1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№133
С., 26.03.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1437 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], чрез пълномощника й адвокат Л. Я., против решение № 547 от 25.11.2013 г., постановено по гр.д. № 802 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Враца, с което е потвърдено решение № 111 от 30.04.2013 г. по гр.д. № 1056/2012 г. на Районен съд-Мездра за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма], [населено място] иск за делба на УПИ І-635 в кв.40 по плана на [населено място], целия с площ от 5350 кв.м.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира присъждане на направените по повод обжалването разноски.
За да постанови решението си Врачанският окръжен съд е приел, че страните – [община] и [фирма] – са съсобственици на процесния УПИ при равни права, като в имота всеки от съсобствениците притежава сгради в индивидуална собственост, а съществуват сгради, които са собственост и на трети лица. При тези данни въззивният съд е приел за правилни изводите на районния съд, че при наличие на извършено застрояване на съсобствения парцел със самостоятелни сгради, собственост на отделните конституирани страни следва да се приложи т.1, б.“д“ от Постановление № 2/1982 г. на П. и предявеният иск е неоснователен. Изложени са съображения, че по аналогия следва да се приложи нормата на чл.38 ЗС и че предвид извършеното застрояване на парцела със сгради, собственост на различни собственици, той представлява по отношение на тях обща част, която е неделима.
Поставените от касатора въпроси са свързани с приложението на тълкуването по т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982 г. – допустима ли е делба в случай на урегулиран поземлен имот, в който има повече от две самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици, но сградите на са собственост само на съсобствениците на терена, както и допустимо ли е да се дава статут на обща част на парцел, в който има сгради, изключителна собственост на различни собственици, част от които собственици на сгради не са собственици на земята и при приравняване на описаната хипотеза на етажна собственост и признаване на парцела, в който са изградени сградите за обща част, как се разпределят идеални части от тази обща част при положение, че част от собствениците на сгради изобщо не са съсобственици на земята.
По въпроса за приложение тълкуването по т.1, б.”д” на ППВС № 2/1982 г. на ППВС е налице практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 293/12.12.2011 г. по гр.д. № 265/2011 г., ВКС, ІІ г.о., съгласно която при действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 З. /отм./ и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, когато земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 ЗУТ /нова – ДВ бр.17 от 2009 г./, като преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на действащия градоустройствен статут на дворното място, което следва от характера на съдебната делба като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента вещи, поради което допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на тази съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза и делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към посочения момент вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на подробния устройствен план, с която се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти за собствениците на сградите.
Изводите на въззивният съд, че след като дворното място е застроено със сгради, явяващи се индивидуална собственост на съсобствениците на дворното място, то последното е предназначено да обслужва сградите и делбата му е недопустима с оглед предназначението на вещта, тъй като статутът й е аналогичен на обща част по смисъла на чл.38 ЗС, съответства на практиката на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия въпрос.
Вторият въпрос е свързан с тезата на касатора, че въззивният съд е възприел дворното място като обща част, но същата не съответства на мотивите на съда, които са, че същото е с предназначение, аналогично на обща част. Изводите за недопустимост на делбата с оглед предназначението на дворното място да обслужва застроените в него сгради не се приравняват на извод, че същото се явява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
В обобщение не е налице основание и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение на Врачанския окръжен съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 547 от 25.11.2013 г., постановено по гр.д. № 802 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Враца.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета И. А. Ц., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.5, адвокат Л. Я. да заплати на Р. К. П., действащ като ЕТ „П.-95-Р. К., [населено място], [улица] разноски за настоящото производство в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: