3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№507
[населено място], 04.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 492 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. С. Н. и Л. С. С. чрез пълномощника им адв. Й. срещу определение от 03.05.2011г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №3148/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на същите жалбоподатели против определение от 31.01.2011г. по гр.д. № 36089/2009г. на Софийски районен съд, 33 състав на отхвърляне на молба за възстановяване срока за обжалване на постановеното по делото решение.
В частната жалба се поддържа, че определението е отчасти недопустимо и отчасти неправилно. Недопустимост е налице спрямо жалбоподателката В. Н. предвид обстоятелството, че спрямо нея не е налице редовно връчено съобщение за първоинстанционното решение. Неправилността се обосновава с неправилно приложение на разпоредбите на чл. 39, ал.2 ГПК и чл. 64, ал.2 ГПК.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позовават на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК като на първо място отново изтъкват довода за недопустимост на съдебния акт предвид установените обстоятелства, че в изпратената до пълномощника призовка не е посочено името на жалбоподателката В. Н.. На второ място е поставен процесуалният въпрос: налице ли е съобщаване на постановеното решение по смисъла на чл. 39, ал.2 ГПК когато в едно общо съобщение до процесуален представител не са вписани имената на всички представлявани от него страни? Твърди се, че по този въпрос няма задължителна практика и затова разрешаването му ще допринесе за точното прилагане на процесуалния закон. На трето място е изведен въпросът за тълкуване на понятието „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК и по-конкретно дали погрешното нанасяне на датата на съобщението за получено решение в отрязъка, който остава за адресата, но в който липсва място за отбелязване на дата, не представлява обективна и често непреодолима пречка, затрудняваща страните по делата. Твърди се противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата, което е предпоставка за промяна на така създадената практика.
Ответникът по частната жалба Р. И. И. я намира за неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е по молба на В. Н. и С. С. /ищци в процеса пред Софийски районен съд/ с правно основание чл. 64, ал.2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба. Молителите поддържат твърдение, че са пропуснали срока за обжалване поради това, че пълномощникът им, при получаване на съобщението за решението, е отбелязал в своя отрязък от съобщението дата, различна от датата на връчване и така се е стигнало до пропускане на срока за обжалване, броен от датата на връчване. Твърди се, че тази техническа грешка е непредвидима и няма как да бъде преодоляна. Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по съображения, че изложените причини за пропускане на срока не обосновават „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл. 64, ал.2 ГПК. В. съд, с обжалваното определение, е оставил без уважение частната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, изтъквайки че допуснатата техническа грешка при отбелязване датата на получаване на съобщението от страна на пълномощника, не е от кръга причини, посочени в закона, обуславящи възстановяване на срок, каквито биха били внезапно заболяване, природно бедствие и др. Наведените в частната жалба доводи за ненадлежно връчване на съобщението на В. Н. съдът е намерил за несъстоятелни предвид факта, че молбата за възстановяване е подадена и от нейно име.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед сочените предпоставки на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване за проверка допустимостта на съдебния акт спрямо молителката /частен жалбоподател/ В. Н.. С подадената молба за възстановяване на срок, тя признава, че срокът е пропуснат, т.е. че е уведомена за решението. А и твърденията, че решението не е съобщено надлежно, не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство, а евентуално при обжалване на разпореждането за връщане на въззивната жалба.
По същите съображения не може да бъде допуснато касационно обжалване и по формулирания втори въпрос за редовното връчване на съобщение на пълномощник съгласно чл. 39, ал.2 ГПК. Освен това, въззивният съд не е разглеждал този въпрос в обжалваното определение.
Що се отнася до въпросът за вложения от законодателя смисъл в понятието „особени непредвидени обстоятелства”, то не е удостоверена противоречива съдебна практика. Напротив, създадена е утвърдена практика, според която особените непредвидени обстоятелства могат да са: природно бедствие, внезапно тежко заболяване, военно положение или други събития, които нито могат да се предвидят, нито да се преодолеят от волята на страната. Така: Решение № 3565 от 21.X..1979 г. по гр. д. № 2925/79 г., II г.о., Определение № 106 от 17.X..1984 г. по ч. гр. д. № 1141/84 г., II г.о., както и Определение № 382 от 25.07.2011г. по ч. гр .д. №289/2011г. на ВКС, І г.о, постановено в производство по чл. 274, ал.3 ГПК. Видно от приложеното определение № 155 от 15.04.2010г. по ч.гр.д. № 48/2010г. на ІІ г.о. на ВКС, разглеждащо хипотеза, сходна на настоящата, че когато страната или неин пълномощник са се заблудили относно началото на определен от закона преклузивен срок поради погрешно записване на дата върху връчени съдебни книжа, то не е налице обективна причина, препятстваща упражняване на съответното процесуално право в срок.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, на която се позовават частните жалбоподатели, предполага неяснота на правните норми и необходимост от тълкуването им; липса на съдебна практика по даден въпрос или нужда от промяна на създадената по него съдебна практика. Видно, че по повдигнатия въпрос за тълкуване на понятието „особени непредвидени обстоятелства” е налице съдебна практика, на която обжалваното определение съответства, което лишава от смисъл допускането на касационно обжалване.
Поради изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.05.2011г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. №3148/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на В. С. Н. и Л. С. С. против определение от 31.01.2011г. по гр.д. № 36089/2009г. на Софийски районен съд, 33 състав на отхвърляне на молбата им за възстановяване срока за обжалване на постановеното по делото решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: