4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
С., 12.07.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 1139 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 33689 от 9.04.2012 г. и частна жалба вх. № 51907 от 14.05.2012 г. на В. И. В. против определение от 28.03.2012 г., с което е оставено без уважение искането му за предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство по ч.гр.д. № 16977/2011 г. на СГС, ІІ-В състав и искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв. и против определение от 18.04.2012 г. за връщане на частната въззивна жалба и прекратяване производството по гр.д. № 16977/2011 г. на СГС.
Производството по ч.гр.д. № 16977/2011 г. на СГС е образувано по частна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г. против определение от 31.05.2011 г. на СРС, 51-ви състав, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 42183/2010 г., като по-късно заведено от гр.д. № 15505/2010 г. на СРС, 31-ви състав, идентично по основание и петитум, като е прието, че не може да се уважи молбата за изменение, тъй като на изменение подлежи само допустим иск, какъвто в случая не е налице. С определението от 28.03.2012 г. е разгледано искането на В. В. от 15.02.2012 г. /обективирано във „въззивна жалба-втора”/ и от 12.03.2012 г. /обективирано във „въззивна жалба-трета”/ за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от внасянето на държавна такса по въззивното частно производство. Прието е, че при заявените в декларацията доходи и разходи за лечение, чистият доход на семейството на жалбоподателя е около 600 лв., като притежава и недвижими имоти /различни от жилището в което живее/, от които жалбоподателят би могъл да извлича доходи като ги отдава под наем /независимо, че е декларирал, че са непродаваеми/, а доходи би могла да му донесе и притежаваната 42 дка земеделска земя. Минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 100 лв. и жалбоподателят разполага със средства да ангажира услугите на адвокат за защитата му в производството по разглеждане на частната жалба. По същите причини за неоснователно е прието искането за освобождаване от държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв. С определението от 18.04.2012 г. е констатирано, че В. В. не е изпълнил указанията по определението от 28.03.2012 г. за внасяне на държавна такса и е върната частната жалба като е прекратено производството по ч.гр.д. № 16977/2011 г. Съдът е приел, че определението от 28.03.2012 г. е влязло в сила, тъй като в срока за изпълнение на указанията е постъпила единствено „въззивна жалба-четвърта”, в която В. В. е обективирал коментари досежно мотивите без да е изразил воля за обжалване на отказа за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса.
Изводът на Софийски градски съд, че В. В. разполага с достатъчно средства за осигуряване на адвокатска защита и заплащане на държавна такса по частната жалба е неправилен. В практиката на ВКС по чл.274, ал.3 ГПК – например определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч.т.д. № 230/2011 г., ВКС, ІІ т.о., определение № 40 от 1.02.2012 г. по ч. гр. д. № 22/2012 г., ВКС ІІ г.о. и др. – се приема, че по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства, въз основа на които да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представена декларация за имуществено състояние, като е недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи. В случая Софийски градски съд е направил необоснована преценка за наличие на достатъчно доходи от страна на жалбоподателя въз основа на предположения за реализиране на доходи от наем и от притежавана земеделска земя и включвайки сред доходите на семейството декларираната финансова помощ от близки за лечение. Декларираните доходи на жалбоподателя и съпругата му са от пенсия и наем в общ размер за двамата 730 лв., а декларираните разходи за лечение на двамата са общо 876 лв. При тези данни е очевидно, че доходите на В. В. и съпругата му са в размер по-нисък от разходите им за лечение и издръжка, поради което и е декларирано получаване на финансова помощ от техни близки, но последните не са длъжни да осигуряват и средства за заплащане на разходи по воденето на дела.
След като необходимите за издръжката и лечението на жалбоподателя и съпругата му средства са в размер по-висок от получаваните доходи, то В. В. следва да бъде освободен от внасянето на държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв.
Независимо, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за осигуряване на адвокатска защита, не са налице изискванията на Закона за правната помощ за предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство. Съгласно чл.24, т.2 ЗПП правна помощ не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая с частната жалба се иска първоинстанционното производство да продължи вместо по процесуално недопустимия като повторно предявен, по друг иск, като в частната жалба са обективирани три искови молби и се иска съдът да допусне изменение на иска по някоя от тях, а следователно налице е основанието по чл.24, т.2 ГПК да се откаже предоставяне на правна помощ по частното въззивно производство.
Неправилен е и изводът на Софийски градски съд, че определението от 28.03.2012 г. не е било обжалвано и е влязло в сила, съответно, че частното въззивно производство следва да бъде прекратено, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. В частната жалба против определението от 28.03.2012 г., наименована „въззивна жалба-четвърта” ясно е изразено несъгласието на жалбоподателя с извода на съда, че разполага с необходимите финансови средства и доводите му в подкрепа на тезата му, като неточно формулираното искане да не се протака съдебния процес и съдът да излезе с окончателно решение, не съставлява пречка да се квалифицира жалбата по чл.274, ал.2, изр.първо ГПК. След като определението, с което е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса е било обажалвано, то неправилно Софийски градски съд е приел, че не са изпълнени в срок указанията за внасяне на държавна такса, поради което определението за връщане на частната жалба и прекратяване на частното въззивно производство е неправилно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 28.03.2012 г. по ч.гр.д. № 16977 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е оставено без уважение искането на В. И. В. за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на 15.00 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА, на основание чл.83, ал.2 ГПК, В. И. В., [населено място],[жк], [улица] от внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по въззивна частна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2012 г. по ч.гр.д. № 16977 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-В въззивен състав в частта, с която е оставено без уважение искането на В. И. В. за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство по ч.гр.д. № 16977/2011 г. на СГС, ІІ-В въззивен състав, образувано по въззивна частна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г.
ОТМЕНЯ определение от 18.04.2012 г. за връщане на частната въззивна жалба вх. № 1025548/13.06.2011 г. и прекратяване производството по гр.д. № 16977/2011 г. на СГС.
ВРЪЩА делото на състава на Софийски градски съд за разглеждане на частната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: