О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№172
София, 18.02.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 1177 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Н. Г., Д. Р. Г., Я. Р. Я. и П. Р. С., чрез пълномощника им адвокат К. Г., против решение № VІ-95 от 14.01.2010 г., постановено по гр.д. № 514 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Бургас в частта, с която е отменено решение № 61 от 26.06.2009 г. по гр.д. № 176/2008 г. на Районен съд-Царево и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Г. Н. Г., Д. Р. Г., Я. Р. Я. и П. Р. С. против [фирма],[населено място] и [фирма],[населено място], при участието на Е. Х. К. и [фирма], установителен иск за собственост на 1/3 ид.ч. от описаната нива за строителство с площ от 15.409 дка в землището на[населено място], както и на искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 84, том ІІІ, рег. № 3072, д.№ 434/6.10.2006 г. на нотариус Д. Ч. по отношение на 1/3 ид.ч. от имота.
Ответниците по жалбата „А. ф. 1” О.,[населено място] и [фирма],[населено място] оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, а третите лица-помагачи Е. Х. К. и [фирма],[населено място] не са изразили становище.
Ищците са претендирали право на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота като наследници на С. И. С.. За да отхвърли иска съдът е приел, че имотът е възстановен с решение № 14.3 от 11.05.2006 г. на ОСЗ-Ц., като в решението има противоречие между обстоятелствена част /че се касае до представени от А. С. И. писмени доказателства за възстановяване правото на собственост на наследници на С. И. С./ и диспозитивната част /че се възстановява собствеността на наследници на А. С. И./, но вероятно се касае до явна фактическа грешка, поправката на която е от изключителната компетентност на административния орган, а след като имотът е възстановен на наследниците на А. С. И., ищците не се легитимират като собственици.
Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса на кои лица се възстановя правото на собственост върху земеделска земя, внесена в Т., по реда и в хипотезите, уредени в ЗСПЗЗ в противоречие с приложените съдебни решения. Тезата е обоснована с доводите, че представените доказателства установяват, че именно общия наследодател С. И. С. е оземлен по реда на ЗССНБ и е внесъл имота в ТКЗС, както и че А. С. И. е заявил имота за възстановяване единствено като наследник на С. И. С., а не и на свое име. В приложените към касационната жалба съдебни актове се приема, че подаването на искане за възстановяване на собствеността от един от наследниците на общия наследодател ползва и останалите в производството пред Общинската служба земеделие за възстановяване собствеността по административен ред; възстановяването съгласно чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ ползва всички наследници, като между тях възниква съсобственост според размера на наследствените им дялове. Посоченото тълкуване е неотносимо към изводите на въззивния съд, касаещи конститутивното действие на решението за възстановяване правото на собственост, касаещо като обекта на правото на собственост, така и неговите субекти. По този въпрос е постановено Тълкувателно решение № 1 по гр.д. № 1/1997 г., ВКС, ОСГК и въззивното решение съответства на дадените указания по прилагане на материалния закон.
В обобщение не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № VІ-95 от 14.01.2010 г., постановено по гр.д. № 514 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: