О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
[населено място], 28.12.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1226 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал.1 във вр. с чл. 304 ГПК.
Делото е образувано по молба на К. З. В. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 419 от 27.12.2007г. на Радомирски районен съд по гр.д. № 345/2007г. С решението е признато за установено по отношение на [община], че Ц. Д. Б. от [населено място] е собственик на незастроен поземлен имот с площ * кв.м. в [населено място], съставляващ имот пл. № * в кв. *, за който е отреден парцел * по регулационния план на селото от 1989г.
Молителят К. З. не е участвал в производството. Той сочи, че през 1979г. на дядо му В. П. П. е било отстъпено право на строеж върху държавна земя – парцел *-* в кв.* с площ * кв.м. в [населено място], а по сега действащия план УПИ * в кв. *. През 1981г. правото на строеж е прехвърлено на баща му и на Г. Й. Ш.. По време на подготовката на строежа бащата на молителя починал. През 2011г. при посещение на имота съседът Ц. Д. Б. заявил на молителя, че има нотариален акт за имота и той трябва да го напусне. Според молителя правото на строеж не е отнето, разпитаните по делото свидетели са въвели съда в заблуждение, че Б. ползва имота от 30 години, а в представената скица не е отразено на кого е записан имота. Поради това претендира отмяна на решението.
Ответникът по молбата Ц. Д. Б. я намира за недопустима. Излага съображения, че едногодишният срок за предявяването й е изтекъл и че молителят няма право да иска отмяна, тъй като не е страна по делото, нито е необходим другар, който е обвързан от решението, въпреки че не е участвал в производството.
При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното:
Молителят е трето лице, което не е било страна в производството, в което е постановено атакуваното решение. Затова молбата следва да се квалифицира по чл. 304 ГПК. Тази разпоредба дава възможност да бъде поискана отмяна на влязло в сила решение от трето лице, неучаствало в производството, спрямо което решението има сила с оглед чл. 216, ал.2 ГПК, т.е. при необходимо другарство. В случая молителят няма качеството на необходим другар нито на ищеца, нито на ответника в процеса. Решението по уважения установителен иск за собственост се ползва със сила на присъдено нещо спрямо страните по делото – чл. 298 ГПК, съотв. чл. 220, ал.1 и чл. 221, ал.1 от ГПК/отм./. Молителят претендира самостоятелни права върху имота и те биха могли да бъдат защитени с предявяване на нов иск, понеже той не е обвързан от влязлото в сила решение. Поради изложеното не е налице визираната от чл. 304 ГПК хипотеза и молителят не е легитимиран да иска отмяна на решението, постановено между други страни. Затова подадената от него молба е недопустима.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. З. В. от [населено място] с правно основание чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 419 от 27.12.2007г. на Радомирски районен съд по гр.д. № 345/2007г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: