О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
[населено място], 29.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 495 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 21 от 06.01.2011г. постановено по гр.д. № 2503/2010г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 290 от 18.06.2010г. на Карловски районен съд по гр.д. №163/2010г. за уважаване на предявения от [фирма] против К. Д. Р. и С. А. Г. иск по чл. 108 ЗС за установяване собствеността върху недвижим имот, представляващ 500/659 ид.ч. от земеделска територия, находяща се в землището на [населено място], местн. „К.”, съставляваща ПИ № по плана на новообразуваните имоти, заедно с построените в имота сгради: сграда № – едноетажна паянтова селскостопанска сграда със застроена площ 16 кв.м., сграда № – едноетажна паянтова, друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 16 кв.м.; сграда № – едноетажна паянтова селскостопанска, застроена на 8 кв.м. и други подобрения и трайни насаждения, както и за предаване владението върху целия поземлен имот. С решението е отхвърлено предявеното от К. Д. Р. възражение по чл. 74, ал.2 във вр. с чл. 72 ЗС за заплащане на подобрения в имота.
Касационната жалба е подадена от К. Д. Р., гражданин на Великобритания, чрез пълномощника му адв. В.. Жалбоподателят намира решението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Това е въпросът за правото на обезщетение на добросъвестния владелец, респ. добросъвестния подобрител за направените подобрения в имота и упражняването на право на задържане до заплащането им. Позовава се на няколко съдебни решения на Върховния съд.
Ответникът [фирма] в представения писмен отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Преди да се произнесе по наведеното основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по иск по чл. 108 ЗС предявен от [фирма] против К. Д. Р. и С. А. Г.. Ответникът К. Р. е предявил възражение за заплащане на стойността на направени от него подобрения в имота /без конкретизиран момент на извършването им/ на стойност 58 180 лв., както и възражение за право на задържане до заплащане на подобренията. Ищцовото дружество се легитимира като собственик на имота с нотариален акт № 56 от 24.06.2002г. за покупко-продажба. След съставянето на акта е издадена заповед по § 4к относно имота като към първоначалната му площ от 500 кв.м. са придадени още 159 кв.м., собственост на наследници на С. Т., поради което понастоящем имотът е съсобствен и ищцовото дружество притежава 500/659 ид.ч. от него. Съдът е приел, че е несъмнено установено упражняваното от К. Д. Р. държане, а от С. Г. – владение върху имота предвид определението на районния съд от съдебно заседание на 16.05.2005г., постановено по реда на чл. 109, ал.4 ГПК/отм./. На последно място съдът е намерил, че не е налице основание за ответниците да владеят, респ. държат имота, предвид заличаването на К. Д. Р. като управител на ищцовото дружество, считано от 18.12.2003г. и отхвърлянето на претенцията на Г. по чл. 19, ал.3 ЗЗД относно същия имот. Досежно претендираните подобрения съдът е намерил претенцията за неоснователна поради това, че Р. не е владелец, а държател на имота и като такъв няма право на задържане.
Съдържащите се в жалбата и в изложението доводи са свързани единствено с претенцията за подобрения и право на задържане. Липсват посочени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване досежно претенцията по чл. 108 ЗС. Поради това съдът намира, че в тази част решението е влязло сила.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Поддържа се противоречиво разрешаване в практиката на въпроса за правото на подобрения и правото на задържане. При преглед на приложените съдебни решения не се установява противоречие с обжалваното решение. Според Тълкувателно Решение № 111/1962г. владелецът – добросъвестен или недобросъвестен може да поиска чрез възражение присъждане на сумата на подобренията, а не само чрез насрещен иск. Решение № 222 от 7.03.2002г. по гр.д. № 579/2001г. на ІV г.о. на ВКС сочи, че добросъвестният подобрител има право на задържане до заплащане на подобренията и необходимите разноски. Според Решение № 117 от 13.04.1967г. по гр.д. № 259/1967г. правото на задържане цели да обезпечи не владелеца, а подобрителя. Решение № 441 от 12.04.1991г. по гр.д. № 1718/1990г. на ІV г.о. разглежда въпроса за изискуемостта на вземането на добросъвестния владелец, съотв. подобрител и за началото на погасителната давност за вземането. Според Решение № 3324 от 18.12.1978г. по гр.д. № 1638/78г. на І г.о на ВС владелец, който е извършил подобрения има право да ги иска не само от първоначалния собственик, но и от следващия приобретател, ако той е знаел, че подобренията са извършени не от собственика, а от владелеца. Видно, че така илюстрираната съдебна практика е неотносима към разрешения в обжалваното решение въпрос дали държателят, за какъвто е признат касатора, има право на подобрения, респ. право на задържане върху имота до заплащане на подобренията. Даденото от съда разрешение е съобразено с ППВС №6/1974г., т.1. В случая съдът е отрекъл на К. Д. Р. качеството на владелец, включително и на добросъвестен подобрител по чл. 74, ал.2 ЗС, предвид приетото за безспорно по реда на чл. 109, ал.4 ГПК/отм./ в с.з. на 16.05.2005г. пред първоинстанционния съд, че той е бил държател на имота. Липсата на намерение за своене от негова страна се установява и от предварителния договор от 03.11.2004г., и от протокола от 06.06.2003г., в които той уговаря разпореждане с имота като собственост на дружеството. И тъй като претенцията за подобрения е основана на твърдения за осъществявано владение, то само по тази причина, тя е намерена за неоснователна. Съдът не е разглеждал въпроса дали ответникът по иска /сега касатор/ има право на обезщетение за вложените в имота разходи в качеството си на държател, понеже е изходил от твърденията при предявяване на възражението за подобрения, а именно, че са извършени от него като владелец.
В обобщение, не са налице посочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл. 78 ГПК следва да бъдат присъдени направените от ответника по жалбата [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 623лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 06.01.2011г. постановено по гр.д. № 2503/2010г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на К. Д. Р., гражданин на Великобритания, чрез пълномощника му адв. В..
ОСЪЖДА К. Д. Р., гражданин на Великобритания, със съдебен адрес: адв. И. В. от [населено място], [улица], ет.1, офис 107 да заплати на „Ф. Б.” О., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата 623 /шестстотин двадесет и три/ лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.