2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
[населено място], 12.04.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 96 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. П. Т. чрез пълномощника му адв Т., срещу определение № 257 от 31.01.2012г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№2019/2011г., с което е потвърдено определение на Несебърски районен съд по гр.д. № 1385/2010г. за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя съдът без основание е приел, че липсва правен интерес от водене на иска. По този начин е нарушено правото му на защита. Иска се отмяна на определението.
В представеното по указание на въззивния съд изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Позовава се на противоречиво разрешаване на въпроса за правния интерес в практиката на съдилищата, като представя Тълкувателно Решение №4/2009г. от 07.07.2010г. на ОСГК. Изтъква и че разгледаните от въззивния съд въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Препис от частната жалба не е връчван на основание чл.129, ал.3, пр.2 и чл.130, пр.2 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
При преценка на допустимостта на касационното обжалване с оглед предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Производството по гр.д. №1117/2011г. на Несебърски районен съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател К. П. Т. против Общинска служба по земеделие [населено място], с която се иска установяване, че ищецът е собственик на незастроено място в местността “И.” в землището на С. В. с площ 505 кв.м., за което притежава нотариален акт за собственост, издаден 1995г. Правният интерес от водене на иска ищецът обуславя с това, че ответника оспорва правото му като се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка. За установяване на собствеността си ищецът е представил констативен нотариален акт за собственост по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Районният съд е прекратил производството по делото с определение от 17.10.2011г. поради липса на правен интерес. Посочил е, че същия ищец е предявил тринадесет искови молби за собственост върху същия имот и искова молба между същите страни със същия предмет вече е била предявена по гр.д. № 1103/2011г. като производството по нея е прекратено с определение, което още не е влязло в сила. Според съда ищецът не разполага с правен интерес да води иска против този ответник, тъй като не е посочено по какъв начин службата по земеделие е оспорила правата му, а на съда е известно, че ищецът е бил съдебно отстранен от имота с влязло в сила решене по иск на трети физически лица.
С обжалваното определение Бургаски окръжен съд е потвърдил определението за прекратяване, като също е изложил съображения за липсата на правен интерес от водене на иск против посочения ответник, след като имотът е собственост на трети лица. Посочил е, че е заведено по-рано дело между същите страни със същия предмет, което е прекратено и прекратяването е потвърдено от въззивния съд. Поради това съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 126, ал.1 ГПК за служебно прекратяване на по-късно заведеното дело.
Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено в противоречие с Т. № 4/2009г. от 07.07.2010г.по тълк.д. № 4/2009г., което разрешава въпроса за нищожност на договор за замяна между община и физическо лице относно недвижим имот публична общинска собственост. Видно, че това решение е напълно неотносимо към разрешения от съда в обжалвания акт въпрос за правния интерес на ищеца. Ето защо касационно обжалване на соченото основание не може да бъде допуснато.
Жалбоподателят не е обосновал необходимостта от произнасяне по въпроса с оглед значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на О. на ВКС, т.4 . Поради това касационно обжалване на основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК също не може да бъде допуснато.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 257 от 31.01.2012г. на Бургаски окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№2019/2011г. по частната касационна жалба на К. П. Т. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: