О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 25.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от съдията Камелия Маринова гр.дело № 1407 по описа за 2010 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по молба на Д. В. И. и И. Ж. И. за отмяна на влезлите в сила решения по гр.д. № 2126/1992 г. на В. районен съд, Х-ти състав, по гр.д. № 102/1993 г. на В. окръжен съд, решение № 436/2.08.1994 г. на Върховния съд на Република България, ІV г.о. по гр.д. № 1034/1993 г., и решение № 20 от 9.04.1996 г. по гр.д. № 780/1995 г. на Върховния съд на Република България, петчленен състав.
Ответниците по молбата Ж. И. Д., М. И. Ж., ищци в исковото производство и Районна дирекция „Б. с. т.”-гр.Варна не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
На отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК подлежат влезли в сила съдебни решения, които разрешават спорът между страните по делата със сила на пресъдено нещо. Решения от 6.01.1993 г. по гр.д. № 2126/1992 г. на В. районен съд и от 11.03.1993 г. по гр.д. № 102/1993 г. на В. окръжен съд са отменени по реда на чл.225 и сл. ГПК /отм./, а с решение № 20 от 9.04.1996 г. по гр.д. № 780/1995 г. на Върховния съд на Република България, петчленен състав е оставена без уважение молба за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ и съответно тези съдебни актове не могат да бъдат предмет на производство за отмяна на влезли в сила решения.
С решение № 436 от 2.08.1994 г. по гр.д. № 1034/1993 г. на Върховния съд на Република България, Четвърто гражданско отделение спорът по предявения от И. Ж. И., Д. В. И., Ж. И. Д. и М. И. Ж. против Районна Дирекция „Б. с. т.”-гр.Варна е решен по същество. Възможността за отмяна на това решение по реда на производството за отмяна на влезли в сила решения е преклудирана. Решението е влязло в сила при действието на Гражданския процесуален кодекс от 1952 г. /отм./, чл.232, ал.1 от който регламентира едногодишен преклузивен срок, след изтичането на който е недопустимо образуване и разглеждане на производство за отмяна на влязло в сила решение. С действащия Граждански процесуален кодекс, в сила от 1.03.2008 г. не се предвижда пределен срок до който може да иска отмяна на влязло в сила решение. Допустимо е обаче производство за отмяна на някое от основанията по чл.303 или чл.304 ГПК само спрямо влезли в сила решения, за които не е изтекъл пределния едногодишен срок по чл.232, ал.1 ГПК /отм./. В настоящия случай искането за отмяна е обосновано с наличие на новооткрито обстоятелство, осъществено 1981 г., т.е. основанието за отмяна предхожда влязлото в сила решение и едногодишния пределен срок, в който същото е можело да послужи като основание за образуване на инвънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила решение е изтекъл на 2.05.1995 г.
С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на молбата на Д. В. И. и И. Ж. И., двамата от[населено място], [улица], ет.1 за отмяна на влезлите в сила решение от 6.01.1993 г. по гр.д. № 2126/1992 г. на В. районен съд, Х-ти състав, решение от 11.03.1993 г. по гр.д. № 102/1993 г. на В. окръжен съд, решение № 436/2.08.1994 г. на Върховния съд на Република България, ІV г.о. по гр.д. № 1034/1993 г., и решение № 20 от 9.04.1996 г. по гр.д. № 780/1995 г. на Върховния съд на Република България, петчленен състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред друг състав на Върховния касационен съд на Република България с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: