О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№35
гр.София, 12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 943/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. с нестопанска цел „Л.-р. дружество”-В. е подало касационна жалба вх.№ 19915 от 01.06.2010 год. срещу въззивното решение № 509 от 22.04.2010 год. по в.гр.дело № 2153/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 118 от 07.08.2009 год. по гр.дело № 263/2008 год. на Девненския районен съд и е отхвърлен иска срещу [община] за приемане за установено, че ищецът/сега касатор/ е собственик на двуетажна постройка „Л. х.”, с разгъната площ 82 кв.м. в м.”Ф.”,[населено място].
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и уважаване на иска.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че сдружението е придобило собствеността въз основа на давностно владение върху постройката, упражнявано от момента на завършване на строителството през 1973 год., поради което липсата на валидно учредено право на строеж и на строителни книжа и документи не променя извода за правото на собственост.
Ответникът по касация [община] е на становище, че липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд е приел, че процесната хижа е била построена през 1969-1970 год. от „З. строежи”-гр.Д. с нейни средства, а по-късно ОС на Н. л.-р. съюз-В. поел стопанисването й. Прието е, че не са представени доказателства за придобиване на собствеността от ищцовото сдружение на собствено основание, а претенцията се основава на правоприемство от Л.-р. съюз-В.. Според окръжния съд, поради липсата на убедителни доказателства за предоставено на ОС на Н.-В. право на строеж върху изключена от държавния горски фонд земя, построеното върху нея следва собствеността по правилото на чл.92 ЗС. Съдът е анализирал разпоредбите на чл.8 и чл.9 от Закона за горите от 1958 год./отм., ДВ, бр.125 от 29.12.1997 год./ и е приел, че тълкуването им, заедно с нормите на чл.9 и 10 от ППЗГ/отм./, създава само предположение, че Н. е придобил права върху изградената постройка – ловна хижа, отделно от терена, върху който е построена. Приел е, че към 02.02.1993 год. хижата е със статут на държавна собственост, стопанисвана от Д. л.-С., предоставена в оперативно управление на [община] /А. № 573 от същата дата/, а на основание чл.86 ЗС не може да бъде обект и на давностно владение. Намерено е за основателно и възражението на общината-ответник, че липсват валидни доказателства за правоприемство на активите и пасивите на Н.-В. от регистрираното през 1999 год. по реда на ЗЮЛНЦ сдружение с нестопанска цел. Посочено е, че включването на спорния имот, обозначен като хижа „Ф.”, в активите на С. не доказва собственост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 З./отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи даденото с обжалваното въззивно решение разрешение на материалноправните и процесуалноправни въпроси.
Не се сочат и влезли в сила съдебни актове, постановени от районни, окръжни или апелативни съдилища, както и от състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси противоречиво да са разрешавани материалноправни и процесуалноправни въпроси, което да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Касационната жалба, както и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, съдържат единствено оплаквания за нарушение на материалния закон, което въззивният съд допуснал като приел, че сдружението-ищец/сега касатор/ не е собственик на процесния имот поради липса на доказателства за учредено право на строеж на сградата, без да съобрази, че собствеността била придобита по силата на закона-чрез давностно владение. Жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, разглеждането на които по реда на чл.290 ГПК да допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на нейното тълкуване. Оплакванията срещу въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК засягат единствено производството по конкретната касационна жалба, при което допускането на касационно обжалване с нищо не би подпомогнало развитието на правото и чрез другите му проявни форми – усъвършенстване на законодателството и отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба.
В обобщение, липсва предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 509 от 22.04.2010 год. по в.гр.дело № 2153/2009 год. на Варненския окръжен съд по касационна жалба вх.№ 19915 от 01.06.2010 год. на С. с нестопанска цел „Л.-р. дружество”-В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/