О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№924
гр.София, 19.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 736/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Г. Й. Й. и Д. Й. Д. от [населено място] са подали касационна жалба вх.№ 14870 от 09.05.2011 год. срещу въззивното решение № 377 от 30.03.2011 год. по гр.дело № 350/2010 год. на Варненския окръжен съд, с което: а/ е обезсилено като недопустимо поради липса на правен интерес решение № 2015 от 08.06.2010 год. по гр.дело № 8979/2007 год. на Варненския районен съд, 12-ти състав в частта, с която е уважен иска на касаторите, че Ж. М. Д. и М. И. Д. не са собственици на ПИ № * по ПНИ на С.О.”Т.”, с площ * кв.м., при граници: път, ПИ № *, ПИ № * и е прекратено производството по този иск и б/ оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска на касаторите, предявен лично и в качеството им на наследници на Й. Д. Д., бивш жител на [населено място], починал на 23.05.2008 год., за признаване за установено, че Д. Н. К. не е собственик на описания по-горе ПИ № * по ПНИ на С.О.”Т.”.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение, като се твърди, че не са налице предпоставките за трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като по делото не била установена идентичност между предоставения за ползване на ответниците и процесния имот. Твърди се още и че находящата се в имота постройка не е отговаряла на изискванията за сграда съгласно чл.108 ППЗТСУ/отм./, чл.177, ал.4 във връзка с ал.3 от Наредба № 5 за П./отм./; чл.303, ал.3 ППЗТСУ/отм./ и чл.155 и 157 от Наредба № 5 за П./ДВ, бр.69 от 1977 год./.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с решение № 505 от 24.06.2010 год. по гр.дело № 998/2009 год. на ВКС, І г.о., решение № 505 от 27.05.2009 год. по гр.дело № 547/2008 год. на ВКС, І г.о., решение № 359 от 23.03.2007 год. по гр.дело № 171/2006 год. на ВКС, ІV-б г.о., решение № 164 от 18.02.2009 год. по гр.дело № 131/2008 год. на ВКС, І г.о., решение № 208 от 03.04.2009 год. по гр.дело № 5568/2007 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 250 от 09.04.2008 год. по гр.дело № 1240/2007 год. на ВКС, V г.о. Според жалбоподателите, налице е противоречие на въззивното решение с изброените решения на Върховния касационен съд за изискванията, на които следва да отговаря построената в имота сграда: чл.177, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по Т./отм./ и чл.303, ал.3 ППЗТСУ/отм./, респ. § 1в, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
За да отхвърли отрицателния установителен иск, въззивният съд е приел, че с решение № 130-4-4 от протокол № 9 от 26.07.1988 год. на ИК на ОНС-В., Ж. М. Д. /под № * в списъка на лицата/ е получил правото на ползване по реда на ПМС № 26 от 24.04.1987 год. върху земеделска земя с площ * дка в м.”С. и.” в [населено място], при граници: Ив.Р., Д.М. и път. Прието е, че в разписния лист към кадастралния план от 1987 год. имот № * е бил записан на името на Ж. М. Д., имот № * – на името на Д. М. М., а от югоизток границата не била установена поради множество поправки и записвания на страницата. Установено е също и че името на И. Р. К. е било записано в протокол № 13/22.11.1988 год. на ОНС-В. в м.”Т.”, а в КК на СО”Т.”, имот № * е записан на Ж. М. Д., а от юг имот № * – на И. Р. К.. От писмените доказателства и от заключенията на техническите експертизи в двете инстанции, въззивният съд е приел, че е установена идентичността между процесния имот и предоставения на Ж. М. Д. имот, както и частична идентичност между процесния имот и признатия за възстановяване на ищците с решение на поземлената комисия недвижим имот. Посочено е, че въпреки множеството поправки за имот № * по отношение на лицата, записвани като собственици или ползватели, е видно, че соченият като граница на процесния имот И. Р. фигурира в записванията по разписния лист. Според окръжния съд, обстоятелството, че не може да бъде установено хронологически във времето кога е извършено това записване технически, не изключва факта, че е имало такава граница на процесния имот.
В. съд е приел, че е налице и третата предпоставка за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на собственост. Въз основа на заключението на допуснатата от него техническа експертиза и свидетелските показания окръжният съд е приел, че към 01.03.1991 год. в имота е съществувала постройка, отговаряща на критериите за сграда по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ за сезонно ползване, състояща се от една стая и прикрепено към нея допълнително помещение, което се е ползвало за кухня и инвентар; в имота имало вода и ток, а сградата била ползвана като сезонна постройка.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Наличието на противоречиви становища на състави на Върховния касационен съд по въпроса: на какви изисквания следва да отговаря сградата, построена в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ – достатъчно ли е сградата, съответстваща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена или е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове, послужи като основание за произнасяне на тълкувателно решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по тълк.гр.дело № 2/2011 год. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд. С тълкувателния акт се прие, че построеното в земите, върху които е предоставено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е извън посочените от законодателя в § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, независимо дали отговаря или не на благоустройственото законодателство към момента на построяването /отменените З., ППЗТСУ и Наредба № 5/. Посочено е, че последното е ирелевантно за възникване правото на ползвателя да придобие право на собственост върху земята по § 4а при посочените предпоставки, тъй като спазването на строителните правила и норми е относимо към законността на построеното, каквото изискване в настоящата хипотеза законът не поставя за разлика от други хипотези, при които то е релевантно /чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, § 1д, нов-ДВ, бр.122 от 1997 год., от ДР на ППЗСПЗЗ/.
Доколкото разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение е в съответствие със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено от ОСГК на ВКС с решение № 2/2011 год. от 13.09.2011 год. по гр.т.дело № 2/2011 год., липсва основание за допускане на касационно обжалване. К. дължат заплащане на разноските, направени от ответника по жалбата Д. Н. К. за възнаграждение на упълномощения от него адвокат в производството по чл.288 ГПК в размер на 250 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 377 от 30.03.2011 год. по гр.дело № 350/2010 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 14870 от 09.05.2011 год. на Г. Й. Й. и Д. Й. Д..
Осъжда Г. Й. Й. от [населено място], [улица] Д. Й. Д., на същия адрес, да заплатят на Д. Н. К. от [населено място], [улица], вх.Д, ет.7, ап.100, сумата 250/двеста и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/