Съдът е приел, че касационното обжалване е недопустимо предвид данъчната оценка на имота 298,80лв., без да отчете, че въззивното решение е такова за обезсилване на първоинстанционно решение и прекратяване на производството, поради което въпросът за обжалваемия интерес не следва да се поставя. Освен това, по делото е представена данъчна оценка, която е към минал момент и липсва такава, валидна към момента на обжалването. Изтъква се в жалбата, че става въпрос за девет атрактивни имота в Б., чийто статут междувременно е променен, един от тях е в строителните граници на града, а за други два също има перспектива за строителство. С оглед на това жалбоподателите молят да бъде взета предвид пазарната оценка, която представят.
Ответниците по частната жалба Н. И. и В. Д. чрез пълномощника си адв. Т. са представили писмен отговор, в който поддържат, че обжалваният акт е правилен.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани лица. Разгледана по същество е основателна.
Производството по делото се развива по иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно девет земеделски имота в землището на [населено място]. Исковата молба е предявена на 30.03.2005г. и при завеждането й са представени две удостоверения /л.73 и 74 от първоинстанционното дело/, според които данъчните оценки на всеки от имотите е в границите от 5,40лв. до 82,40 лв., а общата цена е 298,80лв. С обжалваното решение на Благоевградски окръжен съд е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по иска поради недопустимост. Касационната жалба е подадена на 28.05.2010г. по пощата.
С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, І г.о. е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради това, че обжалваемият интерес е под 1000лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Вярно е, че предвид цената на предявените съединени искове решението попада под ограничението на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията на разпоредбата от ДВ бр.59/2007г., при действието на която е подадена касационната жалба. В случая обаче от съществено значение е обстоятелството, че с атакуваното въззивно решение съдът не се произнесъл по съществото на правния спор, а е извършил преценка на допустимостта на предявения иск и е постановил съдебен акт, с който прекратява производството по иска, т.е. прегражда по-нататъшното развитие на делото. Такъв съдебен акт обикновено е определение и по правилата както на отменения, така и на сега действащия ГПК подлежи на инстанционен контрол – чл. 213, б.”а” ГПК/отм./ и чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Когато прекратяването се извършва от въззивната инстанция след обезсилване на акта на първостепенния съд, то съдебният акт е решение, но той има последиците на определение за прекратяване. Поради това и този акт следва да подлежи на обжалване пред по-горен съд. Да се приеме обратното, означава да се отрече инстанционния контрол върху съдебен акт, с който се слага край на процеса, а това би било в разрез с принципите на гражданския процес. В този смисъл са постановени определения на Върховния касационен съд, а именно: определение № 458 от 05.10.2011г. по ч.гр.д. № 435/2001г. на І г.о. и определение № 26 от 19.10.2010г. по гр.д. № 657/2009г. на І г.о. Аргумент за тази теза се съдържа и в разрешението на Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т.3 според което въззивните решения за обезсилване на първоинстанционни решения и прекратяване на производството подлежат на касационно обжалване като в този случай касационната инстанция се произнася по законосъобразността на решението за обезсилване на първоинстанционното решение, за да прецени правилността на постановеното прекратяване на производството и при констатиране незаконосъобразност следва да го отмени и върне делото на инстанцията по същество за произнасяне по основателността на предявения иск.
С оглед на изложеното ограничението за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.2 ГПК следва да намира приложение спрямо решения, с които съдът е решил спора по същество, но не и когато се е произнесъл само по допустимостта на производството.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 403 от 07.12.2011г. по гр.д. № 1051/2010г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което на основание чл. 280, ал.2 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на М. Й. К., К. И. З., Г. П. Д., В. Д. Б. и Н. Д. Д., подадена чрез пълномощника им адв. С. К., против решение № 240 от 21.04.2010г. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №488 /2008г.
ВРЪЩА делото на същия състав на Върховния касационен съд за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: