3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1115
С., 02.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1003 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Л. В., К. П. Б., А. Г. Я., В. Г. Д., М. Н. Л., С. Н. И., С. Н. Р., В. Г. И., С. С. В., С. К. С., Ж. М. П., Т. К. П., Д. К. М., И. К. Д., Х. К. Б., З. К. Б., М. П. Х., В. П. С., Я. П. М., Л. П. Б., П. С. И., В. С. К., Р. С. Р., К. М. О., Я. П. М. и Р. В. И., чрез пълномощника им адвокат Ж. А., против решение № 101 от 2.06.2010 г., постановено по гр.д. № 71 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 5810/16.10.2009 г. по гр.д. № 1901/2006 г. на Районен съд-Благоевград и е прекратено производството по делото.
Ответниците по касационната жалба А. К. М., В. К. П., Л. К. П. и М. К. И. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да постанови решението си окръжният съд е констатирал следното: пред районния съд с искова молба на л. 120 от гр.д. № 1317/2006 г. по описа на Б. е поискано да се признае спрямо ответниците, че наследодателят на ищците С. И. Мечкарски е бил собственик на основание давноство владение към момента на образуване на ТКЗС на процесното лозе, който недвижим имот към настоящия момент съответства на поземлен имот с пл. № 8044, като им се признае още, че правото за възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху този имот принадлежи на тях като наследници на С. М.; както и да се отмени нотариален акт № 51/1998 г., легитимиращ ответниците за собственици на този имот. Първоинстанционният съд с определение № 5016/15.11.2006 г. по гр.д. № 1317/06 г. е прекратил производството в частта, с която се иска признаване на правото за възстановянане по реда на ЗСПЗЗ, че принадлежи на наследниците на С. М. и със същия акт приемайки, че са предявени два иска е разделил производството като гр.д. № 1317/06 г. е продължило по отношение на иска за признаване, че наследодателят на ищците е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на лозе от 2 дка, а по отношение искането за признаване, че имот пл. № 8044 по кадастралния план принадлежи на ищците и за отмяна на нотариалния акт е постановил да се образува отделно производство. Такова отделно производство е образувано под № 1901/06 г., решението по което е било предмет на въззивната проверка. Производството по спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е било прекратено с влязло в сила съдебно решение. В. съд е приел, че определението на районния съд по гр.д. № 1317/06 г. в частта му, в която е приел, че са предявени два иска и е разделил производството, е неправилно. Изложени са съображения, че според чл. 103, ал. 2 ГПК /отм./ исковете могат да се разделят само ако са предявени повече от един, а в случая делото е било образувано по предявен иск за признаване, че наследодателят на ищците към момента на образуване на ТКЗС за собственик на „лозе от 2 дка …, понастоящем имот № 8044…” и от така формулирания петитум и от обстоятелствената част на исковата молба следва, че се касае до предявен на един единствен иск за установяване правото на собственост към минал момент с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Посочването в петитума, че към настоящият момент имота съответства на имот № 8044 не означава, че е предявен и друг иск за право на собственост към настоящия момент по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, както първоинстанционният съд е счел. Обозначаването на поземления имот със съответен номер се е наложило, поради обстоятелството, че за нуждите на земеделската реституция на имот в регулация, законодателят е предвидил в чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ издаване на удостоверение и скица, които да индивидуализират точното му местоположение и площ, което става с изменение на кадастралния план. Следователно производство по иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ се е оказало образувано поради неправилното разделяне от районния съд и образувано по непредявен иск, поради което е направен извод, че първоинстанционното решение следва да се обезсили, а производството по делото – да се прекрати.
К. считат, че извода на съда, че след като решението на районния съд е постановено по непредявен иск, то освен да се обезсили, следва и да се прекрати делото е направен в противоречие с практиката на ВКС по приложение на чл.209 ГПК /отм./, според която при произнасяне по непредявен иск решението се обезсилва и делото се връща на същия съд за разглеждане на предявения иск. Доколкото не се позовават на задължителна практика на ВКС, следва по поставения въпрос да се прецени наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В случая не е удостоверено наличието на противоречиво разрешаване на формулирания въпрос. Приложените две съдебни решения, с които след като е направен извод, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, атакуваното в тези производства решение е обезсилено и делото е върнато за разглеждане на предявения иск, са неотносими към настоящия случай, в който по предявения иск вече има постановен влязъл в сила съдебен акт за прекратяване на производството.
В обобщение не е налице сочената от касаторите хипотеза на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 101 от 2.06.2010 г., постановено по гр.д. № 71 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: