3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282
С., 12.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 4122 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. М. С. против определение № 700 от 5.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 679 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено определение № 341 от 9.01.2013 г. по гр.д. № 16886/2012 г. на Районен съд-Варна, 33-ти състав за прекратяване на производството по предявения от С. М. С. против Р. Ж. А. иск за унищожаване на договор за дарение по нотариален акт № *, том *, н.д. № */* г., поради наличие на сила на пресъдено нещо по влязлото в сила на 21.01.2012 г. решение по гр.д. № 19909/2010 г. на В., 31 състав.
Жалбоподателят счита, че неправилно е прието, че спора е решен с влязло в сила съдебно решение, тъй като няма идентичност между двете дела.
Р. Ж. А. е подала писмен отговор и оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално счита, че частната жалба е неоснователна. Претендира възстановяване на направените разноски.
Искът по гр.д. № 16886/2012 г. на В. е основан на твърденията, че договорът за дарение от 1970 г. е сключен при измама от страна на ответницата Р. А., която създала у дарителите невярна представа, че трябва да подпишат декларация да живее в [населено място], за да може да получи жителство, т.е. че последиците от сключения договор ще бъдат други. За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, въззивният съд е констатирал въз основа на приложена по делото служебна разпечатка от електронна база данни, че между същите страни и със същия предмет е образувано гр.д. № 19909/2010 г. и решението по него е влязло в сила на 21.01.2012 г., поради което повторно предявения иск относно спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, е недопустим.
Жалбоподателят счита, че атакуваното определение противоречи на Тълкувателно решение № 1 и на посочените определения на ВКС, В изложението към касационната жалба обаче липсва формулиран правен въпрос, въз основа на който да се прецени налице ли е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито е посочено на кое тълкувателно решение № 1 противоречи въззивното определение. Определения № 429/2.11.2010 г. по ч.гр.д. № 417/2010 г., ІІ г.о. /за недопускане на касационно обжалване по приложението на чл.299, ал.1 ГПК/, № 445 от 11.10.2011 г. по ч.гр.д. № 381/2011 г., ВКС, ІІ г.о. /в което тълкуването за липса на сила на пресъдено нещо е дадено, поради наличието на нов факт, различен от преклудираните вече факти/, № 461 от 15.11.2010 г. по ч.гр.д. № 351/2010 г., ВКС, І г.о. /даващо тълкуване, че решение за отхвърляне на иск за делба не създава сила на пресъдено нещо кой е собственик на имота и съответно е допустим отрицателен установителен иск за собственост/ и № * от * г. по т.д. № */* г., ВКС, ІІ т.о. /според което определението, с което съдът по несъстоятелност определя синдици не подлежи на отмяна на основание чл.303 и сл. ГПК/ са постановени при факти различни от тези по настоящото дело и съответно не може да се приеме, че атакуваното определение на Варненския окръжен съд им противоречи.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва обосновка кой е правния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и с какво разглеждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
С оглед изхода на настоящото производство С. С. следва да заплати на Р. А. направените по повод частната касационна жалба разноски в размер на 150 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 700 от 5.03.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 679 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Варна.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.В., [улица] да заплати на Р. Ж. А., [населено място], обл.В., [улица] разноски за настоящото производство в размер на 150.00 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: