3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№480
С., 11.10.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 511 от описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. К. В., чрез пълномощника му адвокат Н. Т., против решение № 627 от 28.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1193 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Варна в частта за извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан и за осъждането на П. К. В. да заплати на В. Д. П. сумата 6331.75 лв., представляваща дължимата част от наемната цена на отдаван под наем недвижим имот за периода от 27.02.2007 г. до 30.04.2010 г. на основание чл.30, ал.3 ЗС и дължимата по повод този иск държавна такса.
Ответникът по касационната жалба В. Д. П. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира възстановяване на направените по повод обжалването разноски.
За да приеме, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на делбения имота на публична продан, съдът е съобразил, че процесното жилище е реално неподеляемо, съсобствеността е възникнала вследствие прекратена с развод съпружеска имуществена общност и страните нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което не е налице основание за възлагане на имота.
По отношение начина на извършване на делбата касаторът счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалния въпрос „следва ли след влязло в сила решение за развод да бъдат съединени за общо разглеждане две отделни съдебни производства по предявени искове за делба на два отделни недвижими имота, придобити от двама съпрузи по време на брака им при равни квоти”. В. съд не се е произнесъл по този въпрос, тъй като в открито съдебно заседание от 28.02.2012 г.П. К. В. изрично е заявил чрез процесуалния си представител, че не желае спиране на настоящото делбено производство до влизане в сила на решението по допускане на делбата по другото делбено дело между страните.
По отношение претендираната от В. Д. П. сума, представляваща припадащата й се съобразно квотата й в съсобствеността част от наемна цена за отдавания от П. К. В. под наем имот са изложени съображения, че правото основание на иска е чл.30, ал.3 ЗС, като претенцията е допустима. След обсъждане на свидетелските показания и данъчната декларация на ищцата за 2004 г. е прието за установено наличието на наемно правоотношение още от преди прекратяване на брака, като няма данни правоотношението да е претърпяло изменение, в каквато насока липсват и доводи по делото. За неоснователно е счетено възражението на ответника П. В., че не е установено кой е наемодателя, тъй като страните са съсобственици и на тях съгласно разпоредбата на чл.93 ЗС принадлежи наема, а ако поради отсъствие на касатора той не е бил в състояние да получава физически наема и последният е получаван от възходящите или низходящите му, то не означава, че страните не са наемодатели. Прието, че неустановяването на месечната наемна цена не е пречка за уважаване на иска съгласно чл.130 ГПК /отм./ въз основа на експертно заключение.
К. счита, че по отношение на въззивното решение по предявения облигационен иск е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: „допустимо ли е при предявена претенция за предаване на получена наемна цена, ако не е представен договорът за наем и не са ползувани всички предвидени от закона други доказателствени способи, включително и възможностите по чл.161 ГПК, решаващият съд да назначи експертиза, чрез която да се определи дължимият наем по липсващия договор по реда на чл.162 ГПК”.
Тълкуване на съдържанието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е дадено в т.4 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Нормата на чл.130 ГПК-отм. /чл.162 от действащия ГПК/ ясно определя, че ако съдът приеме, че искът е доказан по своето основание, то е длъжен да определи размера му, включително и чрез експертно заключение, а и по приложението на тази норма е налице съдебна практика, която приема, че не може да се отхвърли искова претенция само поради липса на доказателства за размера й. Развитата от касатора мотивировка на поставения въпрос е свързана не с непълнота или неяснота на нормативната уредба или необходимост от преодоляване на неправилна съдебна практика, а с тезата му, че тъй като не е доказано съществуването на наемно правоотношение, нито заплащане на наемна цена, то съдът е присъдил наемната цена, която би могла да се получи, но тези твърдения по същество съставляват доводи за необоснованост и неправилност на изводите на решаващия съд съгласно чл.281, т.3 ГПК, които касационни основания са неотносими при преценка наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касацонно обжалване на атакуваното въззивно решение, като касаторът дължи възстановяване на направените от ответника по жалбата разноски за подаване на писмен отговор в размер на 200.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 627 от 28.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1193 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА П. К. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.* да заплати на В. Д. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 200.00 /двеста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: