Върховен касационен съд на Република България ГК, ІІ г.о. дело № 5218/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр.София, 18.12. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 5218/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Т. Ж. Д. е подала касационна жалба вх.№ 50508/10.01.2013 год. срещу решение № 105-ІІ от 26.10.2012 год., поправено с решение № 1 от 14.05.2013 год., по гр.дело № 652/2007 год. на Бургаския окръжен съд, с което е извършено тълкуване на диспозитива на влязлото в сила решение № 235 от 19.05.2008 год. по същото дело, в следния смисъл: „Поставеният в дял на съделителката Я. Ж. К. недвижим имот, представляващ магазин с площ от 50 кв.м., с лице на изток към улицата, разположен в североизточната част на дворното място, съставляващо УПИ ІV-438, кв.44 по плана на [населено място], [община] се състои от търговска зала, кухня, стая, баня-тоалетна и коридор, избено помещение с полезна площ от 12.20 кв.м., таванско помещение, складово помещение с тераси”.
Поддържат се оплаквания, че неправилно въззивният съд тълкува предназначението на „подтаванското складово помещение с терасите”, изградени върху железобетонна плоча, което е покрив на едноетажната жилищна сграда, собственост на ответницата по касация Я. Ж. К. и което е функционално свързано единствено с подход от втория жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда, собственост на касаторката Т. Ж. Д.. Според нея, изводът на окръжния съд е необоснован, тъй като не е бил съобразен с фактическата действителност – едноетажната жилищна сграда се състои от жилищен етаж с жилищни помещения и избен етаж като складово помещение, но никога не е имала връзка с „таванското помещение”, изградено над покрива на сградата.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ тълкуването нарушава процесуалните норми и се стига до пререшаване на спора /определение № 1314 от 17.10.2011 год. по гр.дело № 1097/2011 год. на ВКС, ІV г.о./; б/ решението е порочно, защото в диспозитива е посочено, че е дадено тълкуване на решение № 944 от 27.06.2007 год. по гр.дело № 2660/2005 год. на Бургаския районен съд, което не се нуждае от тълкуване; в/ в нарушение на процесуалния закон с обжалваното решение окръжният съд „преразпределя неоснователно помещенията в двете вградени една в друга сгради, като част от втория жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда „подпокривно таванско складово помещение и терасите”, което е единственото складово помещение на двуетажната жилищна сграда”; г/ неправилно е възприето заключението на съдебно-техническата експертиза от 2007 год., че имота се състои от две сгради, но в действителност, според касатора, това е една и съща сграда „защото имат общи стени, като няма фуга между двете сгради и има зазидана врата между първия етаж на двуетажната жилищна сграда и едноетажната сграда, която е част от двуетажната сграда”; д/ двете сгради са функционално вградени с общи основи и обща ж.б.плоча „която е под на втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и покрив на едноетажната жилищна сграда и тераси”; е/ окръжният съд е постановил своето решение без да има становището на главния архитект на Община-гр.С., изискващо се от разпоредбата на чл.203, ал.1, изр.второ ЗУТ и при липса на инвестиционен проект за този имот. Жалбоподателят е формулирал следния въпрос: към коя от сградите са процесните подпокривно складово помещение и терасите, които са включени в предмета на спора? Твърди, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл с решението за тълкуване, но не се е поизнесъл по него нито в мотивите, нито в диспозитива на решението по извършване на делбата, въпреки че представляват обект, функционално свързан с двуетажната жилищна сграда. Поставя следния въпрос: допустимо ли е съдът да тълкува в решението си към коя от сградите са включени предмета на спора – „подпокривното складово помещение и терасите”, без да се е произнесъл за тях по същество нито в диспозитива, нито в мотивите на решението за извършване на делбата? Според касатора, решението противоречи на решение № 23 от 01.03.2010 год. по т.дело № 663/2008 год. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 656 от 10.05.1999 год. по гр.дело № 1689/1998 год. на ВКС, V г.о.; решение № 774 от 08.01.1996 год. по гр.дело № 805/1995 год. на ВС, І г.о.; решение № 318 от 01.03.2004 год. по гр.дело № 1364/2002 год. на ВКС, ІV г.о.
Касаторът поддържа, че извършеното тълкуване противоречи на категоричното становище на [община] в отговор изх.№ 3-94-Т-31/1/16.11.2012 год. до Т. Ж. Д. и до Бургаския районен съд по гр.дело № 2837/2012 год. с предмет иск по чл.108 ЗС по отношение на процесните „подпокривно складово помещение и тераси”, което производство е спряно до произнасянето по настоящата касационна жалба.
Вторият въпрос, поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е: допустимо ли е съдът, сезиран да даде тълкуване на постановеното от него решение по извършване на делбата на недвижим имот, да извършва делбата, без да е изпратил приетата от страните съдебно-техническа експертиза /изготвена да послужи на първоинстанционния съд да изнесе имота на публична продан, а не за извършване на делба на частично обособен обект/ за съгласуване по реда на чл.203, ал.1, изр.второ ЗУТ?
Третият въпрос в изложението гласи: противоречи ли на практиката на ВКС решението, с което се тълкува да се променят делбените квоти на съделителите на имота, без съдът да се е произнесъл с решението по извършването на делбата относно процесното складово помещение? Касаторът се позовава на противоречие с решение № 113/1997 год. на ВКС, І г.о.; решение № 42 от 26.10.2010 год. по гр.дело № 3631/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 35 от 07.02.2011 год. по гр.дело № 1720/2009 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответницата по касация Я. Ж. К. е на становище, че липсват предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С влязлото в сила въззивно решение № 235 от 19.05.2008 год. по в.гр.дело № 652/2007 год. на Бургаския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение № 944 от 27.06.2007 год. по гр.дело № 2660/2005 год. на Бургаския районен съд в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на дворно място, съставляващо УПИ ІV-438 в кв.44 по плана на [населено място], [община], урегулиран от 903 кв.м., ведно с магазин с площ от 50 кв.м., с лице на изток към улицата, разположен в североизточната част на имота, както и ведно с построената в дворното място двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена площ 120 кв.м. и вместо това: а/ в дял на Т. Ж. Д. е поставена двуетажната жилищна сграда с РЗП 120 кв.м., построена в УПИ ІV-438 в кв.44, ведно с припадащата й се част от дворното място и подобренията в него – дворна ограда с врата, бетонови пътеки и дворна тоалетна в обем от 752.50/903 кв.м.ид.ч.; б/ в дял на Я. Ж. К. е поставен магазин с площ 50 кв.м. с лице на изток към улицата, разположен в североизточната част на УПИ ІV-438, кв.44, ведно с припадащата й се част от дворното място и подобренията в него – дворна ограда с врата, бетонови пътеки и дворна тоалетна в обем 150.50/903 кв.м.ид.ч. К. е осъдена да заплати на Д. сума за уравнение на дяловете.
С молба вх.№ 52831/03.07.2012 год. Я. Ж. К. е поискала от Бургаския окръжен съд да даде тълкуване на влязлото в сила въззивно решение в частта, с която в неин дял е поставен магазин с площ 50 кв.м., а именно: от какво се състои същия магазин.
Със сега обжалваното решение въззивният съд е приел, че нуждата от тълкуване е породена от обстоятелството, че в диспозитива на решение № 235 от 19.05.2008 год. по в.гр.дело № 652/2007 год. имотът е записан само с общото му наименование, без посочване на допълнителни индивидуализиращи белези. Съдът е изходил от съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, от чието заключение ставало ясно, че допуснатият до делба недвижим имот, представляващ магазин, се състои от търговска зала, кухня, стая, баня-тоалетна и коридор, избено помещение с полезна площ от 12.20 кв.м., таванско помещение, складово помещение с тераси. Посочено е, че вещото лице е оценявало имотите, като ги е обособило в два отделни дяла по начина, по който ги е описало, като безспорно по отношение на недвижимия имот, представляващ магазин, имало предвид и помещенията, които са включени в него и тяхната наличност е повлияла на пазарната стойност на дела на молителката, и съответно на сумите, които са постановени от съда за уравнение на дяловете на съделителите.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на ОСГК на ВКС, постановени при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ/отм./; тълкувателни решения на общите събрания на гражданката и търговската колегии на ВКС или на решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено с обжалваното решение.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалваното решение не противоречи на решение № 318 от 01.03.2004 год. по гр.дело № 1364/2002 год. на ВКС, ІV г.о. Нещо повече, част от цитираното решение е възпроизведена и от въззивния съд в мотивите на решението за тълкуване. Посочено е, че когато в диспозитива на решението имотът е записан само с общото му наименование без посочване на допълнителни индивидуализиращи белези, като видът на сградата, местоположение, площ, етажност и др., се създава неяснота при определяне обективните предели на силата на пресъдено нещо. В решението на ВКС, ІV г.о. е поискано и е дадено тълкуване дали предмет на влязлото в сила касационно решение е и третия етаж от магазин „Търговски дом”. За индивидуализирането на магазина при тълкуването, извършено от ВКС, ІV г.о. е послужил нарочен опис, представен от ищеца пред въззивния съд, в който опис магазинът е бил посочен като триетажна масивна сграда. Казусът, предмет на решението на ВКС, ІV г.о. е аналогичен на процесния.
Липсва противоречие и с решение № 774 от 08.01.1996 год. по гр.дело № 805/1995 год. на ВС, І г.о., с което е прието, че по пътя на тълкуването не може да се иска признаване на нови факти, респ. постановяване на нещо различно от отразеното в решението, дори то да е неправилно. Поначало, един магазин се състои минимум от едно помещение, но освен търговска зала може да включва и други помещения, чрез които се индивидуализира. В този смисъл, с обжалваното решение, след като е прието, че процесният магазин е описан само и единствено със своята площ, без да са посочени други индивидуализиращи белези, а квадратурата не е съществен индивидуализиращ признак на недвижимите имоти, въззивният съд е пристъпил към тълкуване на решение № 235 от 19.05.2008 год. посредством данните, съдържащи се в техническата експертиза по гр.дело № 2660/2005 год. на Бургаския районен съд. Заключението на същата експертиза е било обсъдено в мотивите на въззивното решение № 235 от 19.05.2008 год. по в.гр.дело № 652/2007 год., като е прието,че магазинът от 50 кв.м. е самостоятелен обект, който е неподеляем, а вещото лице е определило пазарната му цена, възлизаща на 15 000 лева. В същото заключение е посочено, че магазинът се състои от търговска зала, кухня, стая, баня-тоалетна и коридор, избено помещение с полезна площ 12.20 кв.м. и таванско помещение складово помещение с тераси. Ето защо, не би могло да се приеме, че с решението за тълкуване се признават нови факти, респ., че с това решение се постановява нещо различно от отразеното в решение № 235 от 19.05.2008 год. по в.гр.дело № 652/2007 год.
Не е налице противоречие и с решение № 656 от 10.05.1999 год. по гр.дело № 1680/1998 год. на ВКС, V г.о. В него е разгледан случай, при който с решение по реда на чл.237, б.”в” ГПК/отм./ е присъдена сума във валута, но с решение за тълкуването му по чл.194 ГПК/отм./ е било прието, че сумата се дължи в български лева към датата на падежа, тъй като банката не е имала право да сключва кредитни договори във валута и с това нарушила чл.10, ал.1 ЗЗД/т.р.№ 2 от 1997 год. на ОСГК на ВКС/. Очевидно е, че решението на ВКС, V г.о. неотносимо към настоящия казус и не може да послужи като основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Неотносимо е и решение № 23 от 01.03.2010 год. по т.дело № 663/2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В него е прието, че не са налице предпоставки за тълкуване на касационното решение по същото дело, тъй като в диспозитива на последното е отразена ясно волята на съда, а въпросите, по които се иска тълкуване са извън предмета на делото, очертан с поддържаните с исковата молба обстоятелства и формулирания петитум. Посочено е, че последващите фактически и правни изводи в решението, чието тълкуване е поискано, са направени с оглед задължението за обсъждане доводите на страните във връзка с основанията за касационно обжалване, а не като допълнителни съображения в подкрепа на извода за нищожност на договора, на който ищецът е основал твърдяното от него право.
За противоречие с решение № 113 от 1997 год. на ВКС, І г.о./кратка извадка от което е представена от касаторката/ не може да става въпрос по съображенията за липса на такова противоречие с решение № 774 от 08.01.1996 год. по гр.дело № 805/1995 год. на ВС, І г.о.
Друга хипотеза има предвид и решение № 42 от 26.01.2010 год. по гр.дело № 3631/2008 год. на ВКС, ІІІ г.о. Същото касае липса на изводи за основателност на иск по чл.108 ЗС в диспозитива и мотивите на въззивно решение по отношение на конкретна част от имота. В процесния случай, има формирана воля на съда по отношение на процесния магазин, както в мотивите, така и диспозитива на решение № 235 от 19.05.2008 год. по в.гр.дело № 652/2007 год., като въззивният съд е приел, че тълкуването касае поставения в дял на Я. Ж. К. недвижим имот и чрез него се дава пълно описание на същия имот.
Доводите на жалбоподателката, свързани с приложението на чл.203, ал.1, изр.второ ЗУТ, касаят приключилото с влязло в сила решение за извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК/отм./ и е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство по чл.288 ГПК с предмет допустимост на касационното обжалване на решението за тълкуване. Недопустимо е да се преценява становището с изх.№ 3-94-Т-31/1/16.11.2012 год. на главния архитект на [община] по друго дело на Бургаския районен съд.
Част от твърденията в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК представляват оплаквания за наличие на касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК /напр.: за противоречие в мотивите на решението за тълкуване; за преразпределяне на обема на собствеността чрез тълкуване и пререшаване на правния спор/. По тях Върховният касационен съд би се произнесъл само ако са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на оплакването, че с диспозитива на обжалваното решение е дадено тълкуване на решение № 944 от 27.06.2007 год. по гр.дело № 2660/2005 год. на Бургаския районен съд, следва да се има предвид, че с решение № 1 от 14.05.2013 год. по гр.дело № 652/2007 год. окръжният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение по реда на чл.247 ГПК, като е постановил вместо посоченото първоинстанционно решение да се чете: „решение № 235/19.05.2008 г., постановено по гр.д.№ 652/2007 г. по описа на БОС”. Решението за поправката не е било обжалвано.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по касация разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105-ІІ от 26.10.2012 год., поправено с решение № 1 от 14.05.2013 год., по гр.дело № 652/2007 год. на Бургаския окръжен съд, по жалба вх.№ 50508/10.01.2013 год. на Т. Ж. Д..
Осъжда Т. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], да заплати на Я. Ж. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.8, сумата 150/сто и петдесет/лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: