1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№43
С., 05.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 88 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Н. К. и В. Н. М., чрез пълномощника им адвокат П. А., против решение от 16.07.2013 г., постановено по гр.д. № 15610 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, с което е потвърдено решение от 6.08.2012 г. по гр.д. № 44840/2009 г. на Софийски районен съд, 29-ти състав за уважаване на предявения от В. К. И. и В. Д. И. против В. Н. К. и В. Н. М. ревандикационен иск по отношение на имот от 180 кв.м., представляващ реална част от имот с идентификационен номер 02659.2192.677 по действащата кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място]-С., одобрена със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изп.директор на А., при посочени граници на реалната част, която реална част е означена с цифри 1,2,3,1 и очертана с червени линии по , представляваща неразделна част от решението, основан на придобивно основание: договор за покупко-продажба и влязъл в сила дворищно-регулационен план, одобрен със заповед № 330/17.10.1977 г.
Ответниците по касационната жалба В. К. И. и В. Д. И. не са подали писмен отговор.
В. производство е било образувано по жалба на В. К. и В. М. с доводи, че без да вземе предвид направените оспорвания на писмени доказателства по делото и възраженията за липса на влязъл в сила административен акт за изменение на регулацията от 1977 г., съдът е приел, такова да е налице и регулацията да е приложена.
Софийски градски съд е приел за установено, че действащият кадастрален и регулационен план на [населено място] – кв.М. е одобрен със заповед № 330/17.10.1977 г. и РД 09-50-249/21.05.1997 г. (за частично изменение) и съгласно същия, парцели V-270 и VІ-98 са съседни, като площта им към 1977 г. е 960 кв.м. за първия и 630 кв.м. за втория, а към 1997 г. съответно 1200 кв.м. и 837 кв.м. Процесната реална част от 180 кв.м. от парцел V-270 е придадена към парцел VІ-98 с регулационния план от 1977 г., а през 1997г. вътрешната регулационна линия между парцелите е удължена по посока запад, но без това да промени площта на придадената по регулацията от 1977 г. част. Заповед РД 09-50-249/21.05.1997 г. е обжалвана от В. К. и В. М., но образуваното по жалбата а.х.д № 1836/97 г. на СГС, ІІІ-3 състав е прекратено в влязло в сила на 29.01.1999 г. определение с мотив, че с тази заповед не се засяга границата между парцели V-270 и VІ-98. Със заповед № РД 09-103/07.05.1991 г. не е изменена регулационната линия между парцелите, нито с нея е придадена площ от единия към другия парцел, а единствено е променена номерацията на парцел VІ, който от такъв, отреден за имот 99, е станал отреден за имот 98, все в кв.15. Тази заповед е била обжалвана от В. К. и В. М., като образуваното а.х.д. № 3408/99 г. по описа на СГС, ІІІ Г състав е прекратено с влязло в сила на 27.03.2000 г. определение, поради оттегляне на жалбата. Оттеглянето жалбоподателките са мотивирали с обстоятелството, че са се споразумели със съседите си Я. С. и Ц. Р.. Последните, с нотариално заверена декларация от 09.02.2000 г., като собственици на парцел VІ-99, кв.15, са декларирали, че се отказват от придадените им по регулация 180 кв.м.
В. К. и В. М.. се легитимират като собственици на парцел V-270, кв.15 с нотариален акт № 10, том X., дело № 4671/60 г. на нотариус О.. В. И. и В. И. се легитимират като собственици на парцел VІ-98 , с площ от 810 кв.м., с нотариален акт № 16, том ІІ, рег.№ 2169, дело № 209/2007 г. на нотариус В. Я.. За 180 кв.м. от парцела (процесните) праводателят им Я. Г. С. е признат за собственик с нотариален акт № 182, том VІІ, дело № 1637/91 г. на нотариус Г., в който изрично е цитирана заповедта, по силата на която е придобита частта, а именно № 330/77 г. Както заповед № 330/17.10.1977 г. за одобряване на Ч., така и вносна бележка № 1215/21.06.1991 г., с която сумата 720 лева е внесена от Я. С. в полза на В. и В. Н. Г. за придадения по регулация имот, са приети като доказателства по делото, съответно на лист 83 и на лист 61, без да са оспорени. Приет е и протокола на комисията по чл. 265 ППЗТСУ, за оценка на отчуждените 180 кв.м.
Безспорно по делото е, че процесната реална част се владее от В. К. и В. М..
При горната фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че оплакванията във въззивната жалба са напълно несъстоятелни. Парцелът на В. К. и В. М. и парцел VІ-99, впоследствие VІ-98, са съседни, с обща граница и по силата на влязла в сила заповед № 330/77 г. за одобряване на Ч., 180 кв.м. са придадени по регулация от парцел V-270 към парцел VІ-98. Регулацията от 1977 г. не е обжалвана (обжалвани са само заповедите от 1991 и 1997 г) и съответно е влязла в сила. Противно на доводите в жалбата, въззивниците не са оспорили влизането в сила на заповедта от 1977 г., а са твърдяли, че утвърдената с тази заповед регулация не е приложена, което е нещо напълно различно. Изложени са съображения, че изменението на дворищнорегулационния план от 1977 г. е при действието на Закона за териториалното и селищно устройство (отм), при която нормативна уредба дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие т.е. собствеността на имотите, придадени по регулация към парцели на други правни субекти, се придобива от тях на първично правно основание, без всякакви тежести, по силата на самия план. П. основание става безусловно обаче, само когато регулацията бъде приложена. Тя се смята за такава ако придадените имоти бъдат заети по законния ред (което в настоящия казус не се е случило) или за тях е било платено надлежно обезщетение. Необходимо е придадената част да бъде заета или дължимото обезщетение да бъде платено по съответния ред до 31.09.2001 г. Втората алтернатива е изпълнена – налице е плащане от страна на собственика на имота, към който е придадена процесната част в полза на отчуждения собственик (така вн. бележка от 21.06.1991г.,) Д. план е приложен и ответниците са загубили правото на собственост върху спорната част. Ищците са я придобили в качеството им на правоприемници на собственика на имота, към който въпросната част е придадена. Площта не е определящият индивидуализиращ белег на УПИ като самостоятелен обект на право на собственост. Ето защо и предвид факта, че придадената част няма характер на самостоятелен обект на право на собственост, с покупката на УПИ VІ-98, кв. 15, извършена с нотариален акт № 15/ том ІІ, рег.№ 16524, дело № 205/2003 г. на нотариус Е. (в който имотът е означен с площ от 625 кв.м.) купувачите В. И. и В. И.., са придобили собствеността и върху придадените 180 кв.м., които са били вече част от УПИ VІ-98, кв.15. В резултат, същите са собственици на УПИ VІ-98, кв. 15, с площ от 810 кв.м., за който впоследствие са признати за такива с нотариалния акт от 2007 г.
К. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.2810, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по въпросите: 1) налице ли са основанията за уважаване на иск по чл.108 ЗС без данни за конкретни предвиждания на регулационния план и на твърдяното от ищеца придаване на имот, собственост на ответниците, към неговия; 2) налице ли е валидно плащане без да е налице проведена процедура по З. /отм./ и без данни за влязла в сила оценка на придаваемата част, т.е. определената оценка да е била съобщена на лицето, част от имота на което е придадена към съседния имот, т.е. на лицето, от което придаваемата част се отчуждава; 3) налице ли е била процедура по отчуждаване на имота без надлежната за това заповед, липса на изискуемия от закона Протокол за резултатите от проучването и най-вече липсата на заповед на органа по чл.95 З. /отм./ за отчуждаване на имота съгласно разпоредбата на чл.282 ППЗТСУ, съответно липсата на влязъл в сила административен акт на органа по чл.95 З. /отм./ дава ли основание на съда да приеме, че е била открита процедура по отчуждаването, към датата на завеждане на иска; 4) настъпила ли е промяна в собствеността и налице ли са данни за уважаване на иска по чл.108 ЗС без данни за издадена Заповед в тази насока от органа по чл.95 З. /отм./ която да е влязла в сила, без уведомяване на заинтересованите по реда на ГПК и неправилно ли е постановеното решение, с което е уважен иска§ 5) налице ли е обезщетение по реда, установен в З. /отм./ и ППЗТСУ /отм./ без подписи на комисията по чл.265 ППЗТСУ /отм./ в протокола, влязъл ли е той в сила и станал ли е този имот собственост на ищеца; 6) достатъчно ли е да се приеме, че е налице приложен регулационен план и проведена процедура по чл.265 ППЗТСУ /отм./ единствено въз основа на представени доказателства за плащане; 7) налице ли са основания за уважаване на иска по чл.108 ЗС при ангажирани доказателства – писмо от общината за липса на данни за твърдяното изменение на регулационния план и заповед на Кмета на общината за такова изменение.
Считат, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, както и на практиката на съдилищата по решение по гр.д. № 226/2007 г. на Районен съд-гр.Л. /в което съдът е приел, че не била налице процедура по отчуждаване на имота, която да докаже твърдението на ответника, че е придобил имота по силата на регулационен план/; по решение по гр.д. № 403/2008 г. на Окръжен съд-Сливен /по което е уважен иск по чл.108 ЗС, тъй като са ангажирани от ищеца категорични доказателства за проведена процедура по З. /отм./ по оценка на придаваемите места/; по решение по гр.д. № 695/2011 г. на Районен съд-Попово /по което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС, тъй като е нарушена процедурата по З. и ППЗТСУ – липсва нотариално заверено съгласие на собствениците на имотите/
Всички поставени въпроси по същество са свързани с тезата на касаторите, че В. И. и В. И. не са доказали техния праводател Я. С. да е придобил процесната площ по регулация, тъй като не са установили да е спазена процедурата по З. /отм./ и ППЗТСУ /отм./, в която насока е налице изрично оспорване от страна на ответниците В. К. и В. М.. В случая обаче придобитото от Я. С. по регулация право на собственост е удостоверено с констативен нотариален акт № 182, том VІІ, дело № 1637/1991 г., издаден на основание чл.134, ал.2 З. /отм./. С Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС са дадени указания по приложение на материалния закон, а именно, че при оспорване на признатото с констативен нотариален акт право на собственост, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна. Следователно при липса на ангажирани от В. К. и В. М. доказателства за нарушение на процедурата по З. /отм./ и ППЗТСУ /отм./ по приемане на регулацията от 1977 г. и нейното прилагане, следва, че изводите на въззивният съд, че регулацията е приложена и ищците са придобили удостовереното в констативния нотариален акт право на собственост, съответства на практиката на ВКС, включително и по Тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, според което регулацията е приложена или чрез заемане на придаваемите площи по законоустановения ред или чрез заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части /което в случая е удостоверено от издадения констативен нотариален акт/.
В обобщение не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК след като практиката относно тежестта на доказване при оспорване приемането и прилагането на регулация относно придаваема от един към друг имот площ, удостоверено с констативен нотариален акт за собственост по регулация, вече е уеднаквена с приемането на Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.07.2013 г., постановено по гр.д. № 15610 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: