3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№387
С., 11.11.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 5741 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. М. В. и В. Н. В., чрез пълномощника им адвокат Й. Г., против решение № 1091 от 22.05.2013 г., постановено по гр.д. № 962 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 184/14.01.2013 г. по гр.д. № 20180/2010 г. на Районен съд-Варна, ХХІ състав за уважаване на предявените от Р. С. Р. против Х. М. В. и В. Н. В. ревандикационен иск по отношение недвижим имот № 1626 по плана на новообразуваните имоти на селищно образование „М.”, находящ се в землището на [населено място], район „В. В.”, одобрен със Заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003 г. на Областния управител на област В. и изменен със Заповед № РВ-24/1.12.2008 г. на Кмета на район „В. В.” при [община] и иск по чл.59 ЗЗД за заплащане обезщетение за лишаване от ползването на същия имот в размер на 1540 лв. за периода 20.12.2005 г. – 20.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2010 г.
Ответникът по касационната жалба Р. С. Р. не е подал писмен отговор.
Ищецът е основал правата си на реституция по ЗСПЗЗ и договор за доброволна делба.
В отговорът на исковата молба Х. М. В. и В. Н. В. са оспорили предпоставките за реституция на имота по ЗСПЗЗ – правото на собственост от преди кооперирането, идентичността на имота и идентифициране на старите му реални граници, поради което решението на ПК, съответно заповедта на кмета по § 4 к ПЗР ЗСПЗЗ не могат да легитимират ищеца като собственик, още повече че липсват доказателства как се е съотнасял като граници процесният имот спрямо съседните имоти преди делбата, липсват доказателства за старите реални граници. Предявили са възражение за придобивна давност чрез десетгодишно владение, начиная от 22.11.1997 г.
В. съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик с решение № 730/18.08.2000 г. на ПК-В. /за възстановяване правото на собственост на наследници на Н. Б. върху нива от 4 дка при условията на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ/ и като наследник на Н. Д. Б., заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ № 0515/19.07.2005 г. /с която е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Б. върху 2640 кв.м. ид.ч. от новообразуван имот с идентификатор 1026, целия от 3760 кв.м./ и договор за доброволна делба от 26.09.2008 г. между съсобствениците на новообразуван имот с идентификатор 1026. Въз основа на експертно заключение е направен извод за установена идентичност на имота, възстановен на ищеца и процесния имот, за който не се спори, че се владее от ответниците, а въз основа на приложената реституционна преписка – че реституцията в полза на ищеца не страда от пороци. Възражението на ответниците за придобивна давност е прието за неоснователно, тъй като давностният срок е започнал да тече от момента на възстановяване на правото на собственост с издаването на заповед на кмета по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и не е изтекъл към момента на предявяване на иска.
К. поставят въпроса: „нищожна ли е заповедта на Областния управител, поради липса на материална компетентност, тъй като нито в ЗСПЗЗ нито в ППЗСПЗЗ на същия са предоставени правомощия да обединява имоти на няколко собственика и да ги възстановява в идеални части, по същество променяйки и техните граници?” Възражение за нищожност на заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти по отношение на възстановения имот с идентификатор 1026 не е направено в отговора на исковата молба и не е разглеждано от въззивният съд, поради което поставеният въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1091 от 22.05.2013 г., постановено по гр.д. № 962 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: