О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№480
гр.София, 20.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 336/2011 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. Б. Г. от [населено място] срещу определение № 144 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 57/2011 год. на Силистренския окръжен съд, с което е върната като недопустима частната му жалба вх.№ 653 от 08.02.2011 год. срещу разпореждане № 38 от 26.01.2011 год. по гр.дело № 400/2007 год. на Тутраканския районен съд.
Поддържа се, че определението е незаконосъобразно-според жалбоподателя, осуетена е била възможността да събере доказателства в подкрепа на предявената от него претенция, касаеща пълното изясняване на факти относно установяване на обстоятелства за наличието на имоти, извън тези, за които се отнася решението на първата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба с вх.№ 649 от 06.04.2011 год. е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и подлежи на разглеждане.
Преди да се произнесе по основателността на частната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С разпореждане № 38 от 26.01.2011 год. по гр.дело № 400/2007 год. Тутраканският районен съд е оставил без разглеждане молба вх.№ 5675 от 22.11.2010 год., подадена от Л. Б. Г. срещу Т. К. М. /л.199 от делото/, в която се твърди, че при съставянето на разделителния протокол по делбеното дело, Т. К.М.-купувач на наследствения дял на съделителя Б. Б. Г. съгласно договора от 24.04.2009 год., поискал да встъпи в процеса на мястото на продавача, но не представил доказателства, че въпросната част е била предложена за продажба на останалите съсобственици, поради което е нарушено изискването на чл.33, ал.1 ЗС и сделката следва да бъде обявена за нищожна.
Районният съд е приел, че с решението № 141 от 29.10.2009 год. по гр.дело № 400/2007 год. окончателно е била ликвидирана съсобствеността между съделителите, които са получили обявления за изготвянето му през м.ноември 2009 год., а жалбоподателят Л. Б. Г. – на 09.11.2009 год.; решението не е било обжалвано и е влязло в сила, като молба вх.№ 5675 от 22.11.2010 год. е просрочена; купувачът на наследство не е конституиран като страна в процеса за делба, а делът е възложен на съделителя Б. Б. Г.. Посочено е по-нататък, че ако молбата от 22.11.2010 год. представлява иск, същият не е оформен съгласно изискванията на закона. На последно място, според районния съд, налице е индивидуализиран имот, отделно от съсобствеността, която вече не съществува и молбата се явява закъснял акт на обжалване или сезиране на съда.
С частната жалба вх.№ 653 от 08.02.2011 год. Л. Б. Г. поддържа, че молбата с вх.№ 5675/22.11.2010 год. е подал, защото решението за извършване на делбата не обхваща пет декара земеделска земя, останала в наследство на Б. Е. Г. /общ наследодател на съдилителите/ от майката на последния-М. П. Е..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че обжалваното определение е законосъобразно.
След като с разпореждане от 18.03.2011 год. въззивният съд е оставил без движение частна жалба вх.№ 653 от 08.02.2011 год. и е задължил жалбоподателя да уточни дали обжалва решение № 141 от 29.10.2009 год. по гр.дело № 400/2007 год. на Тутраканския районен съд или разпореждането на същия съд № 38 от 26.01.2011 год., с молба от 25.03.2011 год. /л.12 от в.ч.гр.дело № 57/2011 год. на СОС/ Л. Б. Г. заявил, че не обжалва решението на районния съд, защото не му бил известен факта, че то всъщност не се занимава с пълния обем на наследствената маса на земите, което според него води до непълнота относно същинския предмет на съдебната делба.
С оглед на това уточнение, въззивният съд правилно е приел, че разпореждане № 38 от 26.01.2011 год. по гр.дело № 400/2007 год. на Тутраканския районен съд не е от категорията разпореждания, които подлежат на обжалване. Съгласно чл.279 ГПК за частните жалби срещу разпорежданията на съда намират съответно приложение разпоредбите на чл.274-278 ГПК, които уреждат обжалването на определенията. Съобразно чл.274, ал.1 ГПК, срещу определенията /съотв. разпорежданията/ могат да се подават частни жалби: а/когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и б/ в случаите, изрично посочени в закона. Безспорно е, че решението за извършване на делбата е влязло в сила; че купувачът на наследството по договора от 24.04.2009 год. Т. К. М. не е бил конституиран като страна в процеса на мястото на съделителя Б. Б. Г. /в заседанието на 23.09.2009 год. молбата по чл.228, ал.1 ГПК не е била уважена/; че съсобствеността върху имота, предмет на делбеното производство е окончателно ликвидирана и че молбата с вх.№ 5675 от 22.11.2010 год. не съставлява процесуално действие, с което Л. Б. Г. надлежно да е сезирал първоинстанционния съд с искане, касаещо висящо делбено производство или въззивния съд с жалба срещу невлязло в сила съдебно решение. Липсва предмет, по който да се произнесе въззивният съд и правилно частното производство е прекратено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 144 от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 57/2011 год. на Силистренския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/