О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
[населено място], 02.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 69 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. К. Д. чрез пълномощника му адв. П., срещу определение № 1888 от 11.10.2010г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 729/2010г., с което е потвърдено определение на Благоевградски районен съд по гр.д. № 269/2010г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно. Съдът е приел, че първоинстанционният съд е продължил срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, но не е съобщил за това удължаване на ищеца. С оглед на това в частната жалба се поддържа, че продълженият срок не е започнал да тече и връщането на исковата молба е незаконосъобразно. По тези съображение се иска отмяна на определението.
В представеното по указание на въззивния съд изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи, че съдът е постановил съдебен акт в нарушение на съдопроизводствените правила като е приел, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 30.04.2010г. По този начин определението е в противоречие с точното прилагане на глава VІ, раздел І „С.” от ГПК.
Ответникът по частната жалба Б. К. Д. я намира за неоснователна.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №729/2010г. на Благоевградски районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател С. К. Д. против Н. Д. и Б. Д. с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на завещателно разпореждане в полза на ответниците, с което се накърнява запазената част на ищеца от наследството на баща му К. Д.. Първоинстанционният съд е изискал от ищеца представяне на данъчна оценка на имота с оглед определяне цената на иска, внасяне на държавна такса и вписване на исковата молба, за което е определен едноседмичен срок. Указанията са съобщени на пълномощника на ищеца на 06.04.2010г. С молба от 15.04.2010г. ищецът е поискал издаване на удостоверение за снабдяване с данъчна оценка, както и продължаване на срока за изпълнение на указанията. Съдът с разпореждане от 16.04.2010г. е постановил издаване на удостоверения и удължаване на срока с 14 дни, считано от 15.04.2010г., когато е изтекъл първоначалният срок. С определение от 13.05.2010г. Благоевградски районен съд е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК и прекратил производството като е приел, че удълженият срок е изтекъл, но нередовностите на исковата молба не са отстранени.
С обжалваното определение Благоевградски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като е изложил съображения на първо място, че молбата за продължаване на срока е подадена несвоевременно – след изтичането на определения първоначално едноседмичен срок, изтекъл на 13.04.2010г. Независимо от това и в дадения продължен двуседмичен срок нередовностите не са отстранени.
При горните данни настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Жалбоподателят не е формулирал изрично материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл съда. Приложеното изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК съдържа оплаквания за процесуални нарушения на съда, свързани с определяне началото на продължения срок, поради което може да се изведе, че именно това е въпросът, разрешен от съда и определящ изхода на производството. Поддържаната от частния жалбоподател теза е, че продълженият срок тече от уведомяването на молителя, като според него по този въпрос няма съдебна практика. Следва да се посочи, че въпросът има своето нормативно разрешение в чл.63, ал.2, пр.2 ГПК, според който продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Вярно е, че тази уредба се различава от създадената практика по приложението на чл. 36, ал.1 ГПК/отм./, но разпоредбата е ясна и няма нужда от тълкуване, а и по прилагането й вече е създадена съдебна практика – например Определение № 115 от 10.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 89/2009 г., I г.о. и Определение № 399 от 15.10.2010г. на ВКС по ч. гр.д. № 362/2010г., ІІ г.о. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК. На другите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК частният жалбоподател не се позовава.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1888 от 11.10.2010г. на Благоевградски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 729/2010г., с което е потвърдено определение на Благоевградски районен съд по гр.д. № 269/2010г. за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: