О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1019
София, 27.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 509 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Х. Б., чрез пълномощника му адвокат В. К. И., против решение от 4.01.2010 г., постановено по гр.д. № 3055 по описа за 2005 г. на С. градски съд, ІІ-А въззивен състав, с което е отменено решение от 27.05.2005 г., поправено с решение от 29.10.2009 г. по гр.д. № 6372/2004 г. на С. районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Х. Х. Б. против А. Е. Ц. ревандикационен иск по отношение ? ид.ч. от УПИ ІІ-166 в кв.8, местност „О. к.”-София с площ от 777 кв.м.
Ответникът по касационната жалба А. Е. Ц. не е изразил становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Искът е основан на твърденията, че ищецът е съсобственик на процесния имот, тъй като от негов наследодател е отчуждена по ЗОЕГПНС 1/3 ид.ч. от нива с площ от 2328 кв.м.; през 1955 г. е прекратена съсобствеността между държавата и останалите съсобственици, като имота е разделен на два реални дяла – един за държавата и един за съсобствениците-физически лица; с влизане в сила на З. е възстановена собствеността върху място от около 776 кв.м. и през 1995 г. по силата на дворищнорегулационен план е създаден съсобствен парцел, в който е включен част от възстановения на ищеца имот, като частите в съсобствеността на общия парцел са равни съгласно чл.31, ал.1 З. /отм./. Въззивният съд е приел за установено придобиването на имота и отчуждаването на 1/3 ид.ч. от наследодателката на ищеца В. Б. и чрез експертно заключение е проследил регулационното отреждане на имота, който не е бил заснет като самостоятелен по плана от 1984 г., а само част от него е нанесена като имот пл. № 166, като по плана от 1995 г. 275 кв.м. от бившия имот, права от който са отчуждени от В. Б. и по делбата от 1955 г. са включени в към новообразувания парцел ІІІа-1386, собственост на Софжилфонд и деактувани със заповед № РД-57-675/1.07.1996 г. като възстановени на наследници на В. Б., са включени в процесния УПИ ІІ-166. При тези факти е направен извод, че след извършване на делбата от 1955 г., при която 1/3 част от отчуждения имот, заедно с част от друг имот е включена в новообразуван парцел /ІІІа-1386/, недвижимият имот, права от който са били одържавени по ЗОЕГПНС, е престанал да съществува като реален, самостоятелен обект на собственост, а след като не съществува обекта на отчуждаване, не може да се възстанови собствеността върху него.
Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като доводите са свързани с въпроса дали промени в недвижим имот в резултат на благоустройствени изменения са пречка за възстановяване на собствеността с оглед изискването на чл.1, ал.1 З. имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
По този въпрос е дадено тълкуване в Тълкувателно решение № 6/10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6/2005 г., ОСГК в мотивите на което е прието, че ако в резултат на благоустройствени изменения имотът се е трансформирал, то той пак би подлежал на възстановяване, но само ако може да се обособи като самостоятелен обект съобразно нормативите за устройство на територията. Изводът на въззивния съд, че имотът в резултат на регулационните изменения след делбата от 1955 г. не съществува като обект на правото на собственост противоречи на посоченото тълкуване, а съответно е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 4.01.2010 г., постановено по гр.д. № 3055 по описа за 2005 г. на С. градски съд, ІІ-А въззивен състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 39.29 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: