4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
[населено място], 07.04.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1198 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 103 от 08.11.2013г. по гр.д. № 223/2013г. на Силистренски окръжен съд, с което отчасти е обезсилено и отчасти е отменено решение на Дуловски районен съд № 137 от 17.07.2013г. по гр.д. № 106/2012г. и като краен резултат е отхвърлен предявения от М. А. М. против М. А. В. иск за определяне на по-голям дял от съпружеската имуществена общност, прекратена с развода на страните, в размер на 4/5 ид.ч. или 80 %.
Касационната жалба е подадена от ищеца М. А. М. чрез пълномощника адв.Р.. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Освен това се поддържа, че са разрешени и въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: как следва да се преценяват грижите на единия съпруг за семейството, които не са изключителни, при установяване значително по-големи доходи, реализирани от другия съпруг.
Ответницата М. А. В. в писмения си отговор поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск по чл. 29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от прекратената съпружеска имуществена общност поради значително по-голям принос. Страните са бивши съпрузи – бракът е сключен през 1991г. и е прекратен през 2012г. Установено е, че по време на брака са придобили апартамент в [населено място] и движими вещи, описани в решението, представляващи обзавеждане за жилище. От 2003г. ищецът е работил в чужбина; ответницата е останала да се грижи за роденото от брака дете и също е работила. При съпоставяне доходите на двамата приетата експертиза е установила, че съотношението им е 90,477% за ищеца и 9,522% за ответницата. Събрани писмени доказателства за трудовата ангажираност на страните, както и свидетелски показания за отношенията им, за полаганите от ответницата грижи за детето и домакинството, за нейна трудова ангажираност без трудов договор.
Първоинстанционният съд е уважил иска като е признал на ищеца 70% дял в семейното имущество.
В. съд е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до извод, че през целия период ответницата се е грижила за семейството, за детето, обзавела е жилището, грижила се е и за родителите на ищеца когато той е бил в чужбина, сама е заплащала наема на жилището, докато са живеели под наем, била е много спестовна. Именно нейната свръхспестовност и строгост като майка е довела до конфликтите с дъщеря й и до преместването на дъщерята да живее на село при баба си. След това се е появило и психичното заболяване на ответницата /сега касатор/. Тези обстоятелства обаче не могат да са доводи за по-голям принос на ищеца. Според съда, по-високите доходи от трудово възнаграждение на ищеца, не дават основание за определяне на по-голям дял от имуществото, освен ако докато този съпруг е работил другият не е изпълнявал съпружеските си задължения, не е работил, разпилявал е семейното имущество за лични нужди, което в случая не е така. Поради това и при събраните доказателства за грижите на ответницата за детето и семейството, съдът е намерил изводът на първата инстанция за частично уважаване на иска за необоснован. Затова е постановил решение за отхвърляне на иска.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
К. поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е абсолютизирал грижите, полагани от ответницата за семейството като по този начин е излязъл извън действителното правно положение. Позовава се на четири решения на ВКС. Решение № 256 от 11.07.2011г. по гр.д. № 953/2010г. на І г.о. сочи съотношението между доходите на двамата съпрузи може да има значение, ако доходът е реализиран се е реализирал като принос. Според решение № 237 от 27.06.2011г. по гр.д. № 93182010г. на І г.о. на никоя от проявните форми на принос /осигуряване на по-големи доходи, работа в домакинството и грижа за децата/ не бива да се дава приоритет и значителността на приноса като предпоставка за уважаване на иска, се отнася за всичките му проявни форми и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност. С него по същество е определен по-голям принос в размер на 2/3. Решение № 560 от 5.06.2009г. по гр.д. № 1535/2008г. на І г.о. е постановено по отменения ГПК. То разглежда случай близък до настоящия с това, че съпругът също е работил в чужбина и доходите му са 96% от доходите на семейството. След обсъждане на полаганите от ответницата грижи за домакинството, за детето и за опазване на имуществото и за здравето на съпруга, съдът е определил по-голям принос на ищеца в размер на 2/3 от имуществото. Решение № 1065 от 28.10.1998г. по гр.д. № 1005/97г. на ІІ г.о., също постановено по отменения ГПК, приема, че разликата в доходите не е достатъчно основание, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-големи доходи; необходимо е значително надхвърляне на доходите му. С решението по същество е отхвърлен предявения иск. Видно от така посочената съдебна практика, че преценката дали приносът на единия съпруг значително надхвърля приноса на другия, се извършва във всеки случай конкретно въз основа на доказателствата по делото като се изхожда не само от доходите на страните, а се вземат предвид грижите за семейството, децата, опазването на имуществото и изобщо изпълнението на задълженията на съпрузите. В този смисъл е и Решение № 215 от 23.06.2011г. по гр.д. № 1014/2010г. на І г.о., постановено по чл. 290 ГПК. Според него съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството, като нито един от изброените в закона начини принос на съпрузите при придобиване на имуществото по време на брака не е възприет от законодателя като имащ най-голямо или преимуществено значение. Следователно, не може да се приеме, че приносът, изразяващ се във влагане на средства е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Преценката винаги следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за материалните придобивки на семейството.
При горните разрешения е видно, че липсва противоречие на въззивното решение с посочената практика. Съдът е извършил собствена преценка на събраните доказателства относно приноса на двамата съпрузи за придобиване на семейното имущество и е приел, че по-високите доходи на ищеца се балансират с полаганите от ответницата грижи за домакинството и детето, тъй като тя през цялото време е изпълнявала отговорно задълженията си на съпруга и майка, работила е според възможностите си и конюнктурата на пазара. К. не е формулирал конкретен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Доводите в изложението са израз на несъгласие с правните изводи на съда и представляват оплаквания за неправилност на решението. А такива не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационно обжалване.
Липсва и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК спрямо поставения въпрос: как следва да се преценяват грижите на единия съпруг за семейството, които не са изключителни, при установяване на значително по-големи доходи, реализирани от другия съпруг. Видно, че въпросът има разрешение в горепосочената задължителна съдебна практика, според която на нито една от проявните форми на принос не следва да се дава предимство, а се преценява съотношението им.
В обобщение следва да се откаже допускане на касационно обжалване на решението.
В полза на ответницата следва да се присъдят направените разноски 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103 от 08.11.2013г. по гр.д. № 223/2013г. на Силистренски окръжен съд по касационната жалба на М. А. М. от [населено място].
ОСЪЖДА М. А. М. от [населено място], [улица], ет.2, ап.10 да заплати на М. А. ВЕЛИ със същия адрес сумата 200/двеста/ лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: