О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№947
София, 11.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 469 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Р. Р. и Д. Р. Р., чрез пълномощника им адвокат Н. Д., против решение № 59 от 11.01.2010 г., постановено по гр.д. № 2555 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение № 2134 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 6663/2005 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за уважаване на предявения от К. Д. К., Д. Л. Д. и П. Л. Д. против А. Р. Р. и Д. Р. Р. ревандикационен иск по отношение на следния недвижим имот: реална част от недвижим имот пл. № 1922 по КП”Т.” с площ на реалната част от 1346 км.м., индивидуализирана по граници и по скицата на вещото лице на лист 80 от делото, придобит от ищците по наследяване на Д. К. Т., починал 28.07.2000 г., който го е придобил по реституция с решение № 503/13.05.1998 г. на ПК-В..
Ответниците по касационната жалба К. Д. К., Д. Л. Д. и П. Л. Д. не са изразили становище по наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е обсъдил направеното от ответниците, настоящи касатори, оспорване на активната легитимация на ищците и е приел за установено, че наследодателят им Д. Т. е придобил собствеността на имота в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност в резултат на владение, осъществявано в периода от 1934 до 1956 г. /от момента, в който е навършил пълнолетие и е могъл да формира правно валидна воля за своене на имота до кооперирането му/, като собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ с решение № 503/13.05.1998 г. на ПК-В., придружено със скица, което отговаря на изискванията на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакцията на текста към момента на постановяване на решението и макар в същото да е посочено, че се признава правото на собственост, към този момент органа по поземлена собственост е бил компетентен да възстанови собствеността, от което следва да се приеме, че именно това е била волята на административния орган, а и самото решение съдържа всички предвидени реквизити, включително индивидуализация на възстановения имот по КП чрез посочване на имотите, които попадат в него, както и скица, на която е нанесен реституирания поземлен имот. Фактът, че ответниците по спора упражняват фактическа власт върху имота е приет за установен по реда на чл.114, ал.3 ГПК /отм./. За неоснователни са приети възраженията на ответниците, с които заявяват собствени права върху имота – придобит от тях по наследяване от Р. Н. Р., който го е придобил по давност въз основа на владение, осъществявано от 1962 г., когато с частен договор е закупил имота от Р. К., на която имота е даден по замяна по реда на ЗТПС – тъй като не е установено именно процесния имот да е получен от Р. К. по реда на ЗТПС, а съответно не са налице предпоставките по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, а с оглед чл.5, ал.2 ЗВСВОНИ, ДВ бр.107/1997 г. ответниците не могат да се легитимират и като собственици по давност.
Касаторите се позовават на ооснованията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Считат, че изводите на съда, че ищците се легитимират като собственици и че ответниците владеят имота противоречат на сочените от тях съдебни решения, постановени по реда на ГПК /отм./, а именно:
решение № 1078/2007 г. по гр.д. № 1107/2006 г., V г.о., според което „легитимиран собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, който има позитивно решение на П. комисия, придружено със скица”;
решение № 24/1.02.1999 г. по гр.д. № 1912/1997 г., V г.о., според което „Искът по чл.108 ЗС е преждевременно предявен, ако към решението на поземлената комисия по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ липсва заверена скица на имота”;
решение № 1156 от 9.10.2008 г. по гр.д. № 5181/2007 г., V гр.о., според което след изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията му след ЗИД ЗСПЗЗ ДВ бр.98/28.10.1997 г. към постановените решения за възстановяване на право на собственост е необходимо да е налице влязъл в сила кадастрален план, изработен и одобрен съгласно § 4к, ал.3 ПЗР ЗСПЗЗ;
решение № 2419/13.10.1960 г. по гр.д. № 3461/60 г., І г.о., според което „при иск по чл.108 ЗС е необходимо да се докаже:…2/ че вещта се намира във владение или държане на ответника … не е ли налице коя и да е от тези три предпоставки, искът не може да бъде уважен” и
решение № 3043/17.12.1974 г. по гр.д. № 2505/74 г., ІІ г.о., според което „въпросите, на които страната следва да отговори при призоваването й за разпит по реда на чл.114 ГПК, следва да бъдат формулирани от страната, която ги задава, и да й се съобщят в призовката за призоваване. Неявяването й в съда не може да има посочените последици в разпоредбите на чл.128, ал.2 ГПК, когато не са изпълнени цитираните изисквания за съобщаване на въпросите.”.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е обосновано с тезата на касаторите, че следва да се даде отговор на въпросите: 1. дали наследниците са добросъвестни владелци; 2. дали решение за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, което не се придружава със скица от надлежно одобрен поземлен план има конститутивно действие и 3. дали въпросите, които съдът е допуснал по искане на една от страните спрямо насрещна страна по чл.114 ГПК /отм./, сега чл.176 ГПК, не следва да бъдат съобщавани лично на тази страна.
Касационният съд не констатира наличие на противоречива съдебна практика, нито основание за тълкуване на закона по сочените от касаторите въпроси. По въпросът кога приключва земеделската реституция по ЗСПЗЗ и настъпва конститутивното действие на решението на ОСЗ са постановени решения по чл.290 ГПК /например № 318/6.07.2010 г. по гр.д. № 436/2009 г., ІІ г.о. и № 248/29.07.2010 г. по гр.д. № 58/2009 г., ІІ г.о./, в които е дадено тълкуване, че отговорът на въпроса дали реституционната процедура е приключила или не, следва да бъде даден с оглед на действащия правен режим, т.е. съобразно редакцията на закона към момента на постановяване решението на ОСЗ. В случая изводите на въззивния съд по отношение правното действие на решението на ПК-В., с което се легитимират ищците е съобразено с посочената задължителна практика по чл.290 ГПК.
Налице е решение по чл.290 ГПК – № 28/4.05.2010 г. по гр.д. № 844/2009 г., І г.о. – с което е дадено тълкуване, че давността за имоти, по отношение на които се прилага чл.5, ал.2 З. винаги е 10 години, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по третия формулиран правен въпрос.
По въпросът как следва да стане уведомяването за поставени по реда на чл.114 ГПК /отм./, сега чл.176 ГПК въпроси, липсва неяснота или непълнота на нормативната уредба, която изрично е регламентирала връчването на призовки и съобщения, а съответно не може да се приеме, че поставения въпрос е свързан с предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Доводите, касаещи твърденията за нередовно уведомяване за поставените въпроси по чл.114 ГПК /отм./ и изводите на съда, че ответниците упражняват фактическа власт върху имота са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и не подлежат на разглеждане при преценка допустимостта на касационното обжалване.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 11.01.2010 г., постановено по гр.д. № 2555 по описа за 2008 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: