О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№913
гр.София, 30.09.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 498/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. И. Т., К. И. Д. от[населено място], С. И. Ш. от[населено място] и Е. И. Т. от[населено място] са подали касационна жалба вх.№ 691 от 01.03.2010 год. срещу въззивното решение № 614 от 22.01.2010 год. по в.гр.дело № 976/2009 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 169 от 23.08.2009 год. по гр.дело № 207/2008 год. на Петричкия районен съд. С последното е отхвърлен предявения от касаторите в качеството им на наследници на И. И. М. срещу [фирма],[населено място] иск по чл.108 ЗС за признаване за установено, че са собственици на УПИ ХХ в кв.327 по плана на[населено място] с обща площ 660 кв.м., при граници: УПИ ХІХ, УПИ ХІV и улица, както и на УПИ ХХІ в същия квартал с обща площ 1339 кв.м., при граници: УПИ ІІІ и от три страни улица и за осъждане на ответника да предаде владението върху двата имота.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос, а именно дали скицата към решението на поземлената комисия, респ. общинската служба „З.” за възстановяване на собствеността е задължителен елемент на реституционната процедура. Касаторите се позовават на решение № 24 от 01.02.1999 год. по гр.дело № 1912/1997 год. на ВКС, решение № 476 от 17.03.2005 год. по гр.дело № 2712/2003 год. на ВКС, ІV г.о., определение № 100 от 28.11.2008 год. по гр.дело № 4358/2008 год. ВКС, ІV г.о. и определение № 7 от 16.01.2009 год. по гр.дело № 1416/2008 год. ВКС, І г.о.
Ответникът по касация [фирма],[населено място] е на становище, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
По делото не е спорно, че влязлото в сила на 23.11.2004 год. решение № 746 от 08.11.2004 год. на Общинската служба по земеделие и гори-П., с което е възстановено в съществуващи стари реални граници /чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/ право на собственост на наследниците на И. И. М. върху нива от 3.7 дка, втора категория, в строителните граници на[населено място], м.”П.”, имот № 429 по кадастралния план от 1993 год., не е придружено със скица.
Не е спорно и че съгласно помощен план и констативен акт на имот № 429 в м.”П.”, землище на[населено място], ЕКАТТЕ 56126, както и скица на имота № 530/15.04.2008 год. на [община], УПИ ХХ и ХХІ се намират в кв.327 по плана на града, одобрен със заповед № І-С-309/18.10.1996 год.
Съгласно заключението на вещото лице, част от реституирания имот попада в парцел ХХ – с площ 552 кв.м. и върху парцел ХХІ в кв.327 с площ 1120 кв.м.
Въззивният съд е потвърдил отхвърлителното решение на първата инстанция, като е приел, че в решението на поземлената комисия № 746 от 08.11.2004 год. не са посочени старите реални граници на имота, което е било и невъзможно предвид обстоятелството, че след включването му в ТКЗС имотът е станал част от стопанския двор/с плана от 1971 год./, а по-късно е отреден за друго мероприятие чрез обособяване на нови имоти с планоснимачни номера – т.е. старите му реални граници са били заличени. Липсата на скица, според въззивния съд, навежда на незавършеност на реституционната процедура в лицето на ищците/сега касатори/, което е основание за отхвърляне на ревандикационната претенция.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречиво разрешаване на въпроса относно значението на скицата към решението на поземлената комисия, респ. ОСЗГ по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за реституционната процедура. Решение № 476 от 17.03.2005 год. по гр.дело № 2712/2003 год. на ВКС, ІV г.о. приема, че решението на поземлената комисия от 10.02.1999 год. е било придружено от скица, на която графично са били отразени границите за възстановяване правото на собственост, което показва, че подлежащият на реституция имот е бил индивидуализиран по своята площ, категория на земята, местност и граници. Прието е по-нататък, че липсата на заверка от комисията и от техническата служба на общината върху скицата не означава, че липсва елемент от конститутивното действие на решението, тъй като заверката от техническата служба има само информативно значение.
Определенията по чл.288 ГПК/в случая № 100 от 28.11.2008 год. по гр.дело № 4358/2008 год. ВКС, ІV г.о. и № 7 от 16.01.2009 год. по гр.дело № 1416/2008 год. ВКС, І г.о./ не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, доколкото извършваната в това производство преценка на основанията за допускане на касационно обжалване представлява специфична правораздавателна дейност, характерна само за касационната инстанция, която не дава разрешение на правния спор, а прави селекция на касационните жалби по посочените в закона критерии. Ето защо, споменатите определения не могат да бъдат преценявани в контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
На последно място, налице е и решение № 248 от 21.07.2010 год. по гр.дело № 58/2009 год. на Върховния касационен съд, І г.о., с което в производството по чл.290-293 ГПК е прието, че когато решението на Общинската служба по земеделие и гори за възстановяване на собствеността върху земеделска земя в реално съществуващи/възстановими/ стари реални граници е издадено при действието на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/в редакцията след изменението с ДВ, бр.31 от 04.04.2003 год./, конститутивният ефект настъпва само ако решението е придружено със скица, която е задължителен елемент от реституционната процедура. Липсата на скица не е позволявала на решението да легитимира лицата, в чиято полза е издадено, като собственици на земеделския имот и исковата им претенция е намерена за неоснователна.
Настоящият състав споделя изразеното в решение № 248 от 21.07.2010 год. по гр.дело № 58/2009 год. на ВКС, І г.о. разбиране по приложението на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Тъй като решаващият мотив на въззивния съд за неоснователност на иска за ревандикация е недоказаност на активната материалноправна легитимация на ищците/ касатори/ поради незавършена реституционна процедура, допълнителното съображение за нищожност на решение № 746/08.11.2004 год. на ОСЗГ-П. поради постановяване от ненадлежен състав с оглед на чл.60а, ал.1 ППЗСПЗЗ, е безпредметно да бъде обсъждано в настоящото производство.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 614 от 22.01.2010 год. по в.гр.дело № 976/2009 год. на Благоевградския окръжен съд по жалба вх.№ 691 от 01.03.2010 год. на В. И. Т., К. И. Д. от[населено място], С. И. Ш. от[населено място] и Е. И. Т. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/