О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№197
гр.София, 19.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 163/2012 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 и ал.2, предл.второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Е. М., Г. С. Б. и Е. С. Б. от [населено място], срещу определение № 51 от 08.02.2012 год. по гр.дело № 1250/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е върната на основание чл.280, ал.2 ГПК подадената от тях касационна жалба вх.№ 2904 от 29.08.2011 год. срещу въззивното решение от 14.07.2011 год. по гр.дело № 143/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3955 от 08.12.2010 год. по гр.дело № 652/2009 год. на Гоцеделчевския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че С. С. М. е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС по наследство и давностно владение на нива от един декар в м.”О.”, в строителните граници на [населено място], представляваща част от УПИ *, имот пл.№ * в кв.* по плана на селото от 1960 год.
Поддържа се, че данъчната оценка на имота, посочена в нотариален акт № 169/2001 год. е 657,40 лева и е различна от оценката, която е възприел решаващия състав – в размер на 893,30 лева. Отделно от това, от 2001 година до момента изминало повече от едно десетилетие и цените на имотите коренно се променили. Според частните жалбоподатели, меродавна е представената от тях с настоящата жалба експертна оценка, съгласно която пазарната цена на имота възлиза на 5 980 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
В исковата молба вх.№ 3927 от 09.07.2009 год. е била посочена за цена на установителния иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ сумата 893,30 лева. Очевидно е, че върху така посочената от ищците цена на иска е събран и минималният размер на държавната такса съгласно чл.2 от Тарифа № * за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, а 50% от нея или 25 лева, е събрана за въззивното обжалване на решението на първата инстанция.
Съгласно чл.69, ал.1, т.2 ГПК, по исковете за собственост цената на иска се равнява на данъчната оценка на имота. В случая, цената на иска е възприета от първоинстанционния съд, така както е била посочена от ищците в исковата молба – 893,30 лева, без да е било представено удостоверение за данъчна оценка на имота. Така възприетата от районния съд цена на иска е от значение както за родовата подсъдност на делото/чл.103 и чл.104, т.3 ГПК/ и за размера на дължимата държавна такса, така и за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/.
След като цената на иска към момента на предявяването му не надвишава 5 000 лева, а съгласно чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска може да се повдига от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо по силата на незабавното действие на новия процесуален закон – чл.280, ал.2 ГПК/ДВ, бр.100 от 21.12.2010 год., в сила от същата дата/. Определяща за приложението на чл.280, ал.2 ГПК след 22.12.2010 год. е цената на иска към момента на подаване на исковата молба, поради което представената с частната жалба експертна оценка за определяне пазарната стойност на процесния недвижим имот към 20.02.2012 год. не следва да се взема предвид.
В обобщение, като е приел, че цената на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, посочена от самите ищци/ сега частни жалбоподатели/ в исковата молба не надвишава сумата 5 000 лева, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК и е върнал касационната жалба, съставът на ВКС, ІІ г.о. е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 51 от 08.02.2012 год. по гр.дело № 1250/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/