О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№595
гр.София, 23.11.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 781/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, по пълномощие от областния управител на Област Р., е подала касационна жалба вх.№ 2315 от 05.06.2012 год. срещу въззивното решение № 103 от 18.04.2012 год. по в.гр.дело № 544/2011 год. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място], че [фирма] е собственик на незастроен терен от * кв.м. в [населено място], м.”Л. Т.”, представляващ УПИ *, в кв.”Д. ІІ”, при граници: УПИ *, лозя и телевизионна кула.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси, които според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, а именно: а/ какви права може да черпи последващ приобретател по вещна сделка, в случая [фирма], в случай, че не е доказано правоприемство, респ. придобиване/прехвърляне правото на собственост между ДСП”Б.” и ТП”Б.” и доколко придобиването от несобственик произвежда годен вещноправен ефект? б/допустимо ли е при едно формално производство, каквото е предоставянето на оперативно управление на имоти, след като не са налице всички законово предвидени реквизити да се приеме, че такова предоставяне действително е настъпило?
Ответникът по касационната жалба [фирма] е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 2321 от 05.06.2012 год. срещу въззивното решение № 103 от 18.04.2012 год. по в.гр.дело № 544/2011 год. на Великотърновския апелативен съд. Оплакванията са за съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните въпроси: а/ възможно ли е да се съединят няколко иска, които да се предявят срещу третото лице-помагач? б/ако исковата молба не отговаря на изискванията по чл.127 и 128 ГПК следва ли съдът да даде указания и срок за отстраняване на нередовностите й. Ако тези нередовности се констатират в съдебно заседание, може ли същите да станат причина за отлагане на делото /определение № 547 от 12.11.2009 год. по гр.дело № 1112/2009 год. на ОС-Велико Търново/; в/ подлежи ли на самостоятелно обжалване определението, с което се отказва допускане изменение на иска или това е съществено процесуално нарушение и касационно основание за обжалване на самото решение? г/ ако от обстоятелствената част на исковата молба на обратния иск може да се направи извод, че са предявени повече от един иск, а е формулиран само един петитум, следва ли съдът да укаже на страната, че следва да заяви нов петитум и внесе държавна такса и за новия иск или ще се произнесе само по заявения такъв? д/ допустимо ли е попълването на петитума без изменение на обстоятелствената част, дори това да означава, че се предявява и друг иск, ако от обстоятелствената част на исковата молба може да се извлече наличието на факти, обуславящи повече от един иск; е/първоинстанционният или въззивният съд е компетентен да прецени редовността на въззивната жалба и нейната допустимост. Ако отговорът е, че това е правомощие на въззивната инстанция, не се ли нарушава правото на защита на страната, като тя се лишава от една инстанция за обжалване? ж/ако нередовността на жалбата се констатира от въззивния съд, с какъв акт следва да се произнесе-определение или решение? з/възможно ли е с решението съдът да се произнесе и относно допустимостта на жалбата и да прекрати производството; в този случай определението подлежи ли на самостоятелно обжалване или се подчинява на режима на обжалване на решението; и/може ли след като в закрито заседание въззивният съд е приел въззивната жалба за редовна, страната се е явила и е развила съображенията си, да постанови друго с решението си? й/подлежи ли на обжалване определението, с което се отказва спиране на производството? к/може ли в този случай да изиска делото и да го присъедини към първоначално заведеното, ако има връзка между делата /страните са същите и въпросът, който следва да се реши има характер на преюдициален/ и исковете са с една и съща подсъдност? По въпроса по т.”д” касаторът сочи решение от 2003 год. по гр.дело № 1946/2002 год. на Софийския апелативен съд и решение № 804 от 1996 год. на Върховния съд, І г.о., която практика се отнася до случаите на предявен само един иск. По въпроса по т.”в” се сочи определение № 60 от 12.06.1984 год. по гр.дело № 763/1984 год. на ВС, ІІ г.о.
[фирма] е на становище, че жалбата на [фирма] е недопустима в частта досежно главния иск, тъй като въззивната жалба срещу решението на Русенския окръжен съд е била подадена след преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК и е оставена без разглеждане от апелативния съд и въззивното производство е прекратено. Според [фирма], предмет на касационната жалба е решението в частта относно обратния иск, като липсват основания за допускане на касационно обжалване. По същество [фирма] намира жалбата за неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото е било безспорно, че дружеството-ищец [фирма] е придобило с нотариален акт за продажба № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № */* год. от [фирма], [населено място] процесния незастроен теен от * кв.м., представляващ УПИ * в кв.”Д.-ІІ” на [населено място], м.”Л. Т.”.
Не се е спорило и че с договор № 9600-61 от 24.07.2009 год. за продажба на имот частна държавна собственост чрез търг с тайно наддаване, ответникът [фирма], [населено място] е закупил от държавата процесния недвижим имот.
В. съд е приел, че на праводателя на ищцовото дружество – [фирма], [населено място] е бил предоставен в оперативно управление държавен имот – парцел с площ * кв.м. със сградите в него; след приватизацията на [фирма]-гр.Р., не е установено имотът да е изключен с акта за преобразуване на дружеството, а същият е включен в баланса на новообразуваното дружество, поради което не е държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.4 З. и е осъществен фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Предвид на това, искът по чл.124 ГПК е намерен за основателен и първоинстанционното решение, с което е бил уважен, е оставено в сила.
Апелативният съд е потвърдил решението на първата инстанция, поправено с решение № 446 от 26.09.2011 год., и в частта, с която е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу третото лице-помагач по първоначалния иск-Българската държава, обратен иск за заплащане на сумата 169 966,13 лева, представляваща продажната цена на процесния имот, за сумата 6 641,56 лева разноски по продажбата от 24.07.2009 год. и за сумата 21 600 лева обезщетение за имуществени вреди. Прието е, че в обратната искова молба не са били наведени обстоятелства за разваляне на договора за покупко-продажба по съдебен ред и не е възникнало правото на купувача [фирма] да претендира връщане на продажната цена, поради което искът е по чл.189, ал.1 ЗЗД, а не по чл.87, ал.3 ЗЗД.
С въззивното решение е оставена без разглеждане като просрочена подадената на 18.10.2011 год. въззивна жалба на [фирма], [населено място] в частта й против решение № 401 от 14.07.2011 год. по гр.дело № 539/2010 год. на Русенския окръжен съд и е прекратено въззивното производство в тази му част.
По допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. прие следното:
По касационна жалба вх.№ 2315 от 05.06.2012 год. на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:
Жалбоподателят не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочи тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Не са посочени и влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на Върховния касационен съд, в които при разглеждане на аналогични казуси да е бил противоречиво разрешаван въпрос по приложението на чл.15, ал.2 от Закона за собствеността /редакция към 1966 год./ или на чл.94 от Наредбата за държавните имоти /изм., ДВ, бр.71 от 1989 год./ относно отстъпването на правото на ползване върху държавни имоти, както и за предаване на държавни имоти за стопанисване и управление между държавни организации. Поради това, липсва основание и по чл.280, ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси не са от естество, обосноваващо необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Те са от значение единствено за изхода на конкретното дело, но не и за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. „Точното прилагане на закона” според тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по гр.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС се отнася до необходимостта от изменение на задължителна практика /чл.280, ал.1, т.1 ГПК/ или на практика по отделни казуси с оглед преодоляването на погрешни правни разрешения по прилагане на правната уредба и формиране на нова съдебна практика, който процес в тълкувателната дейност на ВКС има приносен характер за правото, осигуряващ по-нататъшното му развитие. „Развитието на правото” пък се очертава чрез усъвършенстване на законодателството с кодификация на нормативните актове, отстраняване на непълноти или противоречия в правната уредба със законодателните й изменения. Жалбоподателят не твърди, че е налице конкретна непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а именно: а/ липса на доказателства и мотивиран извод, обосноваващи идентичност между ДСП”Б.”-Р. и ТП”Б.”-Р. и б/ неотчитане от въззивния съд на неспазването на нормите на чл.15, ал.2 ЗС/редакция към 1966 год./ и чл.94 от Н./изм., ДВ, бр.71 от 1989 год./, съставляващо съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. По оплакванията за неправилност на въззивното решение, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Такава предпоставка по отношение жалбата на държавата срещу въззивното решение в частта, с която е уважен установителния иск за собственост срещу [фирма], [населено място] липсва и не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
По касационна жалба вх.№ 2321 от 05.06.2012 год. на [фирма], [населено място]
Формулираните с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси не се обхващат от приложното поле на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Първата група въпроси касаят проверката за редовност и допустимост на въззивната жалба /компетентен съд; вид на съдебния акт по тази проверка-определение или решение, ако нередовността или недопустимостта се констатира от въззивния съд; ред за обжалване на съдебния акт за прекратяване на въззивното производство; значение на подготвителното заседание /чл.267 ГПК/ и краен момент, в който въззивният съд може да констатира нередовност на жалбата/.
Жалбоподателят не се позовава на непълноти, неясноти или съществуващи противоречия в правната уредба на проверката за допустимост и редовност на въззивната жалба. В съдебната практика не се констатират затруднения, свързани с приложението на чл.262 ГПК. Първоинстанционният съд, чрез който се подава жалбата, проверява нейната редовност и при констатация, че не отговаря на изискванията на чл.260, т.т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК, я оставя без движение и съобщава на страната да отстрани нередовностите в едноседмичен срок. Жалбата се връща при неотстраняване на посочените нередовности в срок, както и когато нередовността е неотстранима – жалбата е подадена след изтичане на срока за обжалване, от нелегитимирана страна или при липса на интерес от обжалването /чл.262, ал.2 ГПК/. Съгласно чл.267, ал.1, изр.първо ГПК, въззивният съд подлага на повторна проверка допустимостта и редовността на жалбата и ако констатира, че е недопустима или нередовна, процедира по същия начин, по който е следвало да постъпи първоинстанционният съд. В. съд служебно следи за допустимостта на образуваното пред него производство и е длъжен да остави без разглеждане жалба, която е просрочена, дори и да е констатирал това след като са проведени устните състезания по делото.
Втората група въпроси касаят изискванията за предявяване на обратен иск, които също не се нуждаят от тълкуване и доизясняване по реда на чл.290 ГПК. Обратният иск се предявява едновременно с искането за привличане на подпомагаща страна /чл.219, ал.3 ГПК/, като ответникът може да предяви такъв иск най-късно в срока за отговор на исковата молба. Предявяването на обратен иск трябва да отговаря на всички изисквания за предявяване на иск. Твърдението в жалбата е, че са били предявени два обратни иска, с които вредите се претендират при условията на евентуалност: в единия случай – като недължимо платени поради нищожност на сделката, а в другия – като последица от развалянето на договора за покупко-продажба поради съдебното отстранение. Видно от протокола за съдебното заседание на окръжния съд от 24.02.2011 год., ищецът по обратния иск [фирма], [населено място] е поискал да се допусне уточнение на петитума на иска /л.л.78-80/, като след думите: „в случай, че уважите първоначалния иск…”, да се чете: „…на осн. чл.87 от ЗЗД, да постановите решение, с което да развалите сключения между мен и ответника договор за продажба…”. Това искане първоинстанционният съд е оставил без уважение /л.174/, приемайки че по същество представлява предявяване на нов иск – за разваляне на договор по чл.87, ал.3 ЗЗД. След като към същия момент, а и по-късно в хода на съдебното производство не са навеждани доводи за наличие на предявени два обратни иска, инстанциите по съществото на спора не са обсъждали фактите в обстоятелствената част на исковата молба в тази насока. Ето защо, допускането на касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос не би отговорило на изискванията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Същото се отнася и до третата група въпроси от изложението, касаещи възможността да се обжалва определението, с което се отказва спиране на производството, както и възможността съдът в такива случаи да изиска делото и да го присъедини към първоначално заведеното, ако има връзка между тях /едни и същи страни, наличие на преюдициалност/ и исковете са с една и съща подсъдност.
Съдебната практика последователно приема, че определението, с което е отказано изменение на иска, не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като е по движение на делото и ще бъде проверено по повод обжалване на решението. Ако първоинстанционният съд незаконосъобразно не е допуснал изменение на иска, при обжалване на решението контролният съд ще констатира нарушението на процесуалните правила и ще коригира това нарушение с постановяване на решение по променения предмет на спора. В случая, въззивният съд е приел, че основанието на обратния иск е по чл.189, ал.1 ЗЗД за връщане на продажната цена, заплатена по договора от 24.07.2009 год., както и че не е предявен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, доколкото в обратната искова молба не са наведени обстоятелства за разваляне на договора, едва с което ще отпадне основанието за продавача да задържа продажната цена. Предвид на това, липсва основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали е допустимо допълване на петитума без изменение на обстоятелствената част, дори това да означава,че се предявява и друг иск.
В заключение, липсват основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от Българската държава, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството касационна жалба вх.№ 2315 от 05.06.2012 год. и по жалба вх.№ 2321 от 05.06.2012 год. на [фирма], [населено място], поради което Върховият касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 18.04.2012 год. по в.гр.дело № 544/2011 год. на Великотърновския апелативен съд по жалба вх.№ 2315 от 05.06.2012 год. на Българската държава, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и по жалба вх.№ 2321 от 05.06.2012 год. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/