О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№244
гр.София, 18.06.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 258/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1, и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2413 от 06.04.2012 год. /изпратена по пощата на 04.04.2012 год./ на Д. С. К. от [населено място] срещу определение № 317 от 16.03.2012 год. по гр.дело № 208/2008 год. на Пернишкия окръжен съд, с което на основание чл.78, ал.7, изр.второ ГПК жалбоподателят е бил осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 80 лева, изплатено възнаграждение за назначения му процесуален представител по гр.дело № 1005/2008 год. на Върховния касационен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:
С определение от 23.07.2008 год. по ч.гр.дело № 1005/2008 год. Върховният касационен съд, ІІІ г.о., на основание чл.25, ал.1 от Закона за правната помощ е постановил да бъде предоставена правна помощ на Д. С. К., като определен чрез Националното бюро за правна помощ адвокат приподпише касационните частни жалби вх.№ 1631 от 17.03.2008 год. и вх.№ 2722 от 08.05.2008 год. срещу определение № 105 от 29.02.2008 год. по в.ч.гр.дело № 208/2008 год. и определението от 17.04.2008 год. по същото дело на Пернишкия окръжен съд.
С определение № 408 от 17.07.2009 год. по ч.гр.дело № 1005/2008 год. ВКС, ІІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на постановените от въззивния съд определения, предмет на частните касационни жалби.
С решение № Сф-2477-48174/2010 год. от 14.09.2010 год. на Националното бюро за правна помощ, на адвоката П. П. В. е било изплатено възнаграждение в размер на 80 лева за оказаната на Д. С. К. правна помощ по Ч. № 1005/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о.
С писмо изх.№ 87895/19.12.2011 год. Националното бюро за правна помощ е поискало Пернишкият окръжен съд да му присъди разноските по делото, посочени в решението от 14.09.2010 год., като се е позовало на чл.189 НПК, тълк.решение № 4/2009 год. на ОСНК на ВКС, съотв. чл.81/чл.192, ал.4, отм./ГПК.
С обжалваното определение е прието, че е налице основанието по чл.78, ал.7, изр.второ ГПК за осъждане на частния жалбоподател по ч.гр.дело № 1005/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. да заплати в полза на НБПП изплатеното на адв.П. П. В. възнаграждение в размер на 80 лева.
Обжалваното определение е незаконосъобразно.
Разпоредбата на чл.78, ал.7 ГПК съдържа две хипотези, общото между които е единствено в това, че уреждат отношения във връзка с получена правна помощ от лице в качеството му на участник в гражданско съдебно производство.
В първата хипотеза /чл.78, ал.7, изр.първо ГПК/ възниква материално право в полза на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ да иска да му бъде присъдено изплатеното от него адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ, когато претенцията на лицето, получило правна помощ /осигурена безплатна адвокатска защита съгласно чл.94 ГПК/ бъде уважена.
Съгласно второто изречение на чл.78, ал.7 ГПК, в случаите на осъдително решение, лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Нормата на чл.78, ал.7, изр.второ ГПК касае отговорността на получилото правна помощ лице за разноските, направени от противната страна като участник в съдебното производство /срвн., общото правило на чл.78, ал.3 ГПК/. Следователно, чл.78, ал.7, изр.второ ГПК не урежда отношения между НБПП, което не е страна в съдебното производство, а само осигурява безплатна адвокатска помощ, и получилото правна помощ лице/страна в процеса/. Тези отношения остават извън проведеното и приключило с осъдително решение съдебно производство и спрямо тях са неприложими общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, които регламентират отговорността за разноски. Този извод се налага както от буквалното тълкуване на чл.78, ал.7, изр.второ ГПК, така и от систематичното място на нормата, от съотношението й с първото изречение на същата алинея, а и с останалите алинеи на чл.78 ГПК.
В обобщение, в хипотезата на чл.78, ал.7, изр.второ ГПК лицето, получило правна помощ не дължи разноски на НБПП, което е осигурило безплатна адвокатска помощ, финансирана от държавата при наличие на изискванията за предоставяне на правна помощ /чл.94 ГПК и чл.2 и чл.22 от Закона за правната помощ/.
В случая, липсва основание за уважаване на искането на НБПП от 19.12.2011 год. за присъждане в негова полза на сумата 80 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за предоставената на частния жалбоподател правна помощ, оказана от адв.П. П. В. по Ч. № 1005/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. Обжалваното определение следва да бъде отменено и се постанови определение по същество, с което искането на НБПП бъде отхвърлено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 317 от 16.03.2012 год. по гр.дело № 208/2008 год. на Пернишкия окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ от 19.12.2011 год. за присъждане в негова полза на изплатеното на адв.П. П. В. възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева за оказана правна помощ по ч.гр.дело № 1005/2008 год. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/