О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№5
гр.София, 04.01.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 752/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 20874 от 06.08.2012 год. срещу въззивното решение № 1169 от 03.07.2012 год. по гр.дело № 2255/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 353 от 06.07.2011 год. по гр.дело № 546/2010 год. на Карловския районен съд, 4-ти гр.състав за отхвърляне на предявения от касатора срещу [община] иск за делба на поземлен имот с подобренията и трайните насаждения/без построените сгради/, целият от * кв.м., находящ се в [населено място], съставляващ УПИ *М. к. в кв.* по плана на града, при граници и съседи: р.Т., г., улици и парцел-музей.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи, наведени във въззивната жалба за неправилност на решението, както и всички допустими и относими към правния спор доказателства съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, в т.ч. и когато прилага чл.272 ГПК, препращайки към мотивите на първата инстанция? б/ кои са елементите на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП/отм./, определящ възникване правото на собственост в патримониума на преобразуваното и приватизирано търговско дружество? в/ с какви доказателства се установява включването на даден имот в капитала на новообразувано търговско дружество с държавно имущество по реда на чл.62 ТЗ – възможно ли е да се приеме за установено това, без да е налице баланс на дружеството към този момент и следва ли този въпрос да се решава след съвкупна преценка на всички доказателства? г/ какво е доказателственото значение на акта за държавна собственост и счетоводните записвания във връзка с предмета на доказване и разпределение на доказателствената тежест в хипотеза на преобразуване на държавно предприятие и последваща приватизация по реда на чл.17а ЗППДОбП/отм./ и следва ли да бъде открито производство по оспорване на акта за държавна собственост?
По първия въпрос се твърди, че е налице противоречие с тълк.решение № 1 от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, решение № 72 от 12.03.2010 год. по гр.дело № 905/2009 год. на ВКС, І г.о., решение № 589 от 29.06.2010 год. по гр.дело № 1359/2009 год. на ВКС, І г.о. и решение № 324 от 22.04.2010 год. по гр.дело № 1413/2009 год. на ВКС, ІV г.о.
По втория въпрос, според касатора, въззивното решение противоречи на решение № 250 от 13.07.2010 год. по гр.дело № 2955/2008 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 33 от 06.04.2011 год. по гр.дело № 992/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., решение № 1079 от 01.12.2005 год. по гр.дело № 511/2003 год. на ВКС, ІV г.о., решение № 428 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 914/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1149 от 31.10.2008 год. по гр.дело № 5034/2007 год. на ВКС, ІІ г.о.
По третия въпрос се твърди противоречие със следните решения на ВКС: № 1079 от 01.12.2005 год. по гр.дело № 511/2003 год., ІV г.о.; № 269 от 29.10.2007 год. по гр.дело № 1010/2006 год., V г.о.; № 889 от 21.08.2007 год. по гр.дело № 1114/2006 год., ІІ г.о.; № 1250 от 13.01.2009 год. по гр.дело № 2159/2008 год., І г.о.; № 428 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 914/2008 год., ІІІг.о.; № 1216 от 06.11.2008 год. по гр.дело № 5311/2007 год., ІІ г.о. и решение № 891 от 09.12.2008 год. по гр.дело № 2770/2007 год., ІV г.о.
По четвъртия въпрос, според жалбоподателя, е налице противоречие с решение № 97 от 29.03.2011 год. по гр.дело № 431/2010 год. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 41 от 11.02.2011 год. по гр.дело № 1401/2009 год. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 1064 от 09.12.2008 год. по гр.дело № 3969/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 889 от 21.08.2007 год. по гр.дело № 1114/2006 год. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касация [община] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, че в Акт за държавна собственост № 333 от 11.04.1994 год./л.21 от гр.дело № 546/2010 год. на КРС/, на който дружеството-ищец/сега касатор/ основава правото си на собственост върху */* идеални части от процесния УПИ *-М. к.с, [населено място], е посочена цена 3 322 426 лева, която съгласно представеното извлечение от баланса на дружеството към момента на актуването /л.57 от делото на КРС/ съставлява стойността само на хотела – 2 213 266 лева и на ресторанта – 1 109 160 лева, но не и на терена от * кв.м. Възприети са фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, в т.ч. и че липсват доказателства стойността на дворното място да е била вписана като дълготраен материален актив в баланса на дружеството към меродавния момент – този на преобразуването му от държавно предприятие в еднолично търговско дружество. В. съд е приел, че и от заключението на изслушаната от него съдебно-счетоводна експертиза /л.41-46 от гр.дело № 2255/2011 год. на ПОС/ не се установява дворното място от * кв.м. да е вписано като дълготраен материален актив в баланса на ДФ”Р. т.” към 1991 год. Съдът е посочил, че споделя напълно изводите на първата инстанция и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
П. въпрос /т.1 от изложението/, касаещ приложението на чл.12, чл.235, ал.2 и чл.272 ГПК се разрешава непротиворечиво от съдилищата. С оглед задължителните указания, дадени още с т.19 от тълкувателно решение № 1/2000 год. от 04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС /по приложението на чл.188, ал.1 ГПК, отм./, въззивната инстанция следва да изготви собствени мотиви, отразяващи характеристиката на дейността й като решаващ, а не проверяващ съд. Действащият процесуален закон /чл.235 ГПК/ също задължава съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите на страните по свое убеждение /срвн. и основното начало на процеса, формулирано в чл.12 ГПК/. Що се касае до приложението на чл.272 ГПК, възможността въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, когато потвърждава обжалваното решение, се използва само когато има съвпадение на фактическите и правни констатации. В този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. В случая, въззивният съд е изложил и собствени мотиви при преценка на доказателствата, а не се е задоволил само формално да препрати към мотивите на първоинстанционното решение. За да се обоснове необходимост от допускане на касационно обжалване, не е достатъчно оплакване за съществено нарушение на процесуалните правила или за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неизпълнението на задълженията на въззивния съд по чл.235, ал.2 във връзка с чл.12 и по чл.272 ГПК, както и допуснатите грешки при преценката на доказателствата, обаче биха съставлявали нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, т.е. касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ и трето ГПК. Основателността на тези оплаквания могат да бъдат проверявани от Върховния касационен съд при условията на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В противен случай, би се стигнало до недопустима предварителна преценка за правилността на решението още в производството по чл.288 ГПК, което би довело до обезсмисляне на т.н. факултативна касация. Ето защо, позоваването на тълк.решение № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, както и на решения №№ 72 от 12.03.2010 год. по гр.дело № 905/2009 год. на ІІ г.о., 589 от 29.06.2010 год. по гр.дело № 1359/2009 год., 939 от 22.06.2006 год. по гр.дело № 1317/2005 год., ІV г.о. и 324 от 22.04.2010 год. по гр.дело № 1413/2009 год. на ІV г.о. на ВКС, само по себе си не обуславя наличието на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие на въззивното решение, както със задължителната по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК практика на ВКС, така и с останалите съдебни актове, посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, отнасящи се до елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП/отм./, определящ възникване правото на собственост в патримониума на преобразуваното и приватизирано търговско дружество.
Както се посочи, решаващ мотив на въззивния съд за отхвърляне на иска за делба е липсата на доказателства, че към момента на преобразуването на държавното предприятие в еднолично
търговско дружество, стойността на дворното място е била вписана като дълготраен материален актив в баланса на [фирма], [населено място]. Съдът е основал този си извод на представеното извлечение от баланса на [фирма]-К. /л.57 от делото/, съгласно което балансовата стойност на комплекс „Р.”-гр.К. към 31.12.1994 год. възлиза общо на 3 322 426 лева, от които хотел – 2 213 266 лева и ресторант – 1 109 160 лева. Приел е, че към момента на актуването с А. № * от 11.04.1994 год./л.21 от гр.дело № 546/2010 год. на КРС/ стойността на посоченото в акта дворно място от * кв.м. не е вписана в баланса на дружеството при преобразуването. От заключението на вещото лице Д.С. съдът е приел, че също не се установява дворното място от * кв.м. да е било вписано като дълготраен материален актив в баланса на ДФ”Р. т.” към 1991 год.
В. решение е постановено в съответствие с практиката на Върховния касационен съд относно правното значение на заприходяването на имуществото в баланса на дружеството към момента на преобразуването на държавното предприятие в еднолично търговско дружество с държавно имущество, с оглед приложението на чл.17а ЗППДОбП/отм./.
Така, с решение № 1149 от 31.10.2008 год. по гр.дело № 5034/2007 год. на ІІ г.о., постановено по чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.3 ГПК/на което касаторът се позовава в т.2 от изложението/ е прието, че за да е придобита собствеността, която се претендира на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./, имотът е следвало да бъде заприходен в баланса на дружеството при преобразуването му в еднолично търговско дружество с държавно имущество.
В решение № 428 от 21.05.2009 год. по гр.дело № 914/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о./препис от същото е представен с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/ отново се приема, че фактът на предоставяне на имотите към момента на преобразуването на държавното предприятие в едноличн търговско дружество с държавно имущество следва да се смята осъществен, щом като имотите са включени в баланса на дружеството. Извършено е позоваване на чл.1, ал.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 год. и чл.5 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост в предприятията, приет с ПМС № 7/1994 год., според който при преоразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества – в капитала на дружеството се записват всички дълготрайни активи на предприятието, посочени в баланса.
Хипотезата, разгледана в решение № 1079 от 01.12.2005 год. по гр.дело № 511/2003 год. на ВКС, ІV г.о. касае предаване на държавен имот между държавни организации по смисъла на § 4 от Н./отм./, при което приложение намира чл.94, ал.1, т.2 Н./отм./ – необходимо е било съгласие на ръководителите на ведомствата, на които са подчинени държавните организации. След като е установено, че съгласието на предаващата организация не е изразено от компетентния орган, правото на стопанисване и управление не е преминало в патримониума на общинския народен съвет и последният не е могъл валидно да се разпореди с него. Д. за нарушение на чл.17а ЗППДОбП/отм./ е намерен за неоснователен, доколкото записването на имота по баланса на ОбНС през 1989 год. не притежава правната характеристика на придобивен способ, тъй като се основава на волеизявление на компетентните органи и последвалото фактическо предаване на имота за стопанисване и управление с протокол-опис/чл.97 Н., отм./.
Обжалваното решение не противоречи и на постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 250 от 13.07.2010 год. по гр.дело № 2955/2008 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 33 от 06.04.2011 год. по гр.дело № 992/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., в които за пореден път са посочени предпоставките за придобиване на собственост от търговско дружество с държавно имущество по чл.17а ЗППДОбП/отм./, а именно: а/ конкретно имущество, собственост на държавата да е било предоставено за стопанисване и управление на приватизиращото се държавно или общинско предприятие; б/ имуществото да не е изключено изрично от акта за преобразуването и в/ да е включено в баланса на новообразуваното дружество, като не е нужно вписване на това обстоятелство и в акта за преобразуването.
Решение № 269 от 29.10.2007 год. по гр.дело № 1010/2006 год. на ВКС, V г.о. приема, че част от терена, отреден за мероприятие по плана не е била включена в капитала на преобразуваното държавно предприятие, защото не е била усвоена /останала е незастроена/, при което е без значение записването като дълготраен материален актив, защото той не може да включва повече от необходимата за производствените нужди и при отреждане на парцела земя.
Решение № 1250 от 13.01.2009 год. по гр.дело № 2159/2008 год. на ВКС, ІІ г.о. няма пряко отношение към спора, предмет на обжалваното въззивно решение. В него е прието, че чл.17а ЗППДОбП/отм./ не намира приложение, тъй като към момента на обнародването на разпоредбата/1994 год./ процесната сграда вече била предоставена от държавата на съответното министерство. Добавено е, че няма данни за последващо /след учредяване на Е./ апортиране на правото на собственост върху сградата в капитала на дружеството и че същата не фигурира като негова собственост, както в информационния меморандум, така и в правния анализ, изготвени в процедурата по приватизация, а също и в съставения акт за частна държавна собственост.
В решение № 889 от 21.08.2007 год. по гр.дело № 1114/2006 год. ВКС, ІІ г.о. приема, че обстоятелството, че не са били запазени приложенията към разделителните протоколи, съставени към момента на прекратяване на С. и образуването на държавната фирма, не е достатъчно, за да се приеме, че няма данни за полученото от последната имущество при наличието на доказателства, каквито са акт за държавна собственост и актуална приватизационна оценка.
Решение № 97 от 29.03.2011 год. по гр.дело № 431/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. посочва, че актът за държавна собственост се ползва с доказателствена сила по отношение на извършените в него отбелязвания, че имуществото, за което актът е съставен, е предоставено за оперативно управление и стопанисване на определено държавно предприятие. Според решението, заявяването на собствени права от ответниците, основани на твърдения за факти, осъществили се след извършването на това отбелязване, само по себе си не сочи на оспорване на констатациите на длъжностното лице, съставило акта за държавна собственост, вкл. и на факта на предоставяне на имуществото за оперативно управление и стопанисване. Съставът на ВКС, ІІ г.о. е приел, че при наличието на различни отбелязвания за датата на предоставяне на имота за оперативно управление и стопанисване, респ. за датата на включване на имота в капитала на търговско дружество, обстоятелството дали имотът е бил включен в баланса на предприятието към момента на преобразуването следва да бъде установено чрез експертиза, тъй като това обстоятелство е от съществено значение за обема от права, които дружеството е придобило с оглед разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП/отм./. В. решение, предмет на настоящата касационна жалба, не противоречи на решението на ВКС, ІІ г.о.
В решение № 41 от 11.02.2011 год. по гр.дело № 1401/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че отбелязването в съставен акт за държавна собственост, че идеална част от имот е одържавена от едно лице, сочи че държавата счита себе си за собственик на тази идеална част от имота, което по естеството си представлява оспорване на правата на лицето, от което в акта е посочено, че имотът е отчужден, както и за неговите наследници. Посочено е, че всички отбелязвания в актовете за държавна собственост съгласно чл.143, ал.1 ГПК/отм./ се ползват с обвързваща материална сила и до тяхното оборване фактите, за които се отнасят тези отбелязвания, следва да се смятат за установени, а лицето, от което в акта е посочено, че е отчуждена съответната идеална част от имота може да опровергава истинността на отбелязванията само по исков ред. Решението не е пряко относимо към обжалваното въззивно решение.
В обобщение, липсват твърдяните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1169 от 03.07.2012 год. по гр.дело № 2255/2011 год. на Пловдивския окръжен съд по жалба вх.№ 20874 от 06.08.2012 год. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/