3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1107
С., 01.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 923 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. И. Р., чрез пълномощника й адвокат В. К., против решение от 20.04.2011 г., постановено по гр.д. № 12376 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав, с което е оставено в сила решение 23.02.2010 г. по гр.д. № 28033/2007 г. на Софийски районен съд, 42 състав в обжалваната му част, с която е уважен предявения от З. Б. Д. против Е. И. Р. ревандикационен ик по отношение на едноетажна жилищна сграда-външна къща, едноетажна жилищна сграда-вътрешна къща, заедно с дворното място, в което са построени, представляващо УПИ * по плана на [населено място], м.”Ц.-З. направление”, находящи се на [улица].
Ответникът по касационната жалба З. Б. Д. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е приел за доказана легитимацията на ищцата като собственик /въз основа на договор от 1998 г. за покупко-продажба от А. Е. А., единствен наследник на Е. М. А., от когото е извършено отчуждаване по ЗОЕГПНС и който е закупил имота с нотариален акт от 1931 г. от Х. Й. П., който го е придобил през 1928 г. от Г. И., който пък го е закупил през 1918 г./, както и че процесния имот е идентичен с описания в нотариалните актове от 1918 г., 1928 г., 1931 г. и 1998 г. и в момента съставлява УПИ *, кв.* с административен адрес [улица] /заключение на вещото лице П./, както и пасивната легитимация на ответника Е. Р., която живее в имота /показанията на св.Д./. За неоснователно е счетено възражението на ответника за липса на идентичност, тъй като в част от документите, с които се легитимира ищцата е посочен административен адрес [улица], тъй като административният адрес е допълващ, а не определящ признак за идентификацията на недвижим имот, каквито са вид, местонахождение /населено място/, номер на имота /по кадастрален или регулационен план/, площ, граници.
К. Е. Р. счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо като постоновено по нередовна искова молба, в която връзка поставя въпрос: допустимо ли е съдът да се произнася по иск с правно основание чл.108 ЗС без в исковата молба да са описани границите на претендираните имоти, които граници представляват основен индивидуализаращ белег за тези недвижими имоти. Въпросът е неотносим към данните по делото, тъй като исковата молба е била оставена без движение за описване на границите на имота и същите са посочени с молба от 17.01.2008 г.
Поставени са и въпросите: 1. въз основа на какви критерии съдът следва да пнеценява дали е налице идентичност на описаните в исковата молба имоти с имотите, описани в приложените документи за собственост, в случаите, че исковата молба не съдържа пълно описание на имотите, в т.ч. актуалните им граници и следва ли в последния случай да се отдаде правно значение на административния адрес, посочен в нотариалните актове и 2. по какъв начин следва да бъде индивидуализирано лицето, за което се твърди, че държи/владее имота, за да се приеме за безспорно, че именно това лице осъществява фактическа власт и какви действия на това лице следва да бъдат установени, за да се приеме, че същото осъществява фактическа власт върху имота.
По въпросът как се индивидуализира недвижим имот и как се установява идентичност е постановено решение по чл.290 ГПК – № 672/7.03.2011 г. по гр.д. № 1384/2009 г., ВКС, І г.о. – даващо разрешение, на което мотивите на въззивния съд съответстват, а и този въпрос отново е свързан с невярното в настоящия случай твърдение, че при предявяване на иска не са посочени границите на имота.
Вторият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че съдът се е позовал единствено на показанията на свидетеля Д., който твърди, че в къщата на [улица] живее жена на име Е., като не става ясно как съдът е свързал тази жена с ответника Е. Р., а и не е преценена евентуалната заинтересованост на свидетеля като баща на ищцата. Въпросът е неотносим към данните по делото – в съдебния протокол изрично е отбелязано изявлението на свидетеля, че в имота живее жена на име „Е. /Е. Р./”. Тези свидетелски показания са единственото доказателства, ангажирано във връзка с ползването на ревандикираното имущество, поради което родствената връзка на свидетеля със страна по делото е неотносима.
Посочването, че обжалваното решение противоречи на решение № 262 от 16.05.2009 г. по гр.д. № 1801/2008 г., ВКС, І г.о. и решение № 640 от 26.06.2009 г. по гр.д. № 2433/2008 г., ВКС, І г.о. е бланкетно, без да е мотивирано по кои въпроси е налице противоречие, а и в посочените решения липсва произнасяне по формулираните и посочени по-горе въпроси.
В обобщение не се установи наличие на хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.04.2011 г., постановено по гр.д. № 12376 по описа за 2010 г. на Софийски градски съд, ІV-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: