4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№100
С., 07.03.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1188 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. П. и М. С. П., чрез пълномощника им адвокат М. Ш., против решение № 128/30.11.2012 г., постановено по гр.д. № 200 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е обезсилено решение № 156/28.11.2011 г. по гр.д. № 370/2008 г. на Районен съд-Тутракан в частта, с която е признато за установено по отношение на Н. А. Н. и Ф. Н. Н., че П. П. П. и М. С. П. са собственици на масивна жилищна сграда със застроен площ от * кв.м., построена върху държавно дворно място с безвъзмездно отстъпено право на строеж, цялото с площ * кв.м., съставляващо парцел * от кв.* по плана на [населено място] на основание изтекла придобивна давност, като е прекратено производството по делото в тази част; същото решение е отменено в частта по иска по чл.108 ЗС и вместо него е постановено друго за признаване за установено по отношение на П. П. П. и М. С. П., че Н. А. Н. и Ф. Н. Н. са собственици по нотариален акт на масивна жилищна сграда със застроена площ от * кв.м., построена върху държавно дворно място с безвъзмездно отстъпено право на строеж, цялото от * кв.м., съставляващо парцел * от кв.* по плана на [населено място] и по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-109/18.12.2008 г. на ИД на А.: масивна жилищна двуетажна сграда със застроена площ * кв.м., построена върху общинско дворно място с безвъзмездно отстъпено право на строеж, съставляващо поземлен имот с идентификатор )*, находящ се в [населено място], [улица], целият с площ * кв.м., при посочени съседи по кадастрална карта, при собственост на [община] от * кв.м. с акт за частна общинска собственост № *, том *, рег. *, дело */* г. на Служба по вписванията [населено място] и ответниците са осъдени да предадат имота на ищците и да им заплатят разноски в размер на 199.53 лв.; същото решение е потвърдено в частта, с която е отхвърлено предявеното от П. П. П. и М. С. П. против Н. А. Н. и Ф. Н. Н. право на задържане до заплащане цената на подобренията и на разходите за обикновено поддържане на имота в размер на 70 000 лв.
Ответниците по касационната жалба Н. А. Н. и Ф. Н. Н. поддържат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
Съставът на ВКС, ІІ г.о. констатира, че касационната жалба против въззивното решение в частта по предявения ревандикационен иск е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглежданепо следните съображения: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на установителния иск за собственост се определя при условията на чл.69, ал.1, т.2 ГПК – върху данъчната оценка на вещното право, предмет на исковата защита, а ако няма такава от пазарната му стойност. В случая цената на иска е 2378.20 лв. /удостоверение за данъчна оценка на лист 12 от първоинстанционното дело/. След като цената на иска е под определение в чл.280, ал.2 ГПК размер и доколкото в касационната жалба и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват каквито и да било твърдения, касаещи отхвърленото възражение за подобрения и право на задържане, то следва, че въззивното решение по ревандикационния иск не подлежи на касационно обжалване, поради което касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за признаване на касаторите за собственици на имота по давност е процесуално допустима, но не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съображенията на въззивния съд са, че такъв иск не е предявен, а е направено само възражение за придобивна давност. К. поставят въпроса с какви способи за защита разполагат ответниците-владелци на недвижим имот по предявен против тях иск по чл.108 ЗС, по който въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Посочените решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и ТР № 4 по т.д. № 4/2012 г. на ОСГК касаят тълкуване на изискването за позоваване на придобивна давност и момента на настъпване на последиците на давностното владение. Това тълкуване е неотносимо към процесуалния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно допустимо ли е да се постановява самостоятелен диспозитив по заявено възражение за придобивна давност, поради което не е налице противоречие със сочената практика на ВКС.
С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят направените от ответниците по жалбата разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. 33/8.01.2013 г. на П. П. П. и М. С. П., чрез пълномощника им адвокат М. Ш., против решение № 128/30.11.2012 г., постановено по гр.д. № 200 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Силистра в частта по предявения от Н. А. Н. и Ф. Н. Н. против П. П. П. и М. С. П. иск по чл.108 ЗС, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1188 по описа за 2013 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в тази част.
НЕ ДОПУСКА касациионно обжалване на решение № 128/30.11.2012 г., постановено по гр.д. № 200 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Силистра в частта, с която е обезсилено решение № 156/28.11.2011 г. по гр.д. № 370/2008 г. на Районен съд-Тутракан.
ОСЪЖДА П. П. П., ЕГН [ЕГН] и М. С. П., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], област С., съдебен адрес: адвокат М. Ш., [населено място], [улица] да заплатят на Н. А. Н. и Ф. Н. Н., двамата с адрес: [населено място], общ.Г., област С. разноски за настоящото производство в размер на 300.00 лв.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България, а в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: