О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№296
гр.София, 06.08.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 3672/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
И. Л. Т. и Н. С. Т. от [населено място] са подали касационна жалба х.№ 133295 от 17.12.2012 год. срещу въззивното решение от 29.06.2012 год. по гр.дело № 11128/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV-б състав в частта, с която след като е било частично отменено решението от 31.07.2009 год. по гр.дело № 8917/2008 год. на Софийския районен съд, 54-ти състав по иска по чл.30, ал.3 ЗС, предявен от касаторите срещу В. Л. Н., тази претенция по сметки между съделителите е била отхвърлена за разликата над 2 317,67 лева до уважения размер от 6 961,79 лева, представляващи ? от стойността на извършените необходими разноски в съсобствения имот: неурегулирано дворно място, цялото с площ от * кв.м. по документ за собственост, а по скица от * кв.м., находящо се в [населено място], в землището на Г. И.,[жк], съставляващо поземлен имот № *, нанесен в кадастрален лист *, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с площ * кв.м.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е допуснато отклонение от съдебната практика по приложение на чл.209, ал.1, изр.3 ГПК/отм./ и чл.189, ал.2 ГПК/отм./ във връзка с § 2, ал.1 и ал.2 ГПК от 2007 год., обективирана в Постановление № 1/13.07.1953 год. и Постановление № 2/30.11.1967 год. на Пленума на ВС и в тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. Според жалбоподателите, неправилни са изводите на въззивния съд, че с исковата молба са заявени претенции за заплащане от ответника само на необходимите разноски за поддържане на общия имот, а не и за направени в имота подобрения, което било в противоречие с обстоятелствената част на исковата молба. Поддържа се по-нататък, че съгласно постоянната практика на ВС и ВКС, определянето на действителната правна квалификация на иска е задължение на сезирания съд, в т.ч. и на въззивната инстанция.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на съдебна делба, на 13.03.2009 год. районният съд приел за разглеждане претенцията на ищците/сега касатори/ по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на извършени от тях през периода 2004 год. – 2007 год. подобрения в съсобствения имот, изразяващи се в цялостен ремонт и подмяна на покрива, вкл. мертеци, дъсчени обшивки, огради, мушама, керемиди, улуци и водосточни тръби, ламаринени обшивки, повдигане на надзида, челни дъски и др., на обща стойност 30 535 лева, като съобразно квотата, при която е допусната делбата, касаторите са поискали ответницата да им заплати сумата 7 633,75 лева. От заключението на техническата експертиза е установено, че стойността на строително-ремонтните работи, извършени от ищците/касатори/ е в общ размер 27 847,15 лева.
Районният съд приел, че разноските и подобренията са действително извършени, като е установено и времето на извършването им, а ответникът дължи съобразно дела си ? от тях, поради което уважил претенцията в размер на 6 961,79 лева.
В. съд е приел, че претенцията на ищците/касатори/ касае само необходимите разноски по смисъла на чл.30, ал.3 ЗС – тези за запазване съществуването на самия имот, каквито в случая се явявали и разходите, свързани с изграждане покрива на къщата, тъй като само по отношение на тях били ангажирали и гласни доказателства, че покривът бил сринат и било необходимо да се поправи с цел запазване и използване на къщата. Според градския съд, всички останали разходи – за П. и алуминиеви дограми, смяна на подови настилки, топлоизолация на къщата, ограда с бетонна основа и зидария от бетонни блокчета, не могат да се приемат като необходими за запазването на имота. Затова, приел, че ответницата дължи заплащане на ? от сумата 9 270,66 лева /общият размер на необходимите разноски съобразно техническата експертиза/ или претенцията е основателна за 2 317,67 лева.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
С разпореждане от 18.12.2012 год. Софийският градски съд е оставил касационната жалба без движение, като е дал на касаторите едноседмичен срок: да посочат точно и ясно какъв е правният въпрос от значение за изхода на делото, по който се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение; да посочат дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са посочили, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд е този за правната квалификация на иска, която според тях, съдът следва да извърши, изхождайки от фактите по делото и твърденията, на които ищецът основава своето право, както и за произнасяне по спора, с който е сезиран с исковата молба.
Така формулираният въпрос не е от естество, което да обоснове необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Той е от значение единствено за изхода на конкретното дело, но не и за „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдържанието на тези две понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер за правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или о чл.124 ЗСВ.
В случая, касаторите не се позовават на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба на подобренията в съсобствен имот, които да бъдат изяснени или преодоляни чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК. Не са изложени и съображения за необходимост от промяна на съществуващата по въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд съдебна практика или за нейното осъвременяване, което да налага тълкуване на конкретни материалноправни или процесуалноправни норми по реда на чл.290 ГПК. Изложението по своята същност съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като се поддържа, че противно на заявеното в обстоятелствената част на исковата молба, въззивният съд е решил, че заявените претенции са само за заплащане на необходими разноски. Според жалбоподателите, претенциите са както за необходимите разноски, така и за направени в имота подобрения.
В изложението не е посочено и в какво се изразява твърдяната неправилност на възприетата от въззивния съд квалификация на част от предявените претенции. В. съд е провел разграничение между необходими разноски и подобрения в съсобствен имот, като се е позовал и на тълкувателно решение № 86 от 06.11.1968 год. на ОСГК на ВС и Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на ВС. Законосъобразността на изводите му в случая касае приложението на материалноправни разпоредби, а не на процесуални правила, които според жалбоподателите са били нарушени – чл.209, ал.1, изр.трето и чл.189, ал.2 ГПК/отм./.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.06.2012 год. по гр.дело № 11128/2009 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV-б състав в частта, с която е отхвърлен предявения от И. Л. Т. и Н. С. Т. срещу В. Л. Н. иск по сметки по чл.286 ГПК/отм./ за разликата над 2 317,67 лева до 6 961,79 лева, по жалба вх.№ 13329 от 17.12.2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/