3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№138
[населено място], 21.03.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 1513 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Подадена е от [фирма], представлявано от управителите В. К. и О. К. и от пълномощника адв. С. частна жалба против разпореждане № 646 от 21.01.2013г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 3404/2012г., с което е върната частна жалба на дружеството против определение № 30 от 03.01.2013г. за прекратяване на въззивното производство по делото на основание чл. 262, ал.1,т.1 , вр. чл. 275, ал.2 ГПК.
Според жалбоподателя определението е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния закон. Съдът е посочил, че срокът за обжалване е изтекъл на 10.10.2013г., а тази дата все още не е настъпила. Освен това съдът е допуснал приложение на нормата на чл. 50, ал.2 ГПК спрямо дружеството, без изобщо да е изготвено и изпратено съобщение за постановеното определение, адресирано до дружеството. Също така видно от предходната оформена призовка, че не са събрани данни дали дружеството е напуснало адреса, както изисква закона. Не на последно място, съдът не е връчил съобщението на посочения във въззивната жалба съдебен адрес, както изисква чл. 38 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
От името на частния жалбоподател [фирма] е подадена въззивна жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд решение по спора. Жалбата е подписана от адв. М. С. и в нея е посочен както адресът на управление на дружеството, така и съдебен адрес за връчване на книжата по делото. В. съд е намерил жалбата за нередовна като подадена от лице без надлежна представителна власт, тъй като адв. С. не е упълномощена и от двамата управители на дружеството. Във връзка с това съдът е дал указания за потвърждаване на извършените от адв. С. действия по подаване на въззивната жалба, които указания е изпратил на адреса на дружеството, посочен в търговския регистър. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че апартаментът е частен дом на сем. Л., няма обозначение на офис и служители на фирма. При тези данни съдът е приел, че относно уведомяването следва да намери приложение разпоредбата на чл. 50, ал.2 ГПК, тъй като дружеството не е намерено на адреса, посочен в търговския регистър. Въз основа на това е постановил определение от 03.01.2013г. за прекратяване на производството по въззивната жалба поради неизпълнение на дадените указания. За това разпореждане е изготвено съобщение до дружеството на 21.01.2013г. и същия ден съдът е поставил резолюция за приложение на чл. 50, ал.2 ГПК. Междувременно, на 16.01.2013г. е постъпила частна жалба срещу определението за прекратяване, подписана от адв. С. и придружена от надлежно пълномощно. Варненски окръжен съд с обжалваното разпореждане от 21.01.2013г. е върнал частната жалба като просрочена. Приел е, че при приложението на чл. 50, ал.2 ГПК актът се счита връчен на лицето на датата на постановяването му – в случая на 03.01.2013г. и срокът за обжалване, броен от тази дата, е изтекъл на 10.01.2013г. /погрешно в разпореждането е посочена дата 10.10.2013г./.
При горните фактически и правни обстоятелства настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обжалваният съдебен акт подлежи на отмяна. Съдът е допуснал неправилно приложение на разпоредбата на чл. 50, ал.2 ГПК досежно уведомяването на жалбоподателя за нередовностите на въззивната жалба и за постановеното след това прекратяване на въззивното производство. След като в жалбата е посочен съдебен адрес за връчване на съобщенията, то призоваването, респ. уведомяването за указанията на съда, следва да се извърши на този адрес – чл. 39, ал.1 ГПК, независимо, че указанията касаят потвърждаване представителната власт на пълномощника. Освен това, фактът, че веднъж е приложена разпоредбата на чл. 50, ал.2 ГПК спрямо уведомяването за нередовностите на въззивната жалба, не освобождава съда от задължението да изготви съобщение до страната за последващия подлежащ на обжалване съдебен акт /в случая определението за прекратяване на въззивното производство/ и отново да разпореди прилагането на хипотезата на чл. 50, ал.2 ГПК спрямо уведомяването за този акт. Поради това не може да се приеме развитата от въззивния съд теза, че срокът за обжалване тече от постановяването на подлежащия на обжалване акт. Тази теза е в противоречие с предприетите от самия съд действия, който на 21.01.2013г. е изготвил уведомление до въззивника за определението за прекратяване и на същата дата е поставил резолюция за прилагане на чл. 50, ал.2 ГПК. Ето защо, подадената на 16.01.2013г. частна жалба не е просрочена, тъй като е постъпила преди уведомяването на страната за обжалваемия акт. Поради това обжалваното разпореждане следва да се отмени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 646 от 21.01.2013г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 3404/2012г., с което е върната частна жалба вх.№ 1606 от 16.01.2013г., подадена от [фирма] против определение № 30 от 03.01.2013г. постановено по същото дело.
ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за администриране на частната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: