3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№33
[населено място], 05.03.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 698 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба подадена от И. Г. М. чрез пълномощника адв. В. за отмяна на влязло в сила решение № 196 от 20.06.2013г. по гр.д. № 787/2012г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. С решението, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е отменено въззивно решение на Софийския градски съд за 2011г. вместо това е отхвърлен иска на И. Г. М. против М. Г. Ч. за разваляне на договора, сключен с нотариален акт № 160, т. L., дело № 24003, от 31 октомври 1994 г. на І нотариус към районния съд в [населено място], между М. М. Ч. и М. Г. Ч. за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за ? идеална част от имота.
Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК като изтъква, че с решението Върховният касационен съд се е произнесъл по същество по въпрос, по който не е допуснато касационно обжалване. По този начин е извършено „нарушение на съответните правила” по смисъла на чл. 303, ал.1,т.5 ГПК, което е довело до лишаването му от възможността да защити правата си при разглеждането от съда на този правен въпрос.
Ответницата по молбата М. Г. Ч. чрез пълномощника си адв. Г. взема становище за недопустимост на молбата, тъй като страната е била редовно призована и е участвала в съдебното заседание чрез пълномощника си.
Проверката за допустимост на молбата за отмяна, обхваща надлежното упражняване на правото да се иска отмяна срещу подлежащ на този контрол съдебен акт, спазването на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове за предявяване на молбата и наличие на точно формулирани основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. При извършената проверка на допустимостта на молбата по горепосочените критерии, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира че молбата за отмяна, с която е сезиран, е недопустима.
Касационното обжалване по гр.д. № 787/2012г. на ВКС, ІV г.о. е допуснато с определение № 268 от 21.02.2013г. на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса: може ли наследник на кредитор по договор за издръжка и гледане да предяви иск за разваляне на договора след смъртта на наследодателя си при положение, че приживе самият наследодател изрично е заявил пред съд отказ от заведен иск за разваляне на този договор. В отговор на въпроса съдът е приел, че не съществува пречка да бъде предявен иск за разваляне на договора поради неизпълнение за период, последващ отказа от иска до смъртта на кредитора. Съобразно този отговор съдът е намерил искът за допустим. Разглеждайки наведените в касационната жалба оплаквания съдът е достигнал до извод, че решението е постановено в нарушение на процесуалния закон поради неправилна преценката на събраните по делото доказателства за твърдените от страните факти по спора. При извършена от касационния състав съвкупна преценка на доказателствата е прието за недоказано твърдението на ищеца за неизпълнение на задълженията на приобретателката по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Поради това въззивното решение е отменено и е постановено ново решение за отхвърляне на иска. В проведеното на 20.05.2013г. съдебно заседание И. Г. М. – ответник по жалбата е бил представляван от своя пълномощник адв. В., който е изразил становище по същество.
Производството за отмяна на влязло в сила решение е регламентирано като самостоятелно, извънинстанционно и е допустимо само при обосновка на някое от основанията по чл.303, ал.1 ГПК. Молителят И. М. се позовава на основанието по чл. 303, ал.1,т.5 ГПК като твърди, че е нарушено правото му на защита понеже съдът в решението си е разгледал въпрос, по който не е било допуснато касационно обжалване. С. основание в първата му хипотеза изисква страната вследствие нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможността да участва по делото. „Съответните правила” по смисъла на разпоредбата са тези съдопроизводствени правила, които обезпечават участието на страните в процеса, т.е. това са правилата по призоваването, връчването на съобщения и други, осигуряващи предвидените в закона възможности страните да вземат участие в процеса. И. от молителя обстоятелство не е от такъв характер. Той не твърди, че не е бил уведомен за съдебното заседание; напротив – участвал е в процеса. Изложените в молбата доводи сочат на неразбиране на различната дейност, извършвана от съда в производството по чл. 288 ГПК и в това по чл. 290 ГПК. Такива съображения не съставляват основание, сред визираните в чл. 305, ал.1, т.5 ГПК. Поради това молбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.
В полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Г. М. с вх.№1035136/24.09.2013г., подадена чрез пълномощника адв. В., за отмяна на влязло в сила решение № 196 от 20.06.2013г. по гр.д. № 787/2012г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. на основание чл. 303, ал.1,т.5 ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. М., от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на М. Г. Ч. от [населено място], със съдебен адрес: [населено място] , [улица], ет.1, ап.4 сумата 500 /петстотин/ лв. разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: