О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.6
гр.София, 05.01.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар З. Я.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 666/2011 година
Производството е по чл.304 ГПК.
Б. Б. С. от [населено място] е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение № 135 от 12.08.2009 год. по ч.гр.дело № 3668/2008 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-г отделение, с което е допуснато приемане по опис на наследството на Г. В. Щ. с ЕГН [ЕГН], починала на 31.05.2007 год., от наследника й по закон Б. Т. К. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], което наследство се състои от апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], ет.*, с обща площ от * кв.м., състоящ се от стая, входно антре, антре, баня-клозет, кухня, при граници: от изток-двор, от запад-Г. Ц. Ц., от север-С. С., от юг- [улица], заедно с таванско помещение № * с площ * кв.м., заедно с мазе № * с площ от * кв.м., заедно с * % ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, представляващо УПИ № * от кв.*, м.”Л.” по плана на [населено място], на стойност 104 470 лева.
Молителката поддържа, че има качеството заветник по смисъла на чл.16, ал.2 З.. по отношение на описания по-горе имот, който й бил завещан от Г. В. Щ. със съставено на 05.07.2004 год. и обявено на 03.07.2007 год. завещание. Правният интерес да иска отмяна по чл.304 ГПК обосновава с твърдението, че градският съд е допуснал законен наследник на завещателката да приеме наследството й по опис след преклузивния тримесечен срок, а това би довело до намаляване на завещателните разпореждания, касаещи гореописания недвижим имот. Твърди, че законният наследник-син на завещателката Г. Щ.-Б. Т. К. узнал за смъртта на майка си веднага след това, а не към средата на м.септември 2007 год. и че същият, легитимиращ се с процесното решение, предявил претенции за намаляване на завещателните разпореждания срещу молителката на основание чл.30 З.., по които е висящо гр.дело № 27147/2007 год. на СРС, 68-ми състав. Молителката твърди, че спрямо атакуваното решение се явява трето лице и силата на пресъдено нещо засяга нейните интереси, защото при повдигнат спор по чл.30 З.. признатите права на Б. К. се отразяват на общността и неделимостта на правата на законния наследник и на заветника спрямо един и същи имот.
Ответникът по молбата за отмяна Б. Т. К. поддържа, че същата е просрочена, тъй като е подадена на 24.01.2011 год., а страната е узнала за решението на 22.10.2010 год. Според ответника, молителката няма качеството на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, както и че решението, чиято отмяна се иска, е охранителен акт и не подлежи на отмяна, а за оспорването му е налице специален исков ред – чл.537, ал.2 ГПК и чл.431, ал.2 ГПК/отм./. По същество, ответникът намира молбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения:
Приемането на наследството по опис /чл.61-чл.66 З../ е съдебно производство, насочено към издаване на охранителен акт. С този акт не се дава защита на накърнено гражданско право, а се оказва съдебно съдействие при упражняване на граждански права. Касае се за едностранно и безспорно производство, което се развива само с участието на молителя и на съда, доколкото няма друго лице, върху чиято правна сфера охранителният акт да посяга, за да бъде легитимирано същото лице да участвува в охранителното производство като насрещна страна. За приемането на наследството по опис важат общите правила за охранителните производства – чл.424-чл.435 ГПК/отм./, съответно чл.530-чл.541 ГПК. Съгласно чл.434 ГПК/отм./, за охранителните производства се прилагат освен общите правила на този кодекс, още и изрично препращане към определени текстове от исковото производство, сред които не са чл.231-чл.236, които регламентират производството за отмяна на влезли в сила решения. Новият ГПК в чл.540 изрично изключва разпоредбите на чл.303-чл.309, т.е. и двете процесуални уредби, макар и чрез различна препращаща техника, обявяват правилата за отмяна на влезли в сила решения за неприложими спрямо охранителните производства.
На отмяна по чл.303 и сл.ГПК подлежат само актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т.е. съдебни решения, с които се разрешава конкретен материалноправен спор по същество /срвн., т.2 от Постановление № 2 от 29.11.1977 год. по гр.дело № 1/1977 год. на Пленума на Върховния съд/. Решението на съда, с който се уважава молба за издаване на охранителен акт не се ползва със сила на пресъдено нещо и не прегражда пререшаването на въпроса по исков ред. Затова, охранителният акт не може да бъде атакуван чрез извънредното средство за отмяна на влезли в сила решения по чл.303 и чл.304 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Б. Б. С. от [населено място] за отмяна по чл.304 ГПК на влязлото в сила решение № 135 от 12.08.2009 год. по ч.гр.дело № 3668/2008 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-г отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 666/2011 год. на Върховния касационен съд, ІІ г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/