4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№176
[населено място], 19.03.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 125 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 270 от 03.11.2011г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 456/2011г., с което е потвърдено решение от 26.05.2011г. по гр.д. № 356/2010г. на Видински районен съд за уважаване на предявения от Е. П. Д. против А. И. К. и Л. Ц. А. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху първия жилищен етаж с идентификатор * в триетажна масивна сграда в [населено място] на [улица], заедно с помещение – килер с идентификатор * с площ * кв.м. в североизточната част на приземния етаж и помещение с идентификатор * с площ * кв.м. в югоизточната част на приземния етаж, заедно и с * ид.ч. от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор *. С решението на първоинстанционния съд е отхвърлен предявения от ответниците инцидентен установителен иск установяване за нищожност на основание чл. 75 ЗН на делбата, извършена с договор за доброволна делба от 15.02.1989г., между П. М. А. и Ц. Л. А..
Касационната жалба е подадена от ответниците по иска А. И. К. и Л. Ц. А. чрез пълномощника им адв. Л.. Наведени са доводи за недопустимост на решението и неправилност поради нарушени съдопроизводствени правила и неточно прилагане на чл. 108 ЗС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението отчасти е постановено по непредявен иск, както и че е противоречие със съдебната практика. Посочени са няколко решения на състави на Върховния касационен съд, но конкретни правни въпроси, разгледани от съда, не са изведени.
Ответникът по касационната жалба Е. П. Д. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 108 ЗС и по предявен от страна на ответниците по главния иск /сега касатори/ инцидентен установителен иск за нищожност на делба поради неучастие на всички съсобственици.
Съдът е приел, че ищецът Е. Д. е наследник по закон на П. М. А. – той е неин осиновен син. Н. е призната за собственик на имота по наследство, давностно владение и делба съгласно констативен нотариален акт от 1989г. Установено е, че с договор за доброволна делба от 15.02.1989г. П. А. и Ц. Л. А. като наследници на Л. А. А. са поделили наследствения имот като в дял на П. А. е поставен процесния имот. Наред с двамата участници в договора за делба, наследници на Л. А. А. са и дъщерите му А. Л. П. и С. Л., които обаче са се отказали от наследството на баща си.
Със саморъчно завещание П. М. А. е завещала имота на ответника А. Ц.. Приетата почеркова експертиза обаче е установила, че завещанието не е написано и подписано от завещателката. Ответниците по иска са оспорили заключението и съдът е допуснал тройна експертиза, за която не е бил внесен определения депозит и същата е заличена. Във въззивната жалба касаторите са поддържали искане за назначаване на повторна единична експертиза от друго вещо лице, по което съдът не се е произнесъл.
При тези данни решаващият съд е приел, че в договора за доброволна делба са участвали двамата легитимирани наследници на Л. А. А.; че по силата на делбата П. А. е станала собственик на имота и съответно понастоящем такъв се явява нейния син – ищеца Е. Д.. Завещанието, оставено от П. А., съдът е намерил за нищожно.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
На първо място, доводите за недопустимост на първоинстанционното решение и съответно на потвърдилото го въззивно решение поради произнасяне по непредявен иск, а именно по искането за отмяна на констативния нотариален акт на ответника А. К. на основание чл. 537, ал.2 ГПК, са несъстоятелни. В исковата молба изрично е заявено искане за отмяна на охранителния акт при уважаване на ревандикационния иск, така че произнасяне „свръхпетитум” няма.
К. не са формулирали правен въпрос, разгледан от съда и обусловил решаващите му изводи, а посочването на такъв съставлява общо основание за достъп до касационно обжалване и съответно липсата му е основание да се откаже касационно разглеждане на жалбата – виж Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на О. на ВКС, т.1. В представеното изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК отново са повторени твърденията в касационната жалба за недопустимост и неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Изтъква се, че съдът не е обсъдил оплакванията за недопустимост на приетите от Видински районен съд копия от документи въпреки преклузията на чл. 147 ГПК и не се е произнесъл по доказателствените искания във въззивната жалба. Наред с това в изложението е заявено, че решението противоречи на съдебната практика, след което са цитирани няколко решения и едно определение на ВКС. Следва да се посочи, че за да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезите на т.1 и 2 на чл. 280, ал.1 ГПК е необходимо не само да бъде представена съдебна практика, но и да бъде посочено кой правен въпрос е разрешен в съответните решения и в какво се изразява противоречието с изводите в обжалваното решение. Такава обосновка в касационната жалба на А. И. К. и Л. Ц. А. не е направена.
Видно, че всички представени решения са постановени в производство по чл. 290 ГПК и разглеждат процесуални въпроси: за преклузиите по чл. 133 ГПК /Решение № 310 от 30.07.2010г. по гр.д. № 1086/2009г., ІІг.о./, за задължението на съда да основе решението на всички доказателства и да посочи защо приема за недостоверно някое доказателство /Решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д.№ 4744/2008г. на І г.о./, за правомощията му при наличие на нечетливи документи /Решение № 458 от 1.06.2010г. по гр.д. № 1299/2009г., ІІІг.о./, за значението на официално заверения препис /Решение № 11 от 31.03.2010г. по гр.д. № 21182009г. на І г.о./, за възможността втората инстанция да изключи писмени доказателства, приети от първата /Решение № 352 от 6.07.2010г. по гр.д. № 189/2009г. на ІІ г.о./. Всички тези въпроси не са обсъдени и не са стояли за обсъждане във въззивното производство в настоящия случай, поради което са неотносими. К. представят посочените решения вероятно във връзка с твърденията си, че съдът не е разгледал искането им за повторна графологична експертиза и доводите им за съществуващо различие между копието на договора на доброволна делба, представено от ответника и изпратеното от Службата по вписванията. Вярно е, че съдът не се е произнесъл по молбата за нова почеркова експертиза, но след като в първата инстанция е допусната тройна експертиза, за която не е внесен депозит, то новото искане във въззивната жалба се явява недопустимо съгласно чл. 266, ал.1 ГПК. А несъответствието между двете копия е в частта на описаните документи, представени при сключване на договора /в екземпляра, съхраняван в Службата по вписванията фигурират документи, които не са посочени в притежавания от страната екземпляр/, а не в съдържанието на договора. Освен това, касае се евентуално за процесуални нарушения, които съставляват касационни основания по чл. 281 ГПК, но не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване.
В обобщение липсва основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 270 от 03.11.2011г. постановено от Видински окръжен съд по гр.д. № 456/2011г. по касационната жалба на А. И. К. и Л. Ц. А., двамата от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: