О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 26.05. 2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2461 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. и В. И. Т., чрез пълномощника им адв. К. Г., против решение от 4.12.2013 г., постановено по гр.д. № 113 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав, с което е оставено в сила решение № І-40-74/6.07.2010 г. по гр.д. № 6020/2008 г. на Софийски районен съд, 40 състав за отхвърляне на предявения от С. И. Д. и Веселка И. Т. против И. С. Г. ревандикационен иск по отношение на апаргтамент № 23 в [населено място],[жк], [улица][жилищен адрес].
Ответникът по касационната жалба И. С. Г. не е подал писмен отговор.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Въззивното производство се е развило при условията на чл.218з ГПК-отм. след като с Решение № 340/12.12.2012 г. по гр. дело № 230/2012 г., ВКС, I г.о. е отменено въззивно решение и след като е разрешен спорът за действителността на договор, с който праводателят на ищците е придобил собствеността, делото е върнато за ново разглеждане и обсъждане възражението на ответника, че е придобил апартамента по давност.
Въззивният съд е приел за установено, че наследодателят на ищците, поч. на 23.11.2001 г., е придобил собствеността на процесния имот с договор от 23.12.1998 г., но с действие от 28.06.1995 г., към който момент продажната цена е била изплатена изцяло по реда, уреден в § 12, ал.1 и ал.2 ППЗДС /отм./, съгласно който незавършените преписки по продажба на държавни имоти, образувани в общините, за които има извършено плащане до 31 май 1996 г. включително, се приключват в 3-месечен срок по реда, установен в Наредбата за държавните имоти, като договорите се сключват от датата на извършеното плащане, а неприключените в този срок преписки, какъвто е настоящият случай, се предават на областния управител, който сключва транслативен договор, в сила от датата на извършеното плащане.
Имотът е имал характер на частна държавна собственост и давност по отношение на него тече от 1.06.1996 г., когато влиза в сила изменението на чл.86 ЗС /ДВ бр.33/19.04.1996 г./. С оглед придаденото ретроактивно действие на извършеното плащане на продажната цена по отношение на вещно-транслативното действие на сключения впоследствие договор за продажба, то при плащането на продажната цена на 28.06.1995 г., респ. най-късно на 31.05.1996 г., държавата е отчуждила притежаването от нея право на собственост върху процесния имот, като от този момент уредената в чл. 86 ЗС забрана за придобиването му на оригинерно правно основание – давностно владение, е отпаднало и всеки владелец от този момент е могъл да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност, в случай че са налице всички материалноправни предпоставки (юридически факти) за това.
Въз основа на свидетелските показания на А. П., съсед на процесния имот и след излагане съображения защо показанията на К. Г. са недостоверни, е прието, че наследодателят на ответника е установил през 1996 г. фактическо господство върху спорното жилище и го е упражнявал до смъртта си със субективното намерение да го свои, считайки го за собствено, като владението е било продължено от наследника И. С. Г. и е продължило несмущавано до предявяване на ревандикационния иск на 22.02.2008 г. Мотивирано е, че за да бъде спокойно владението, то не трябва да е установено чрез насилие, но вече установеното без насилие (чрез физическо принуда или заплаха) фактическо господство не може да бъде нито смутено, нито да бъде прекъснато чрез предявяването на извънсъдебни претенции, респ. с подаване до прокуратурата на жалба от собственика на имота за връщането му от владеещото го лице в който смисъл е и задължителната за въззивните и първоинстанционните съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 262 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., ГК и Решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 260/2012 г., I г. о., ГК.
С извършването на фактическите действия по осъществяване на довършителни ремонтни работи, с ползването на жилището в продължителен период от време без наличие на правно основание (липсват доказателства, че имотът се е ползвал въз основа на договор за наем, договор за заем за послужване или при фактически предоставен безвъзмезден достъп до вещта от неговия собственик), а по твърдение на ищците и техния наследодател – при самонастаняване, т. е. без тяхно разрешение, с отблъсването на техните опити за предаване на фактическата власт върху жилището, вкл. и след подаване на жалби до прокуратурата и молба за възстановяване на владение от съда по административен ред – арг. чл. 126ж ГПК (отм.), ответникът и неговият наследодател С. Г. са демонстрирали по отношение на собствениците и третите лица своето субективно отношение към вещта – намерението да я своят, т. е. да упражняват фактическа власт върху нея като собственици. Следователно, налице са двата конститутивни признака на владението, при проявлението на които и след изтичане на 10-годишен срок от началото на своенето на вещта е възникнало субективното право лицата, които са владели имота, да придобият правото на собственост върху него на оригинерно правно основание – придобивна давност.
Подаването на жалби до прокуратурата от наследодателя на ищците, по повод на което е била образувана прокурорска преписка № 36476/2001 г. по описа на СРП, не води до прекъсване на давността. Смущаването на владението следва да бъде насочено срещу владелеца, като бъде застрашена неговата фактическа власт чрез недвусмислени действия, чиято крайна последица е нарушаването или отнемането на започналото владение – арг. чл. 81 ЗС, в който смисъл е и задължителната за въззивните и първоинстанционните съдилища практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 5/25.01.2010 г. по гр. д. № 2728/2008 Г., ІІ г. о. на ВКС, Решение № 262 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 944/2011 г., I г. о., ГК. Мотивирано е и, че уредбата на прекъсването на давността е изрична и изчерпателна (арг. чл. 116 ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС), поради което допълнителни основания за прекъсване (например завеждане на жалба в полицията или прокуратурата) не могат да бъдат релевирани от страната, твърдяща че е носител на предявеното спорно материално право, придобито на деривативно правно основание. В процесния случай действията по предявяване на жалби пред прокуратурата, водещи до образуване на прокурорски преписки, респ. подаване на молби за предаване на владението въз основа на административен акт на съда по реда на чл. чл. 126ж ГПК (отм.), не са насочени към имота, а към адресата на тези жалби и молби – СРП, СРС, но действащ не като съдебен, а като административен орган, като последвалите действия на правоохранителните и съдебните органи не са довели до отстраняване от имота на владеещия го и към настоящия момент И. Г..
Изложени са съображения, че ищците не са доказали, че наследодателят на ответника е придобил фактическото господство върху процесното жилище чрез насилие, като по този начин е отнел владението от техните наследодатели. Наследодателят им в жалбите си, а и самите те в хода на делото са твърдели, че наследодателя на ответника се е самонастанил, като не се установява завладяването на имота се дължи на осъществени насилствени действия (физическа принуда или заплаха).
Касаторите считат, че по въпросите за наличието на необезпокоявано и непрекъснато владение от страна на лицето, упражняващо фактическа власт на имота, като основен елемент на състава на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС; за квалификацията на установени правни действия на собственика като действия по смущаването на владението на упражняващия фактическа власт несобственик, както и за правното значение на придобитото по насилствен начин владение в рамките на спор за придобиване право на собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС и служебното зачитане последиците на изтеклия срок, въззивното решение противоречи на решение № 1049/2007 г. по гр.д. № 5016/2007 г., ВКС, V г.о. /според което изискванията за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо другите съсобственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно; наличието на спорове и кавги установява явното упражняване на владение, но е неотносимо към преценката дали същото е опорочено; след като останалите съсобственици са били наясно със завладяването на правата им, същите е следвало да ги защитят чрез предприемане на действия, водещи до прекъсване на владението или отстраняване фактическата власт на владелеца/, решение № 17/27.01.1998 г. по гр.д. № 444/1997 г., ВКС, петчленен състав /според което владение, послужило като основание за признаване на придобивна давност, може да се счете за прекъснато, щом първоначалният собственик е застраховал спорния имот и е заплащал застрахователните премии/ и решение № 404/16.05.1995 г. по гр.д. № 1904/1994 г., ВС, ІV г.о. /според което изтичането на срока за придобивната давност не води автоматично до възникване на право на собственост в полза на владелеца на недвижимия имот, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване от него на изтичането й; позоваването на придобивна давност след изгубване на владението на имота за повече от шест месеца не може да ползва владелеца и неговите правоприемници, поради прекъсване на давността с изгубване на владението и юридическото заличаване с обратна сила на изтеклия период на давностния срок/. Посочената съдебна практика не удостоверява наличието на противоречиво разрешаван правен въпрос. Тълкуването по решение № 1049/2007 г. по гр.д. № 5016/2007 г., ВКС, V г.о. е същото като възприетото в атакуваното въззивно решение, а именно, че след като собственика е наясно със завладяването на правата му, то следва да предприеме действия по прекъсване на владението чрез предявяване на иск или отстраняване фактическата власт на владелеца. Същото се отнася и за тълкуването по решение № 404/16.05.1995 г. по гр.д. № 1904/1994 г., ВС, ІV г.о., , тъй като в случая Софийски градски съд е изследвал именно било ли е прекъснато владението чрез предявяване на иск или чрез изгубване на фактическата власт за повече от шест месеца преди направеното от ответника позоваване на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС. Разрешението по решение № 17/27.01.1998 г. по гр.д. № 444/1997 г., ВКС, петчленен състав не неотносимо, тъй като по настоящото дело липсват твърдения и данни за застраховане на процесния имот и заплащане на застрахователните премии.
В обобщение не е налице соченото от касаторите основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.12.2013 г., постановено по гр.д. № 113 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: