О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№444
гр.София, 06.08.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 446/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. С. Х. от [населено място] е подала касационна жалба вх.№ 1400 от 23.03.2012 год. срещу въззивното решение № 53 от 02.03.2012 год. по в.гр.дело № 8/2012 год. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 505 от 26.10.2011 год. по гр.дело № 1034/2011 год. на Габровския районен съд за отхвърляне на предявения срещу С. П. П. и Б. П. П. иск по чл.53, ал.2 З. „да бъде изправена границата, както е по скицата от 1982 г. и да бъдат върнати на ищцата * кв.м.”.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, посочени и в молба вх.№ 1553/04.04.2012 год., наименувана „касационна жалба”, с която е представено и изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че от събраните доказателства се установява наличието на идентичност между границите на закупени и придобити по давност от ищцата/сега касатор/ имоти към момента на придобиване на собствеността върху тях и между границата между нейния имот и имота на ответниците по заповед № ПД-18-07-12/12.01.2009 год. на началника на С.-Г. за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри за поземлен имот № *, находящ се в [населено място], землището на [населено място], общ.Г., а одобрената със заповедта граница не съответства на действителното правно положение. Поддържа се, че въззивният съд правилно е установил претенцията на жалбоподателката, че е допусната грешка при заснемането на имотните граници между нейния имот и този на ответниците, но е постановил порочно решение, игнорирайки представените към исковата молба нотариален акт за собственост № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год., окомерна скица на дворно място, писмо № УТ 24-10/19.03.2008 год. на [община].
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че съгласно показанията на разпитаните при огледа на място в първоинстанционното производство свидетели И. Б., Д. А. и И. И., спорната граница към имота на ищцата/сега касатор/ не е променяна, минавала е по слога, където е и понастоящем. Посочил е, че и трите свидетелки имат имоти в [населено място], [община], познават добре спорните имоти, живеят там и показанията им са приети за достоверни. Съдът е приел по-нататък, че след като ищцата/касатор/ е отказала да бъде изслушана съдебно-техническа експертиза, въз основа на събраните по делото доказателства искът е неоснователен. Окръжният съд е възприел мотивите на първата инстанция и на основание чл.272 ГПК е препратил към тях.
Ответниците по касация са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на І- г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С разпореждане от 27.03.2012 год. Габровският окръжен съд е оставил без движение касационната жалба, като е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок да отстрани констатирани нередовности, между които и да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Представеното с молба вх.№ 1553/04.04.2012 год. изложение не установява наличието на основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението на процесуален или материалноправен въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение.
Липсва и предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС, въпросът е разрешаван противоречиво, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Жалбоподателката не се позовава на влязъл в сила съдебен акт от посочената категория, постановен по аналогичен казус.
На последно място, жалбоподателката не е формулирала материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, вложен в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Изложението по своята същност съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, по основателността на които Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по касация разноските за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 300 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 02.03.2012 год. по в.гр.дело № 8/2012 год. на Габровския окръжен съд по жалба вх.№ 1400 от 23.03.2012 год., допълнена с молба вх.№ 1553 от 04.04.2012 год., подадена от Г. С. Х. от [населено място].
Осъжда Г. С. Х. от [населено място], [улица] да заплати на С. П. П. и Б. П. П. от [населено място], [улица] сумата 300/триста/лева разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/