О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№417
гр.София, 11.07.2012 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 474/2012 година
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма], [населено място] е подало касационна жалба вх.№ 1659 от 28.03.2012 год./изпратена по пощата на 26.03.2012 год./ срещу въззивното решение № 34 от 07.03.2012 год. по в.гр.дело № 8/2012 год. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 445 от 05.10.2011 год. по гр.дело № 932/2010 год. на Добричкия окръжен съд в частта му за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС за премахване на водопровод и са осъдени дружеството ответник/сега касатор/ и [община] да премахнат изградения в ПИ № * по кадастралната карта на [населено място], общ.Б. водопровод.
Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат: а/дали за уважаване на иска по чл.109 ЗС е достатъчно да се установи незаконността на определено действие или бездействие – в случая изграждането на подземен водопровод без учреден сервитут по ЗВ или кумулативно към тази предпоставка следва да се прибави и ограничаването на собственика пълноценно да упражнява правото си на собственост. Твърди се противоречие с решение № 266 от 10.06.2010 год. по гр.дело № 365/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр.дело № 634/2010 год., ІІ г.о.; б/пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск по чл.109 ЗС, в хипотезата на изграден водопровод в чужд имот без надлежно учреден сервитут – за неговото премахване, собственикът на съседен имот, който се ползва от него – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; в/допустимо ли е съдът да игнорира и необсъди конкретни факти, на които се позовават страните /в случая: заключението и обясненията на вещото лице, ПУП за имота на л.239 и схеми на бъдещ водопровод на л.л.242-243/с позоваване на решение № 390 от 30.04.2010 год. по гр.дело № 408/2009 год. на ВКС, І г.о. и решение № 216 от 04.01.2011 год. по т.дело № 87/2010 год. ІІ т.о., ВКС; г/съществува ли задължение, когато не приема заключението на вещото лице, да мотивира позицията си? Твърди се противоречие с решение № 3152 от 26.12.1969 год. по гр.дело № 2365/1969 год. на ВС, ІІ г.о. и решение № 2371 от 30.11.1955 год. по гр.дело № 6254/1955 год. на ВС, ІV г.о.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
В. съд е приел, ч дружеството-ищец е придобило собствеността върху процесния поземлен имот на 06.08.2007 год., а разрешението за строеж за рехабилитацията на водопровод и водопроводно отклонение за [населено място] е било издадено на 10.09.2007 год. не на името на ищеца-собственик в качеството му на възложител по смисъла на ЗУТ, а на [община]. Прието е за установено, че строителството на водопровода е започнало след 23.11.2007 год., както и че в полза на никой от ответниците по делото не е налице учреден поземлен сервитут. Според въззивния съд, самото разрешение за строеж /още повече невписано в имотния регистър/, само по себе си не води до валидно учредяване на поземлен сервитут. За да уважи иска, съдът е приел, че тъй като преминава почти през средата на имота, ведно с посочените ограничения в застрояването, водопроводът няма как да не ограничава правата на собственика досежно неговото ползване, имайки предвид и целта, за които имотът е закупен, а именно: за жилищно застрояване.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Обжалваното решение не противоречи на решение № 266 от 10.06.2010 год. по гр.дело № 365/2010 год. на ВКС, ІІ г.о., в което се разглежда хипотеза на съществуваща в имота напоителна инсталация/тръбопровод/, собственост и изградена от ответника преди придобиването на правото на собственост от страна на ищеца. Посочено е, че когато правото на собственост върху вещта е придобито при вече изградена инсталация, от съществено значение е наличието на обстоятелства, които да водят до извод за пречки да се осъществяват правата на собственика в пълен обем от самото наличие на вече изградената инсталация, а не от факта на нейното изграждане. Прието е още, че опасността от авария, като обективно състояние не представлява ограничаване правата на собственика, тъй като не създава състояние, което да представлява вредно или смущаващо въздействие върху вещта, пречещо на ползването съгласно нейното или отдаденото й от собственика предназначение. Различията между двата казуса не позволяват да се приеме, че е налице противоречие между двете решения при разрешаване на въпроса относно приложението на чл.109 ЗС, което да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Съществена е и разликата между процесния казус и хипотезата, предмет на решение № 151 от 25.05.2011 год. по гр.дело № 634/2010 год. на ВКС, ІІ г.о. В разгледания в решението на ВКС, ІІ г.о. случай се е твърдяло, че ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота чрез действия по премахване на съществуваща между този и съседния имот ограда. Било е обаче установено, че след тези действия, извършени преди няколко години, между двата имота и на същото място-на границата по кадастралния план, е поставена нова ограда, т.е. няма навлизане в имота на ищеца, нито самото премахване на старата ограда и поставянето на нова е попречило на упражняването на правото на собственост.
Формулираният с т.1.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, а именно: пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск по чл.109 ЗС, в хипотезата на изграден водопровод в чужд имот без надлежно учреден сервитут-за неговото премахване, собственикът на съседен имот, който се ползва от него, не обосновава необходимост от разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК с оглед „точното прилагане на закона” и „развитието на правото” по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдържанието на тези две понятия е изяснено с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 го. на О. на ВКС. Двете хипотези на чл.280, ал.1, т.3 ГПК формират едно правно основание за допускане на касационно обжалване и имат приносен характер в правоприлагането при тълкуване на правните норми по конкретни дела или при създаване на съдебна практика по чл.290 ГПК или по чл.124 ЗСВ. В случая, касаторът не се позовава на непълноти, неясноти или противоречия в правната уредба, които да бъдат изяснени или преодоляни чрез разглеждане на жалбата по реда на чл.290 ГПК, поради което допускането на касационно обжалване не би довело до принос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, съобразно разясненията, дадени с т.4 на тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС.
П. въпроси, формулирани в т.т.2.1 и 2.2 на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК също не могат да обосноват необходимост от разглеждане на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК. Отговорите на тези въпроси по приложението на процесуалните правила относно доказателствата и формирането на фактическите изводи на съда са дадени от съдебната практика и не се нуждаят от допълнително изясняване, освен ако от представен от жалбоподателя съдебен акт от категорията на тези по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е видно противоречиво прилагане на съдопроизводствените правила, както и на опитните правила.
С решение № 390 от 30.04.2010 год. по гр.дело № 408/2009 год. на ВКС, І г.о. е било отменено въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане за изслушване на допълнителна техническа експертиза, която да установи дали за прекарването на вертикалното В и К съоръжение е било необходимо одобряване на проект, а ако не, дали е било изпълнено в съответствие с техническите правила и норми за този вид инсталации. В случая, касаторът не се позовава на необходимост от допълнително експертно изследване, а прави конкретни оплаквания за нарушения на процесуалните правила, като твърди, че въззивният съд е игнорирал и необсъдил факти по делото, на които се позовават страните. Проверката на основателността на такова оплакване по смисъла на чл.281, т.3, предл.второ ГПК обаче може да се извърши по реда на чл.290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. Позоваването на решение № 216 от 04.01.2011 год. по гр.дело № 87/2010 год. на ВКС, ІІ т.о., в което е застъпено последователно провежданото в практиката на върховната съдебна инстанция разбиране по приложението на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ само по себе си не може да обоснове наличието на предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В противен случай, всяко оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила би подлежало на касационна проверка по реда на чл.290 ГПК, стига жалбоподателят да е представил решение на ВКС, в което се посочва задължението на съда да извърши самостоятелен анализ на всички доказателства по делото, да обсъди доводите и възраженията на страните и да изгради собствени фактически и правни констатации. Това обаче би противоречало на действащата процесуална уредба, предвиждаща т.н. факултативна касация на въззивните решения и би означавало още в производството по чл.288 ГПК да се извърши проверка на основателността на оплакванията срещу правилността на обжалваното решение, което е недопустимо.
Изложеното се отнася и до процесуалноправния въпрос по т.2.2 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Касае се за конкретно оплакване по приложението на чл.157 ГПК/отм./ и разглеждането на касационната жалба по реда на чл.290 ГПК не би имало приносен характер за правото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 34 от 07.03.2012 год. по в.гр.дело № 8/2012 год. на Варненския апелативен съд по жалба вх.№ 1659 от 28.03.2012 год. на [фирма], [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/