2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 40
[населено място], 31.01.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7796 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 80 от 26.09.2013г. постановено от Силистренски окръжен съд по гр.д. № 145/2013г., с което е потвърдено решение на Тутракански районен съд по гр.д. № 275/2012г. за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че А. Х. А. е собственик на магазин с площ 79,75 кв.м. в полумасивна сграда в [населено място], за осъждане на дружеството да предаде владението и да заплати обезщетение за ползване на имота за периода февруари 2012г. – юни 2012г. в размер на 384 лв., заедно със законната лихва от 24.08.2012г.
Касационната жалба е подадена от ответника по иска [фирма], [населено място] чрез пълномощника адв. Ц.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при игнориране на установени по делото факти и в противоречие с Решение № 680 от 18.04.2008г. по гр.д. № 3290/2007г. на V г.о.
Ответникът по жалбата А. Х. А. е представил писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Х., в който поддържа, че решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на исковете е под 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – цената на иска по чл. 108 ЗС е 7 630,80лв., равняваща се на оценката на целия имот; тази цена е посочена в исковата молба и въпросът не е преразглеждан по реда на чл. 70 ГПК.
Производството е по ревандикационен иск, съединен с иск за заплащане на обезщетение за ползване на имота. Ищцата А. Х. А. е придобила собствеността върху сграда – фурна /хлебопекарна/ с площ 224 кв.м. построена в УПИ І-общ в кв.17 в [населено място], общ. Г. с постановление на ДСИ от 04.01.2012г. в резултат на проведена публична продан по изп.д. № 19/2007г. на СИС при Тутракански районен съд. Установено е, че хлебопекарната на площ 102 кв.м. е построена през 1966г. и актувана с А. от 1971г. за 3/17 ид.ч., като е отразено, че строителството е със средства от самооблагането 3000лв. и 14 000лв. на Потребителна кооперация – [населено място]. През 1975г. към хлебопекарната е пристроен спорния магазин с площ 64,80 кв.м. През 1999г. 1/6 ид.ч. от имота е актувана като частна общинска собственост и помещенията са описани както следва: пекарна, склад за брашно, магазин, склад, нафтово стопанство, сервизно помещение агрегатно, пещ с обща площ 224 кв.м. Отразено е, че останалите 5/6 ид.ч. принадлежат на РПК – [населено място].
В периода 1998-2002г. магазинът е отдаден под наем от ПК „18-ти декември” – [населено място], чийто председател на УС е бил Ю. Ю., на същото лице Ю. Ю., който упражнява фактическата власт и до момента, понастоящем чрез дружеството [фирма], чийто управител е той. За удовлетворяване на вземане на Ю. Ю. към кооперацията е насочено изпълнението върху недвижимия имот, описан по следния начин: едноетажна сграда – фурна/хлебопекарна/ с площ 224 кв.м., състояща се от пекарна, склад за брашно, магазин, склад, нафтово стопанство, втасална, сервизно помещение, агрегатно, пещ и две канцеларии. През 2009г. Общинският съвет на [община] е дал съгласие да се продължи процедурата по публичната продажба на фурната. През 2012г. е извършена публична продан на имота като същия е възложен на ищцата. В постановлението за възлагане сградата с площ 224 кв.м. е описана със следното разпределение: пекарна, склад за брашно, магазин, склад, нафтово стопанство, сервизно помещение, агрегатно, пещ и две канцеларии. При извършения на 12.03.2012г. въвод във владение вещото лице е посочило, че в оценката на имота не е включен долепения до сградата магазин и площта от 224 кв.м. е измерена без този магазин.
След завеждане на делото Ю. Д. Ю. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност върху магазина с площ 64,80 кв.м.
Приетата техническа експертиза установява, че магазинът е долепен до фурната, няма самостоятелна стена, а използва тази на фурната и имат обща покривна конструкция; има врата, която свързва магазина с пекарната. Според приетата техническа експертиза магазинът не представлява самостоятелна сграда по смисъла на §1, т.2 от Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта, но същевременно представлява самостоятелен обект в сграда по §5,т.39 от ДР на ЗУТ. При извършените замервания на място вещото лице установява, че цялата сграда е с площ 300,25 кв.м., а магазина е с площ 79,75кв.м.
Първоинстанционният съд подробно е изследвал различните площи на сградата и магазина, посочени в отделните документи и е достигнал до извод, че обект на публичната продан е била цялата сграда, включително и магазина, а констатацията на вещото лице по време на въвода, че оценката на магазина не е включена в общата цена, е без значение за определяне обекта на принудителното изпълнение. По отношение собственическите претенции на ответника е приел, че същият е установил държане на имота като наемател и не е демонстрирал намерението си да държи вещта като своя спрямо кооперацията, която му е предоставила фактическата власт, нито пред трети лица. По тези съображения съдът е уважил иска.
В. съд е потвърдил първоинстанционния акт като е препратил към мотивите на първата инстанция съгласно чл. 272 ГПК.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира, че такива не са налице.
К. не е формулирал конкретен правен въпрос, разгледан от съда и обусловил решаващите му изводи, а посочването на такъв въпрос представлява общото основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал.1 ГПК. Доводите в изложението, че съдът е постановил решението като е игнорирал установени по делото факти, съставляват оплаквания за неправилност на съдебния акт и имат отношение към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и към предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на О. на ВКС, т.1 липсата на поставен правен въпрос е достатъчно основание да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
Наред с това, несъстоятелни са съображенията на касатора за противоречие на обжалвания акт с решение № 680 от 18.04.2008г. по гр.д. № 3290/2007г. на V г.о. В последното е прието, че щом един недвижим имот има правната характеристика на самостоятелен обект, за да произведе действие публичната продажба по отношение на нея, се изисква съответната правна индивидуализация във възлагателното постановление, в предхождащия опис и в обявлението. Посочено е също така, че от значение са правните, а не конструктивни и технически характеристики на спорния обект. Решението разглежда спор относно обект „бюфет-ресторант”, който се намира в продадения обект „автогара”, но не е описан в постановлението за възлагане. В настоящия спор обектът „магазин” е изрично описан в документацията по публичната продан и съдът е установил, че предмет на продажбата е била цялата сграда на фурната, включително и магазина, посочен като отделно помещение в постановлението за възлагане. Така че, в съответствие с посоченото решение, съдът е изходил от правните, а не от техническите характеристики и не е отдал значение на констатациите на вещото лице в протокола за въвод, че оценката на имота не включва магазина и площта от 224 кв.м. е без магазина.
При горните изводи следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението.
Ответницата по жалбата има право на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 26.09.2013г. постановено от Силистренски окръжен съд по гр.д. № 145/2013г. по касационната жалба на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК].
ОСЪЖДА „И.-Ю.” Е., [населено място], ЕИК[ЕИК], представлявано от Ю. Д. Ю. да заплати на А. Х. А. от [населено място], [община], [улица] сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: