2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№350
[населено място], 25.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 4875 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. И. от [населено място] чрез пълномощника адв. И. И. срещу определение №1677 от 10.06.2013г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1584/2013г., с което е потвърдено определение № 5070/04.04.2013г. по гр.д. № 10587/2012г. на Варненски районен съд за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
В частната жалба се поддържа, че определението е недопустимо, защото потвърждава недопустим отказ от правосъдие. Исковата молба е пределно ясна – иска се признаване на акт за общинска собственост за неистински и никой съд не може да налага на ищеца да променя формата на исканата защита на своите законни права и интереси; съответно страната не е длъжна да изпълнява незаконосъобразни указания на съда. Затова оказваният от съда натиск да се промени иска в установителен иск за собственост противоречи на чл. 297 ГПК доколкото правото на собственост е вече установено с влязло в сила решение на Варненски районен съд и на Поземлена комисия-А..
В изложението на основанията за достъп до касационно обжалване са повдигнати няколко правни въпроса: 1/представлява ли актът за частна общинска собственост индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното съдопроизводство; 2/ относно правната природа на акта за частна общинска собственост като официален удостоверителен документ и възможността да се иска отмяната му като неистински документ; 3/ за допустимостта на иск за установяване неистинността на акт за частна общинска собственост като неверен официален документ; 4/ по приложението на §42 от ПЗР ЗИД З.. Спрямо първите три въпроса се поддържа противоречие с практиката на ВКС, а по последния – необходимост от установяване на безпротиворечива практика по прилагането на сочената законова разпоредба.
Ответникът по частната жалба [община] не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр.д. №10587/2012г. на Варненски районен съд е образувано по искова молба на частната жалбоподателка против [община] с посочено правно основание чл. 124, ал.4 ГПК за установяване неистинността/неверността/ на акт за частна общинска собственост № 1887/26.04.2010г. Ищцата излага, че е собственик на земеделска земя в строителните граници на [населено място], местн. Я./А./, като правото на собственост е признато с решение на Варненски районен съд по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и издадено въз основа на него решение на Поземлена комисия-А. от 04.01.2000г. През юли 2010г. работници на [община] разрушили оградата на имота и извършили сондажни работи. Ищцата предявила иск за обезщетяване на нанесените имуществени и неимуществени вреди. С отговора на исковата молба ответникът [община] представил акт за частна общинска собственост на имота. Съдът уважил исковете като инцидентно се произнесъл, че ищцата е собственик на имота, а актът за частна общинска собственост е с невярно съдържание. Предвид опасността общината отново да използва този акт ищцата претендира да бъде установена неистинността /неверността/ му.
С определение от 18.01.2013г. първоинстанционният съд прекратил производството поради липса на правен интерес от установяване неистинността на документ, след като съдебният спор, в който е представен този документ, е приключил.
Варненски окръжен съд е отменил горното определение. Приел е, че обстоятелствената част на исковата молба сочи на търсена от ищцата петиторна защита, но липсва формулиран петитум, съответен на изложените твърдения, при което исковата молба е нередовна.
В изпълнение на дадените указания в отменителното определение от 01.03.2013г. Варненски районен съд е оставил исковата молба без движение с указания: 1/да се формулира петитум на претендираната петиторна защита като се изложат твърдения по отношение на кой имот се претендира такава защита; 2/ да се представи скица на имота по действащия план; 3/ да се представи данъчна оценка на имота и се внесе държавна такса в размер на ? от цената на иска по 4%. Указанията са съобщени на ищцата на 20.03.2013г. на пълномощника адв. И.. С молба от 22.03.2013г. тя е поискала отвод на съдията-докладчик, както и е посочила, че съдът не може да налага на ищеца да промени формата на исканата защита, а в случая петиторна защита вече е получена с влезлите в сила решения по иска по чл. 49 ЗЗД.
С определение №5070/04.04.2013г. Варненски районен съд е прекратил производството поради неизпълнение на указанията за поправяне пороците на исковата молба.
С обжалваното определение №1677/1006.2013г. по ч.гр.д. № 1584/2013г. Варненски окръжен съд е потвърдил преграждащия съдебен акт. Изтъкнал е, че за предявяване на иска за неистинност на документ е необходимо да е налице правен интерес от търсената защита, който е предпоставен от други правоотношения между страните. В конкретния случай това е спорът за вещното право на собственост върху имота, тъй като [община] формално се легитимира като собственик по силата на съставения акт за частна общинска собственост. Ищцата обаче изрично заявява, че не търси защита на вещно право, при което предявеният установителен иск се превръща в самоцелен и поради това недопустим. Извършено е позоваване на Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС.
При преценка на изтъкнатите основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Първият посочен от жалбоподателката правен въпрос е: представлява ли актът за частна общинска собственост индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване по реда на административното съдопроизводство. Той няма отношение към мотивите на съда за прекратяване на производството. Такъв аргумент е бил изтъкнат при първото прекратяване, което е било отменено от Варненски окръжен съд.
Вторият въпрос е за правната природа на акта за частна общинска собственост като официален удостоверителен документ и възможността да се иска отмяната му като неистински документ. Този въпрос също не е обсъждан в обжалвания акт и не е послужил за обосноваване на решаващите изводи на съда. Съдът не е отрекъл качеството му на официален документ и възможността да се установява неистинността /неверността/ му, а е посочил, че това е допустимо само при наличие на конкретно установен правен интерес.
На следващо място е въпросът за допустимостта на иск за установяване неистинността на акт за частна общинска собственост като неверен официален документ. Посочени са съдебни актове: определение № 642 от 21.11.2011г. по ч. гр.д. № 479/2011г. на ІІІг.о., което касае неприемане за разглеждане на инцидентен установителен иск и е неотносимо. Освен това, жалбоподателката се позовава, но не представя: Решение № 10/22.02.1998г. по гр.д. № 3037/1997г. на ІVг.о., според което страната може да избере формата на защита на накърненото право; Определение № 342/20.10.2006г. по ч.гр.д. № 317/2006г. на ІVг.о., което се отнася до позоваване на нищожност на нотариално удостоверяване и на договор и Решение № 691/11.05.2006г. по гр.д. № 1515/2005г. на ІVг.о. за тежестта на доказване при представен констативен нотариален акт. Видно, че всички тези актове не разглеждат въпроси, сходни с релевантния за изхода на настоящето производство въпрос – кога е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване неистинност /неверност/ на документ – акт за частна общинска собственост. Поради това те не могат да обосноват достъп до касационен контрол.
На последно място е посочен въпросът за приложението на §42 от ПЗР ЗИД З. /на това основание е съставен актът за общинска собственост/ и необходимостта от създаване на ясна практика кои имоти са частна общинска собственост според визираната разпоредба. Въпросът също не е обсъждан в обжалвания акт и няма отношение към допустимостта на иска. Същият би бил поставен за разглеждане при предявяване на иск за собственост доколкото общината се легитимира като собственик на посоченото правно основание.
В съответствие с изложеното липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на обжалвания акт.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1677 от 10.06.2013г. на Варненски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 1584/2013г., по частната касационна жалба на В. К. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: