О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№16
гр.София, 10.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 880/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма],[населено място] чифлик е подало касационна жалба вх.№ 17098 от 12.05.2010 год. срещу въззивното решение № 440 от 07.04.2010 год. по гр.дело № 2683/2009 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3577 от 30.11.2009 год. по гр.дело № 9278/2008 год. на Варненския районен съд, 34-ти състав за отхвърляне на предявения от дружеството-касатор срещу Т. И. И. иск по чл.75 ЗС за възстановяване владението върху УПИ VІІ-265 в кв.27 по действащия регулационен план на[населено място], общ.А. в частта, заключена между фактически съществуващата ограда между двата имота и регулационната линия между УПИ VІІ-265 и УПИ VІ-266 в положението отпреди нарушаването му от ответника на 27.09.2008 год., като се постави телена ограда с дължина 20 м. между двата имота на мястото, повдигнато в червен цвят на скицата на вещото лице Р. П., приложена на л.101 от делото.
Поддържат се оплаквания за недопустимост на въззивното решение, респ. за съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост с искане за обезсилването му, като произнесено по непредявен иск и връщане на делото на първата инстанция; евентуално отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/ противоречива практика на съдилищата по въпроса дали е допустимо решението, когато по иск по чл.75 ЗС-за възстановяване на съборена телена ограда на мястото, където е била, съдът се е произнесъл по иск за „възстановяване на владение върху ивица земя – „частта, заключена между фактически съществуващата ограда и регулационната линия”, с позоваване на решение № 346 от 04.04.2008 год. по в.гр.дело № 1375/2007 год. на Варненския окръжен съд; б/ противоречиво разрешаван материалноправен въпрос: „представлява ли събарянето на ограда акт на нарушение на владението?” с позоваване на решение № 1339 от 06.01.2009 год. по гр.дело № 5579/2007 год. на ВКС, ІV г.о. и на цитираното по-горе решение на Варненския окръжен съд, както и на решение от 03.02.2009 год. на СГС по гр.дело № 132/2008 год. и в/ въпросите за допустимостта на решението и дали „събаряне на ограда” е акт на нарушение на владението, според касатора са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ищеца/сега касатор/, че първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск. Прието е, че районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.75 ЗС, а не по иск по чл.109 ЗС, като диспозитивът на решението на първата инстанция е постановен точно по искането /петитума/ на ищеца, такъв, какъвто е определен по вид и обем на търсената защита, съгласно исковата молба. Окръжният съд е посочил още, че фактът на владението и нарушението са установени, а освен това било установено, че извършеното нарушение не е от такова естество, че да възпрепятства упражняването на фактическата власт на владелеца. Претенцията е била намерена за неоснователна, като е посочено, че чл.75 ЗС дава защита на владелеца срещу нарушаване на упражняваното от него владение като фактическо състояние, актовете на нарушение следва да се изразяват в отнемане на владението, в извършване на действия, които са противопоставими на упражняваната фактическа власт или други нарушаващи правата на владелеца, а събарянето на оградата в конкретния случай не е довело до отнемане или нарушаване на фактическото състояние на упражняваното владение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
От съобразителната част на въззивното решение не може да се направи извод, че с него е било потвърдено недопустимо първоинстанционно решение, с което районният съд се произнесъл по непредявен иск. Окръжният съд е посочил, че В. районен съд не е извършвал преквалификация на предявения иск по чл.75 ЗС в иск по чл.109 ЗС, а след като фактът на владението и този на нарушението са установени, в диспозитива на първоинстанционното решение е налице произнасяне по искането /петитума/, така както е определено по вид и обем на търсената защита съгласно исковата молба. В случая е предявен посесорен иск по чл.75 ЗС в неговата втора разновидност – ищецът продължава да владее процесния недвижим имот, представляващ частта от УПИ VІ-266, заключена между фактически изградената на място ограда и регулационната линия между УПИ VІ-266 и УПИ VІІ-265, поради което е поискал да се възстанови фактическото положение отпреди нарушението от 27.09.2008 год. „… като се постави телената ограда на метални колове с дължина 20 м. между УПИ № VІІ-265 и УПИ № VІ-266, кв.27…,… на мястото повдигнато в червен цвят на приложена скица № 1685 от 13.10.2008 г.”. Диспозитивът на първоинстанционното решение е постановен по така формулираното в петитума на исковата молба искане, с разликата, че предметът на исковата защита е индивидуализиран съобразно скицата към заключението на вещото лице на л.101 от делото във Варненския районен съд. И тъй като настоящият посесорен иск е насочен срещу нарушение, при което няма отнемане на владението, той съответства на негаторния иск за защита на собствеността, при което непрецизно е да се включва в диспозитива на решението и словосъчетанието „за възстановяване на владението”, а е било достатъчно произнасянето по искането за възстановяване на фактическото положение отпреди твърдяното нарушаване на владението чрез претендираното поставяне на оградата на обозначеното на изготвената от експерта скица място.
Следователно, липсва противоречиво разрешаван процесуалноправен въпрос по допустимостта на иска между обжалваното въззивно решение и разрешението, намерило израз в решение № 346 от 04.04.2008 год. по в.гр.дело № 1375/2007 год. на Варненския окръжен съд. С последното е било обезсилено първоинстанционно решение, като е прието, че е било произнесено по непредявен иск по чл.109 ЗС и делото е върнато на районния съд за произнасяне по иск с правно основание чл.75 ЗС за възстановяване на разрушена телена ограда, находяща се на границата между два имота.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с решение № 1339 от 06.01.2009 год. по гр. дело № 5579/2007 год. на ВКС, ІV г.о. С касационното решение е потвърдено решение, с което е бил уважен иск по чл.75 ЗС, но като е прието, че с ограждането на имота достъпът до него на ищцовата страна е станал невъзможен. Споменатото решение не е постановено по аналогичен на процесния казус, защото с него е била уважена посесорна претенция по чл.75 ЗС, но в първата й разновидност – за възстановяване на отнето владение /установено е било, че с ограждането на лозето окончателно е преградена възможността на ищцовата страна да го ползва/.
Решението от 03.02.2009 год. по гр.дело № 132/2008 год. на Софийския градски съд, ІІ-в въззивен състав /за него няма данни да е влязло в сила/ също третира различен от процесния случай, доколкото искът по чл.75 ЗС е бил основан на твърдяно отнемане на владението върху недвижим имот чрез премахване на поставена от ищеца ограда и установено фактическо господство върху същия имот от страна на нарушителя/ответник/.
В обобщение, не е налице предпоставката на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Липсва и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалвано въззивно решение би бил от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му по реда на чл.290 ГПК ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, касаторът не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус материалноправни норми, нито поддържа, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с решението е било изоставено едно тълкуване на закона и е било възприето друго. Дали претенцията следва да се квалифицира по чл.75 ЗС или по чл.109 ЗС с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба и дали „събаряне на ограда” съставлява акт на нарушение на владение, са въпроси, отговор на които се дава от съдебната практика, в т.ч. и от практиката на Върховния касационен съд /по-рано от Върховния съд/. Разглеждането на настоящата касационна жалба засяга единствено производството по конкретните оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение и не би се оказало полезно, след като не би подпомогнало съдебната практика.
В заключение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 440 от 07.04.2010 год. по гр.дело № 2683/2009 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 17098 от 12.05.2010 год. на [фирма],[населено място] чифлик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/