Определение №429 от по гр. дело №1107/1107 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№429

гр.София, 22.11.2011 година

В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1107/2011 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Д. Г. Д. от [населено място] е подал касационна жалба вх.№ 6907 от 17.08.2011 год. срещу въззивното решение № 198 от 14.07.2011 год. по в гр.дело № 377/2011 год. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 599 от 07.01.2008 год. по гр.дело № 924/2006 год. на Хасковския районен съд и е уважен предявения срещу касатора иск по чл.255 ГПК/отм./, като е признато за установено, че Р. Т. М. не дължи отстъпване на собствеността и предаване владението на реална част от парцел *, кв.* по плана на [населено място] от 1958 год., с площ * кв.м., която реална част е с площ * кв.м. и се намира на границата между парцел * и парцел *, както и че ищцата не дължи събаряне на построения върху тях в парцел * гараж.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, респ. за съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответницата по касация Р. Т. М. е на становище, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК поради следните съображения:
С искова молба вх.№ 10658 от 07.06.2006 год. срещу ответника/сега касатор/ е бил предявен иск по чл.255 ГПК/отм./ за приемане за установено, че ищцата е собственик на дворно място от * кв.м., разположено в североизточната част на собствения й имот № *, кв.* по плана на [населено място], както и че * кв.м., предмет на изп.дело № 699/1996 год., попадали в процесните * кв.м., както и че не следвало да предаде владението им на ответника/касатор/, както и че построеният в процесните * кв.м. гараж не накърнявал правото на собственост на ответника и не следвало да бъде премахван.
От удостоверение изх.№ [ЕГН]/02.05.2006 год. на [община] е видно, че данъчната оценка на гараж с Р. от * кв.м. възлиза на 3 625,60 лева /л.11 от гр.дело № 924/2006 год. на Х./. Съгласно чл.55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ цената на иска е ? от 3 625,60 лева и е в размер на 906,40 лева. Първоинстанционният съд е възприел посочената в исковата молба цена на иска – 889,34 лева, върху която е изчислена и събрана дължимата държавна такса – 35,57 лева.
Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 17.08.2011 год., т.е. след изменението на чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Новата редакция на процесуалната норма предвижда критерий, който изключва касационното обжалване, когато цената на иска по делото е до 5 000 лева. Меродавна е цената на иска при предявяването му пред първоинстанционния съд. Съгласно чл.56, ал.1 ГПК/отм./, въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание. В случая, цената на иска е останала непроменена, т.е. под 5 000 лева, а след като касационното производство е образувано въз основа на жалба срещу въззивното решение, подадена след изменението на процесуалния закон от 21.12.2010 год., преценката за нейната допустимост се извършва въз основа на нововъведения критерий за обжалваемост на въззивните решения. Новата процесуална уредба е влязла в сила веднага с обнародването на ЗИД на ГПК и съдът е длъжен да я приложи по силата на незабавното действие на новия процесуален закон, който обвързва касационното обжалване с цената на иска.
В обобщение, недопустимостта на касационното обжалване следва както от изричната преходна разпоредба на § 6 от ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, така и по аргумент за противното и от § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год./, съгласно която разпоредба висящите производства /в т.ч. и касационните дела, образувани по жалби, постъпили до влизане на изменението на закона в сила/ се разглеждат по досегашния ред. Предвид на това, при условията на иззета компетентност, касационната жалба следва да се върне на основание чл.286, ал.1, т.3 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА касационна жалба вх.№ 6907 от 17.08.2011 год. срещу въззивното решение № 198 от 14.07.2011 год. по в.гр.дело № 377/2011 год. на Хасковския окръжен съд, подадена от Д. Г. Д. от [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1107/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/

Scroll to Top