О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1020
София, 27.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 559 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. С. В., приподписана от адвокат К. М., против решение от 6.01.2010 г., постановено по гр.д. № 408 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решение от 20.04.2007 г. по гр.д. № 1148/2006 г. на Районен съд-Монтана за разпределение ползването на УПИ VІІІ-283 в кв.30 по плана на[населено място], обл.М. между В. С. В., Ц. С. В. и М. С. В. съобразно вариант първи от основното заключение на вещото лице В. Р..
Ответникът М. С. В. оспорва касационната жалба по същество, но същият, както и Ц. С. В. не са изразили становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че вариант първи от експертното заключение отговаря на фактическото ползване и максимално съответства на правата на страните, дава възможност всяка от страните да достига до съответно маркираните в червено, синьо и зелено части чрез терена за общо ползване, който включва обща входна порта с пътека пред жилищните сгради на ищеца и ответника Ц. С., като разпределението е съобразено с особеностите на дворното място и годната за обработване и плодородна земя се дава съответно на всеки от тримата съсобственици отделно, а т.н. черен двор с пътеките – за общо ползване. Останалите два, предложени от вещото лице варианта, са приети за неудобни, тъй като при вторият вариант Ц. С. няма достъп до жилищната сграда и ще се наложи изграждането на дълга пътека, заобикаляща от три страни жилището му, а третият вариант предвижда изграждане на успоредна на съществуващата пътека пред къщата, която трябва да мине през лятната кухня на ищеца В. С. В..
Касаторът счита, че изводите на съда, че най-подходящо е разпределението на ползването по вариант първи на експертното заключение, по който 397 кв.м. от дворното място остават за общо ползване /върху която част са разположени ползваните само от него паянтова стопанска сграда и стара паянтова жилищна сграда/ не е съобразен с правата на страните в съсобствеността, като ответникът Ц. Ц. получава чрез определената за „общо ползване” част два пъти повече в сравнение с квотата му за сметка на това което получава ищецът В. В., който има равни на неговите права. Позовава се на противоречие на този извод с разрешението по решение № 39 от 10.01.1977 г. по гр.д. № 2401/76, І г.о., т.е. на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според посоченото решение всички съсобственици трябва да използват общата вещ съобразно своите права, стига това да е възможно с оглед естеството й, а когато общата вещ представлява дворно място, реалното разпределение на ползването му обикновено е възможно, а до заплащане на обезщетение поради самостоятелното му ползване от един от съсобствениците или поради ползване на несъразмерна на правата му част би следвало да се прибягва по изключение. Въззивното решение е съобразено с посоченото тълкуване на закона, доколкото съдът е преценявал именно реалното разпределение на ползването съобразно правата на страните и не е присъждал обезщетение, а съответно липсва противоречива съдебна практика.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 6.01.2010 г., постановено по гр.д. № 408 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Монтана.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: